дано поне да си плащат добре за постоянното присъствие по медиите. не е извинение, но поне обяснение някакво да има. |
Непрекъснато сме свидетели как една или друга политическа сила вади и размахва някакви документи като част от политическото противопоставяне. Но за да бъде реална такава операция "Чисти ръце", тя трябва да бъде системна. Подобен процес на подбор при назначаване трябва да има и при по-ниските нива в съда, прокуратурата, полицията. Публичността е изключително важен елемент в такъв подход. Както и периодичните проверки. А защо не цялостна лустрация на ДС и БКП? Аха, може и вие да изчезнете от сцената... |
През последните 20 години позволихме всяко ново управление незаконно да подменя голяма част от администрацията. Партизирането й е част от проблема с корупцията в България, който води и до цялостното беззаконие. Една от основните задачи пред обществото ни, ако искаме да възстановяваме държавни институции, е да спрем порочната практика на подмяна на администрацията с всяко ново управление. Няма как да не отбележим, че този подход би 'бетонирал' калинките на Боко. Затова разумният и морален подход би бил започване 'на чисто' - тотална подмяна на всички държавни служители чрез конкурси за всяко работно място. Макар че и това е много субективно. |
Зад паравана "независима прокуратура" текат най-големите зависимости Зад паравана ""независимите медии" и "независимите нпо"" текат най-големите зависимости. |
Пък ние си мислехме че броенето на бюлетини в Костинброд било просто аритметика. Точно толкова, колкото и Барека цъфна по лъжливия сигнал на сестра Галева в Костинброд на 12.05. |
И как точно избора на гл. прокурор, ако се извършва от народното събрание, ще го направи по-независим? Напротив, това ще направи съответните кандидатури само по-удобни на всички и ще има политическо договаряне между политическите сили кой да бъде предложен. Да не говорим, че в проекта на Й. Грозев, при липса на възражение от страна на президента, гл. прокурор ще се избира с обикновено мнозинство. Пълен абсурд! Иначе за преобразуването на сегашния общ ВСС в два отделни съвета - висш прокурорски и висш съдебен, спорове и възражения не би трябвало да има. Трябва да се смени сегашното положение на съсредоточаване на голяма власт, на формална отчетност и на липса на контрол от страна на тримата "големи" в съдебната система - гл. прокурор и шефовете на ВКС и ВАС. Това може да стане, когато те не са членове по право на новоформираните ВПС (висш прокурорски съвет) и ВСС ( висш съдебен съвет), избират се и се освобождават от тези органи при определелени положения, както и отчитат работата си пред тях. От друга страна председателите на ВПС и ВСС ще трябва да отчитат дейността на двата съвета пред парламента. Сегашният ВСС, освен от тримата "големи" по право, се състои и от 22 членове, избрани наполовина от парламентарната квота (11), и наполовина от съдебната квота (11). Вместо това може да имаме нов висш прокурорски съвет (ВПС за прокурорите), състоящ се от 9 човека, и нов висш съдебен съвет ( ВСС за съдиите), състоящ се от 13 човека. ВПС да се формира, като 4 от членовете се избират от страна на прокурорите ( колкото е и сега, само че да се избират не с делегирани събрания, а директно), четирима - от парламента след прозрачна и конкурентна ( повече от един кандидат за място) процедура, а председателя на ВПС да се назначава от президента. ВСС да се формира, като 6 се избират директно от съдиите ( колкото и сега, само че да се избират не с делегирани събрания, а директно), 6 се избират от парламента след прозрачна и конкурентна процедура, а председателят на ВСС се назначава от президента. Така ще се постигне по-добра диферсификация на избора, доколкото три институции ( а не две, както е досега) участват в избора на ВПС и респективно ВСС. Разумно е мандатите на гл. прокурор, както и на председателите на ВАС и ВКС да се намалят от 7 на 5 години, а този на членовете на ВПС и ВСС - от 5 на 4 години. Й. Грозев да чете и да си записва...... |
А сегашното положение със следствието е повече от абсурдно - 450 човека си клатят краката и общо взето се занимават с не повече от 5% от разследванията в БГ, а при това получават магистратски заплати, в пъти повече от тези на дознателите, които се занимават с 95% от разследванията. „Най-значимото“ следователско разследване напоследък бе онова рапарското, за обида на националните символи. А нека и да не се забравя, че преди да се възстанови дознанието и да поеме основната част от разследванията, следователите бяха години наред критикувани за лоша работа и негодни разследвания. Някои от тях директно помагаха на организираната престъпност. Следствените органи по света като правило са извън съдебната система, и само в някои страни има специфични органи на разследването, занимаващи се с тежки криминални дела. Това са т.н. съдия-следователи в Италия, Франция и някои др. страни, които разследват тежки престъпления и такива по високите етажи на властта, и освен да правят разследване, могат да издават заповеди за арест и обиск, да насочват нови разследвания и пр. , т.е. освен разследващи, имат и някакви частични съдебни и прокурорски функции.Навсякъде другаде следствените органи са изцяло извън съдебната система. Така че в България още през 1991г. в новата конституцуя бе заложена бомба със създаване на изцяло независима магистратска институция, наречена Следствие, която изцяло да поеме разследването в България. Следователите се превърнаха в недосегаеми магистрати, които правеха каквото си искат. Така че с прехвърлянето на разследващи функции към прокуратурата, както и с тълкувателното решение на КС от есента на 2005, че следствените органи могат да се намират не само в съдебната система и те не са носители на правосъдни функции, т.е. на практика не са магистрати, се положи основите на възстановяване на дознанието - една традиционна разследваща институция за България. От Следствието в сегашния вид полза няма, по добре е вместо да си клатят краката, тези следвователи да се пренасочат към дознателния апарат, а самото разследване на злоупотреби във властта да остане прерогатив на прокуратурата, която вече има според Конституцията и разследващи функции. Може да се запази ограничен брой следователи в състава на съдебната система ( към прокуратурата, без обаче да са магистрати), които да се занимават с определени случаи на разследване - на политици и висши държавни служители), за да се гарантира независимост на разследването и да се избегне възможност за натиск от страна на политиците и изпълнителната власт. |