ПОСТОЯННА ГВАРДЕЙСКА ОХРАНА И ВЕЧЕН ОГЪН ПРЕД ПАМЕТНИКА НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА - ВАСИЛ ЛЕВСКИ В СОФИЯ
Отиди на страница:
Асол, ама пък стихоплетка от няколко години , когато наближи датата, се надявам поне тази година горната творба да бъде пропусната, но не става така  |
| Стража пред паметника на Левски, постоянно!? Ако Апостола трябва да е под караул- излиза че се е провалил напълно . Едва ли за такива магарета е умирал. |
| Когато родоотстъпници-русофили леят крокодилски сълзи за Апостола, това може да предизвика само омерзение и гадене у българите, запознати с историята. Също като лицемерните сълзи на номенклатурно миропомазани сталинисти по страстите български в Македония. Надяващи се на къса народна памет по отношение на насилственото македонизиране на българите в Пиринско по заповед на Сталин. Смъртната присъда на Левски е до голяма степен дело на тогавашния руски посланик в Цариград граф Николай Игнатиев. Известен още и като "вицеимператора" в столицата на османската империя заради влиянието си върху султана. Той използва това си влияние, за да издейства заловеният Васил Иванов Кунчев да бъде съден като криминален престъпник за убийство, а не като заговорник срещу властта на султана. По това време заловените революционери и борци за независимост в империята са били осъждани на заточение, не и на смърт. Лично граф Игнатиев настоява в съда да участват българи и определя кои да бъдат те: Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович - член на държавния съвет към империята, Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис. Целта на намесата на графа е ясна – обезглавяване на национално-освободително движение и подчиняването му на интересите на имперската дипломация на Русия. Граф Игнатиев играе активна роля още при организирането и обявяване на схизма против Българската църква от руската църква и Вселенската патриаршия през 1872 г. в опита му да спре единението на българската нация. Той е втория поред руски консул (наричан в Цариград „вицеимператор“ заради огромното си влияние над Султана!) , който изисква от османските власти заточение за българските владици. Първото заточение го изисква още през 1860 г. предишния руски консул княз Лобанов. Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир. Българската общоност в Цариград се вдига на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени. Махмуд Недим паша, един от малцината прозорливи османски държавници, удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград. Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана успява да отстрани Махмуд Недим паша от поста му. Като награда от руската империя за добрата служба по обезглавяването на българското национално-освободително движение, Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, е назначен със заповед на княз Дондуков за член на Висшия съдебен състав в "освободена" България. Натисни тук Та, прощавай, Апостоле, прощавай, дякон Игнатия, че позволихме на руските ти убийци да газят с миризливите си ботуши родната ти земя, а една шайка продажници да продължават да се натискат да ги лъскат и целуват! Прощавай, че още не можем съвсем да се отървем от тях! | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: котарак |
Когато родоотстъпници-русофили леят крокодилски сълзи за Апостола, това може да предизвика само омерзение и гадене у българите, запознати с историята. Характерна куртоазия на въпросните. Те името на партията си смениха, за да оцелеят, че няма и сълзи да леят. Ако не им идат сълзи, и хлорпикрин ще вдишат, за да има ефект. Следващото име на перверзната народообичаща партия БКП, която се превърна в БСП, ще бъде отново БКП, но със значение Българска КАПИТАЛИСТИЧЕСКА Партия, а редовите овце отново ще блеят и дрискат червени фъшкии. Коминтерна и русофилианците е добре да си замълчат, защото Левски не е бил национален предател, като тях, а светиня за българските патриоти. По тази причина комундетата много не го възпяваха, защото Той и Христо Ботев, наред с цяла плеяда патриоти са НЕНАВИЖДАЛИ руската сган и са знаели какво означава русофилството, нещо като днешното американофилство. |
Та, прощавай, Апостоле, прощавай, дякон Игнатия, че позволихме на убийците ти да газят с миризливите си руски ботуши родната ти земя, Не ми се вярва да адвокатстваш с това горното на турците, и Ердоган не би те погледнал, някакви мозъчни конвулсии по-скоро. |
| ЗАВЕТИТЕ НА ЛЕВСКИ --- „Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас за живот и свобода човеческа... Ний днес искаме да се освободиме и простираме им ръката си за помощ от каквото можат да ни помогнат... Ако ли не, то ще търсим на друго място. Ако ли отнийде няма помощ за българинът, то работата си ни е пак работа" (Левски 1973: 193-194, Писмо на В. Левски до Л. Каравелов, 25.VІІ.1872 г.). „С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно правление)..." (Левски 1973: 110-111; вж. и Петков 2002: 131). „Братя, възобновлението на нашата славна (преди) държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй, вам надлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред!... Само умно работете" (Левски 1973: 153, Писмо на В. Левски до новопосветени дейци в комитетското дело, 19.ІІ.1872 г.). „Не ще бъде така в наша България, както е в Турско сега... Всичките народи ще живеят в нея под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът. И за турчинът, и за евреинът и пр., за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наше Българско..." (Левски 1973: 86, Образец на заплашително писмо до чорбаджиите за набиране на средства, 1870 г.). „Централний Български Революционен комитет счита за своя длъжност да яви и покани всякого българина, бил кой бил и где бил, да вземе участие в него. Като има предвид вас и вашите всекидневни жертвования за милия си народ, в отношение на които стоите начело измежду другите родолюбци, взема смелостта да покани и вас и да ви моли да му подадете братската си ръка и да му помогнете, колкото ви силите допущат: и нравствено, и материално. С това ще дадете пример и на другите ни извън български родолюбци, за да ви последват и направят същото" (Левски 1973: 120, Писмо на В. Левски до Евлогий или Христо Георгиеви, 6.Х.1871). „Ако някой от влиятелните българи или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт" /Левски 1973: 115, Из „Нареда...; Наказателен закон"/. „Аз на драго сърце давам упълномощението си назад..., но предварително трябва да явя на народът така, че дотук беше моя работа, а отсега занапред вишегласието намира други деловодители, следователно в мое име няма да вземате и да давате. Но това да се извърши така, трябва да взема и дам точна сметка в досегашните си работи (особено копие и аз да си го скрия), па тогава ще се оправям по новата команда с всичките си сили и най-честно... Така ви казвам, че от едно място трябва да се свири, а всичките други да играят, пък песента ни е отпред очите ни, комуто се хареса, нека се хваща на хорото. Без да е така, няма нищо и по-пусто става" (Левски 1973: 217, Писмо на В. Левски до Д. Хр. Попов, 16.ІХ.1872 г.). „Брате, тамкашните ви работи като ме смутиха и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всички ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да си се върна в Българско и да си работим както ни стига умът, че от вас комуто се хареса да върви с нас, той ще ни се обади и ний ще го приемем. Това е причината, дето никому не бях писал от 25 априлий" (Левски 1973: 101, Писмо на В. Левски до Ив. Кършовски, 20.VІ.1871 г.). „Водителите на тая работа трябва да са опознали до тънко човеците..., в какво са добри, в какво не, где стоят техните слабости, щото да им се не дава да паднат в тях и да се не увреждат!... На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени, както и да е... Длъжност ми е да кажа, защото мога да умра. Гледайте!" (Левски 1973: 215, Писмо на В. Левски до Л. Каравелов, 16.ІХ.1872 г.). --- ЛЕВСКИ И ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ http://liternet.bg/publish11/petko_petkov/levski.htm | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
котарак Та, прощавай, Апостоле, прощавай, дякон Игнатия, че позволихме на руските ти убийци да газят с миризливите си ботуши родната ти земя, а една шайка продажници да продължават да се натискат да ги лъскат и целуват! Прощавай, че още не можем съвсем да се отървем от тях! да говориш на "ти" с мъртви национални герои някаква мода ли е? или просто самооценка? |
| ** | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sybil |
| Да, като чета писанията на руската гастролираща форумна трупа и се сещам, че Ленин е бил много прав, когато заявява, че няма революция без кръвопускане. САЩ отдавна са го разбрали, но източните европейски щати надали.... |
Пробвай да сглобиш смислено изречение. Котарака - приятелят на Смисъла.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
| Четейки писмените документи на Васил И. Кунчев, па се досятам доколко слабо е познавал робската нагласа и народопсихологията на неговите съвременници. Ботев също е направил фаталната грешка да се довери на българите, а те не само хляб не му дали, а и накрая четниците го отстреляли. Въздишка и финал. СЕГА смелчаците вече не са само в кръчмите, а налазиха из разни форуми и блогове, за да се доказват колко са смели и колко обичат България. Стандартному, "нищо ново под слънцето българско". Изходът е само един - колкото може по-далеч от България. Щатската авиация се грижи за вашето психично здравно осигуряване. |