Отиди на страница:
| И есето на Ясен Бориславов е кич. Е, има тук таме правилни попадения... |
| Кучето касичка наистина е кич. Както и всичкия жанр през последните 20 и няколко години на фона на "Опасен чар" |
автентични надписи от типа "Железните бедра на профсъюзите ще устоят на натиска на Чърчил" Дръзвам да се усъмня в автентичността на цитирания надпис. Също така си позволявам да препоръчам на автора стар есеистичен хит на Сюзан Зонтаг - "Notes on "Camp", 1964 г., за доизясняване на некои тънкости. И главното: не забелязвам да е регистрирана чудовищната мултиплицираност във всякакъв реален и виртуален вид и материал на шедьоври, която ги отдавна ги е превърнала в предмети на най-евтиния, масовия кич за всеки дом или там... офис. Като едно време железните креватни табли със замъци, езера и лебеди. Хм... Спомням си по повод птиците една заклеймена много преди Демокрацията статия във в. "Народна (тогава) култура", садистично наречена "Да доубием белите лебеди". Главен заклеймител - писателят Ст. Ц. Даскалов. Което я направи хит сред уманитарната интелигенция. Трябва да е била твърде кощунствена спрямо кича. Струва ми се, била е донейде пътепоказателна, ама на - забравила съм я...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Особено отблъскващ е хранителният кич. Сиренето от палмово масло е точно такова нещо. Същото може да се каже и за пилетата. Малко объркване на понятията. Кич и менте или продукт, неотговарящ на определени параметри, не е едно и също и разликата е доста голяма. Кичът може да бъде купен или не в зависимост от критериите на потребителя, а ментето го продават като истински продукт и вземат пари за нещо, което е имитация и потребителят е излъган генерално.  |
| Отново ли тъжен плач за загубените кринолини на баба в мутро-барока?. Бедното дясно, не му ормъзна да се изтъква колко е възвишено и да се самосъжалява. |
става кич, когато турската сувенирна индустрия я тиражира и я изложи за продан на сергиите Знаех си аз, че пазарната икономика е кич.  Тръгнала да ми прави еднакви болтове и гайки, по калъп. Лишва човека от творчество при завиването на един винт.Пък ако се погледнат банкнотите, там кичът направо се е развихрил - върху им тиражирали ликовете на духовни хора, които биват мачкани, мазани с потни и мръсни ръце от простолюдието. Ужас! И още не са забранили парите!  За да си извадите най-банален документ от общината като свидетелство за наследници, плащате на касата 10 лв. Това е лист хартия, който излиза от принтер и цялата процедура отнема по-малко от минута. Какво в тази административна услуга струва 10 лв.? Това е административен кич. Аха, ама то и картината е лист хартия, върху която някакъв интелектуалец е нахвърлил небрежно некакви щрихи, от които само той си разбира, па се и цигани за няколко стотачки.Дали в основата на кичът не стои невежеството, а проявата му е в отношението към труда на другите? Защото зад този "най-банален документ" стои защитата на правата. Няма нужда удостоверението да се рисува на скъпа хартия, ентелектуално, когато регистърът е изряден, държавата е изрядна. Само беден ентелектуалец може да умува, че някой му обслужва правата, още по-лошо, че вечно някой трябва да го обслужва. |
| Често съм се питал защо българското общество в годините на прехода се оказа така отзивчиво към кича и това са същите тези българи създали най-старото златно съкровище в света и положили основите на европейската цивилизация...  |
| Ами не е само преходът, най-важните моменти в живота на човека неотменно са белязани от върховете на кича: - раждане - кръщене - прощъпулник - причастие - първият ден на училище - последният - абитуриентският бал - войнишко изпращане, когато го имаше - годеж - сватба (тук някои от поводите могат да се повторят няколко пъти, раждане на дете и всичко, което следва до сватбата и т. н. му) - пенсиониране - смърт - помен Ще ми се някой всезнайко да може да го оспори. Който кич вади, от кич умира. Авторът би могъл, поне свенливо, да спомене и доброволния кич или т. нар. кич волонтер, ако е чувал и чел за него, де... Май човекът е запознат повече с кич енволонтер, наричайки го безобиден. Но и кич волонтерът не е непременно опасен! Кич, по скромните ми наблюдения, е всичко, което те умилява.  |
| Nafarr, съгласна съм, представете си, с изброеното в списъка като "свещен извор" на инстинктивно духовно опиране на материалния кич. Макар че има човеци с различни понятия и заобикалят кога тактично, кога не общоприетите ритуали. Сюзан Зонтаг ще ви е интересна. А може за е вас да е изминат етап.  |
| Автора е кичозен. Това означава, че дъвка думата "кич" дълго, неразбирайки, че това му трие зъбите дори и докато пише. Няма и да се сети да поиска данък от читателите за това.    . |
Църковната сувенирна индустрия, както и туристическата винаги са били Мека-та на кича. Две големи разлики с онзиденшното писание на Ламбовски. От повтарянето на думата "кич" тя щастливо се обезцени - дори в краткото битие на горното творение. Думите в българския език опасно девалвират, изтъркват се в движение и престават да имат значение. Езикът свещен на моите и вашите деди ще се наложи да мине през иглени уши за да стигне до моите и вашите деца. Ашладисана демокрация на милиционерски и комсомолски пръчки - ами нали това е идеята на ашладисването, да имаш здрава основа, на която да се прихване опитомената, облагородена клонка. Купуването на избори било кич - ами не е, престъпление си е, има си думичка. Образът на вожда на опаковката на тунквана вафла - пропаганда и агитация, макар че малко намязва на онези картонени кутии с фотографии на изчезнали дечица по тукашното ми нашенско. Търсят човека, вероятно. Съдружието между БСП, ДПС и "Атака" било кич - ами не е, политическа сделка е, сговор го наречете, изкуство на възможното. Изобщо, впечатлението е, че авторът е имал да запълни едиколкоси реда и понеже е нямал с какво, е включил автоматичното повторение и отупал брашнения чувал с общите модни фрази. А кичът... Аз си имам няколко любими кичозни предмети. Една брошка от ламарина, на която позлатата отдавна се е изтъркала, зеленото стъкло изобразяващо изумруд е издраскано, иглата не попада в скобата си. Подарък на баба ми от татко, с пари от неговата собствена спестовна касичка, за да се накипри майка му за първия му учебен ден. Моето по-малко детенце ми поднесе на същата горе-долу възраст пръстен, също ламаринен, също със зелено камъче от пластмаса, намерено незнайно къде съкровище. Та сега си имам комплект.  Мога да им се умилявам колкото си искам, абсолютно честно съзнавайки измамната им бижутерска същност. Само не ми ги пипайте! Защото всеки път като отворя кутията, става Коледа!  |
67AF 02 Ноември 2013 03:12 .А да знаех къде е броеницата на прапрадядо ми, която откраднаха от селската къща преди 6-7 години.... с пушката щях да си я взема.  . |
| Ата, ти пази пушката! Аз имам щик в наследство, съвсем истински, ще основем дружинка! На неизгубилите се в кича. Няма начин да не дойдат още хора. Първо ще си върнем езика. После ще си извадим империята на духа, дето казва Фирмин, ще я отупаме от праха и онова, що е полепнало по нея. Ще продължим да вадим изгубените в кича, като Мазай зайците. Няма начин да няма начин! |
| Преди години на това за което пише Ясен Бориславов му казвахме "ерзац". После дойде Иван Славов и приехме "кича" . Щото добре звучи "да закича Москвича" може би! |
| КИЧЪТ КАТО АПОТЕОЗ НА ПРЕХОДА Та - един спомен от юли ли беше, август ли... "Свободата води народа на барикадите" бе в поредицата, както - писа тогава Ясен Бориславов - "Площадни задявки с Дьолакроа, както и пърформанси на отделни тв журналисти, изявени писатели, писателки и манекенки, явно водени от едно чисто човешко желание за публична изява, бяха не по-малко колоритни от вездесъщия Йоло Денев.. А маските на Бея, Гея и Злодея - "Пародията е модерна интелектуална игра, която предполага известен социален и културен интегритет у публиката, както и способност за иронично и дистанцирано самовглеждане." Ъ? Пърформанси, колоритни интелектуални игри, социален и културен интегритет, иронично и дистанцирано самовглеждане? Древната колкото и елинската трагедия пародия - модерна игра? Та те, значи, не бяха кич, а? Единственият автентичен, абсолютно автохтонен елемент, мен ако питате, бе появата на тоалетна чиния (поради затруднения в инсталирането на клекало) на площада на рухналата държавност - и увенчаването й с един натурален венец на природата - гъзът на "политика" Росен Марков. Хей, младеж, хей, хейЙ, здравейй!: Гърди си с рози накичи, на младини се насити и с пълна чаша пий наслада, че няма да си вечно млада! На младост младостта цени, цветята росни откъсни и с пълна чаша пий наслада, че няма да си вечно млада. И за целувка дай уста, кога увехне младостта. Ще ти е спомена отрада, че си била на младост млада.  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Дорис |
Ата, ти пази пушката! Аз имам щик в наследство, съвсем истински, ще основем дружинка! На неизгубилите се в кича. Кръщелниче, Пишете ме и мен у четата! За байрактар вече не ставам, ама за писар/летпоисец и най-паче за ковчежник съм се утепАл. Вземам само 10% от съдържимото на ковчежето. ПП: От дядо ми пазя една вехта калъчка. Знам също така и как се прави мини атомна бомба в домашни условия. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| 67AF 2013-11-02 03:12:31 Няма начин да не дойдат още хора. Първо ще си върнем езика. После ще си извадим империята на духа Присъединявам се веднага! Ако ме щете де... Пък и джепане още ще се намери. Дано да не потрябва! |
Цялата история на т.нар. преход може да бъде видяна като апотеоз на кича  Ако не беше много тъжно, щеше да е смешно ! Ама не е, и точно там (ни) е трагедията като нация и общество на тоталната чалга. За автора  |
Ако не беше много тъжно, щеше да е смешно ! Ама не е, и точно там (ни) е трагедията като нация и общество на тоталната чалга. Марсюше: БУДЬТЕ ПОКОЙНИЧКИ! Охи, ахи, вздохи, страхи… Так нельзя найти покой! „От китчей,... падучей,... плахи!,... - только полис страховой!” | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |