Какво значи "да дадеш път на младите", , че кой ги е спрял младите, моля, давайте!? Неразбираемо, но само на пръв поглед. Човек който казва дайте път на младите, мисли че някой стар доброволно трябва да се откаже, да отсъпи местото си на някой млад и неможещ, той ако можеше нямаше да иска път. Така беше при комунистите, моженето не е от значение, нито таланта, тати се обажда и назначават някоя калинка. Ще сте съгласни ли да ви сменят стария, опитен, знаещ и можещ лекар с някой млад, нито знаещ, нито можещ, само за да му се даде път? Не? А защо, не давате ли път на младите? |
Le 7 septembre 1978, l’écrivain bulgare Georgi Markov, un dissident réfugié à Londres, attend un bus sur le pont de Waterloo. Il se fait piquer à la cuisse par un passant qui a fait tomber son parapluie. Rapidement pris d’une forte fièvre, il meurt quatre jours plus tard d’un arrêt cardiaque. L’autopsie révélera que, par le parapluie, on a inoculé à la victime un poison violent, la ricine. Bien sûr, les soupçons se portent sur le régime communiste de Sofia, dirigé depuis 1971 par Todor Jivkov, que Markov, sur les ondes de la BBC, de la Deutsche Welle et de Radio Free Europe, fustigeait avec talent. L’assassinat aurait été organisé par les services secrets bulgares avec le soutien du KGB soviétique. |
За "българския чадър" издадох тайната и един читател изкрейзи. Ще си мълча, че да не вземе още някой читател да изкрейзи, ако издам тайната как Владо Костов, аз и Томски щяхме да правим телевизионен "Наблюдател" и го направихме само Томски и аз, защото Владо щеше да си загуби хубавата пенсия от радио "Свободна Европа", ако не си останеше потърпевш от българска сачма с рицин, дето му била заседнала в надбъбречната му лой, та не го убила. Чак па изкрейзил. Просто казах, че е ловене на риба в мътна вода, за което бях надлежно пратен в Антарктида. А да се сравняват Владо Костов и Георги Марков е като да се сравняват домати и пъпеши - все са плодове са плодове, доста различни. |