Портата...Имаме ли си всички една порта, на която... Тъжно, и хубаво! Благодаря, г-н Донков! |
Г-н Донков, много хубаво Лично за мен, съмнението дали имам порта или паянтова вратница е отдавна. С годините става все по-силно |
А аз некролог не искам...Защо? --------------------------------------------- Сайтът на Генек |
Бррр. Аз си имам внуче, което се надявам да съм жив, докато попорастне та да ме запомни с това, което съм и разказал. А порта нямам, но съм един "стар моряк" на Жоржи Амаду. Калин Донков |
Ох, майсторе, имам си аз порта... И мъгла има, само че морето е на 3 и кусур часа часа път по единствената ни цяла магистрала. И една купчина пощенски картички, от къде ли не, трупна една далечна позната - без плик ги пращам, та не могат им скъса марката, ведно с печата. Улицата ни води към гробището и към забравения едновремешен селски харман - а на всяка порта... Сполай ти! |
Всеки ден минавах по тази улица на път за училище. Познавах хората зад портите на всяка къща, по някакви детски причини, някои от тях ми бяха неприятни. Тогава смъртта беше нещо далечно и непознато. Скоро минах по същата улица и видях на всяка порта некролог, изпитах неистово желание да срещна някои от обитателите, вече изпитвах умиление към всеки от тях, все едно ще видя много близък човек. Уви, вече смъртта не е толкова далечна и непозната. За автора . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: вишна |
Авторът, за кой ли път Отдавна, много отдавна тази тема не ме е развълнува толкова силно. Навремето, в споминалият се вестник Континент имаше страхотно есе-елегия за мъртвите. Та, оттогава... |
Евалла, Майсторе! Разчувствах се, а и се позамислих... Още колко ли ми е останало да си изградя портата |
Великолепна статия, авторе ! Как смогвате да пишете такива красиви истории във времето, в което живеем, за мен си остава тайна ... |
Всеки човек трябва да има порта... Някъде, даже и накрая на света, като свърши скиторенето, като свършат човешките ни илюзии и залъгалки, като свършат много работи, да има къде да се върнеш, ако се върнеш. И трябва да има и приятели. Понеже ми предстои събиране с приятели, или не заради само това, се разчувствах. |