В момента чета този листопаден реквием, a под прозорците ми вият духалки и скърцат гребла. Поредното разчистване на (сметки с) листата. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lebed Lebedunski |
Весенний день прошел без дела У неумытого окна: Скучала за стеной и пела, Как птица пленная, жена. Я, не спеша, собрал бесстрастно Воспоминанья и дела; И стало беспощадно ясно: Жизнь прошумела и ушла. Еще вернутся мысли, споры, Но будет скучно и темно; К чему спускать на окнах шторы? День догорел в душе давно. |
Трябва да сметем опадалите листа, колкото и тъжно да е това. Да ги разсипем по разораната земя, за да се превърнат в тор и торф. Получава се плодородно. Открива се място за следващите паднали листа. СезониНякой трябва да смете листата. |
Харесах си и аз едно листо от златния покров на земята: Листопадът е част от това, чрез него животът се съгласява със зимата. Благодаря за текста! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: GruYou |
Колкото до листата - имаме десетина много стари дървета около къщата и още два пъти по толкова иглолистни. Кленове, букове, дъбове, кедър, бор... Листа - бол. Наистина пооголява като паднат, но ги събираме. Не за друго - част от тях мелим на торф за почвата, но ако всичките останат - загниват и не е добре за тревата и градините. Ритуалът е хубав - духането на машината отвява листата със странни пируети, все едно гледаш ято птици, изплашени от нещо. Удоволствието да направляваш това ято е невероятно. След теб остава чиста тревица или настилка, нищо, че вятърът ще довее нови птичета. Едва сега, към средата на ноември - листата вече са доле и остава едно последно фино събиране. След което, обаче - следва слагането на новогодишните лампички и украси - надиграване с времето, защото трябва да стане преди да падне първия нестопим сняг. А след него - иде време на зимните приказки - къде с книжка в ръка, къде сред приятели, къде в къщи с любимите хора до теб. Животът и живецът не свършват с листопадите - те просто разчистват местото на новите емоции... |