Добави мнение Мнения:7
| Представителите на измислицата „социология” са интервюирали по около 1000 души над 15 г. във всяка от изследваните държави. Което за тях е меродавно, за нас е нелепо. Защото едно е самочувствието на софиянец, друго е на видинчанин. Едно е на 15-годишен пубер, тъкмо зарязан от вечната си любов за пореден път, друго е на собственик на ВЕИ, трето и четвърто на шофьор на такси или пенсионер в село Дивдядово... За социолЪжците всичко е едно – графи, проценти, 1 000 човека дават картина, състояща се от седем милиона личности... Тук ще напомня думите на един стар умен човек /не казвам кой, защото съм скромен/. Най-големият щастливец на света е идиотът. Седи на счупена щайга, наметнат с продран чувал, дъвче парче плесенясал хляб...И се вижда на златен трон, под алена мантия, хапващ пуйка с портокали... А големите страдалци са били Христос и другите като него. Които са разбирали несправедливостта на света, страдали са заради хората и от хората, не са можели да бъдат доволни, защото са изживявали мъките и на неусещащите тежестта на положението си същества – само по списък хора... Затова виждаме уж нормални държави и народи като България, Армения, Унгария, Македония сред страдащите. Гражданите не се примиряват с реалността, разбират, че не е това, което трябва да бъде, не виждат начин за промяна, макар че не са съгласни със статуквото...И страдат... Не се примиряват! Страдат... Тоест – усещат, разбират, искат... До моженето е крачка... А други се чувстват хубаво. Хич и не им се мисли за света, за ближни и далечни, за някакви промени... Нали те са добре? Защо да се тормозят заради някой си... И дори се гордеят с безчувствеността и мизантропията си... А нас ни упрекват заради човещината, недоволството от ставащото, желанието за промени... Знаете ли... Предпочитам да съм страдащ... По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня... ---------------------------------------- Сайтът на Генек |
| В основата на това чувство на неудовлетвореност е завистта, за която ще покорим всички световни класации. В тази връзка, неадекватната самооценка също е причина за "нещастието". От това следва и неадекватната оценка на заобикалящия свят и на процесите в него, причините и техните последствия. Тази сутрин гледам сутрешния блок по БТВ, като темата за зрителите беше "заплатите на министрите", които варирали в рамките на 3000-3500 лева, а на заместник министрите - около 1500 лева. Такива заплати имат държавните служители, депутатите, магистратите и др., за което също заслужаваме първенство в класациите. Та по темата - зрители започнаха да се обаждат и да нареждат депутатите, бъркайки ги с министрите и да се възмущават от техните заплатите. В добавка се обади явно неграмотен мъж, който питаше в ефир защо на жена му запорирали заплатата от съдия изпълнител, че той нямал нищо общо... Думата ми беше, че причината за нещастието е завистта, а завистника не може да си представи, че може да стане мъничко по-щастлив, ако поиска на него да му вдигнат с макар и малко заплатата. Истинско "щастие" за завистника ще бъде ако другите паднат неговото ниво, или по-ниско, но и тогава пак ще е нещастен, горкия. Тези дни научих как една самотна мома, която завиждала на съседите си, през няколко вечери тайно, без никакъв повод се изхождала и изпикавала пред вратата им. И те се чудят какво да правят за да я спрат и кой да ги спаси от завистливата нещастна съседка... Тази картинка вероятно обобщава причините за всички нещастни класации. |
Генек, в десятката както винаги  Писна ми някой да ми казва как да се чувствам. И ако случайно не се чувствам така както някой иска и очаква, този някой да се опитва да ми стъжнява живота. Ама тъй ще е. Дорде не започнем да работим, а не да чакаме някой да дойде и да ни оправи (в общия случай изотзад и без лубрикант). И дорде не спрем да си гледаме един друг в паниците. Тъй ще е. |
| Генек, в десятката както винаги Писна ми някой да ми казва как да се чувствам. И ако случайно не се чувствам така както някой иска и очаква, този някой да се опитва да ми стъжнява живота. Ама тъй ще е. Дорде не започнем да работим, а не да чакаме някой да дойде и да ни оправи (в общия случай изотзад и без лубрикант). И дорде не спрем да си гледаме един друг в паниците. Тъй ще е. |
| Трудно ми е да определя относителния дял, но сред нещастните има една особена прослойка нещастници. Българинът обича да изглежда окаян и нещастен. Това му е останало от робството, предполагам. Не е искал да привлича вниманието и завистта на поробителя. Познавам хора с нелошо материално положение, които предпочитат да се обличат като прошляци, при среща те обсипват с ожалванията си от мнима несрета, въпреки че са наясно, че ти си наясно. Това е някакъв особен, извратен вид "етикет". Сигурен съм, че мнозина от анкетираните са били от тази "група". Те са овладели до автоматизъм този ролеви модел, той е част от същността им. В къщи, зад пердета и перделъци, същите тези се оказват едни бонвивани, епикурейци, почитатели на доброто хапване и пийване, мераклии по тънката част. Навън ... Навън те ... посивяват. Униние, печал, въздишки като изпод надгробна плоча ... Нелепо, та чак смешно, е да видиш как такъв слиза от някой лъскав Мерцедес или БМП. Подкачал съм ги - абе, с тоя окаян вид, ще те свали някой полицай от колата, ще рече откраднал си я. Подсмихнат се за миг и пак ... посивеят. Жалка работа ... |
Добави мнение Мнения:7