| У нас робите си избират БСП и ДПС да управляват и си мислят, че са на власт |
робите си избират БСП и ДПС да управляват Роби, роби... ама на НАШИ хора! "Вашите деца ще носят топките за голф на нашите деца!". Демокрация, риш! |
Докато трите жени, които бяха освободени преди седмици, започват възстановяването си, останалите от нас трябва да преодолеем шока, че може да има роби в апартамента на съседите ни, и да продължим с кампанията срещу съвременното робство. Toва хубу, ама случката в Лондон представлява маргинална битова престъпност. Ако се говори за световната търговия за роби - трансгранична за секс и локална за принудителен труг, това вече е по-значителен проблем - от него най-страдат икономически изостаналите държави със слаби институции (напр. България, Украйна, Тайланд и т.н.). Ама има едно още по-значително проявление на робството в наши дни и се замислих за това покрай цялата патаклама с Южна Африка тези дни. Робството след 19ти век стана капиталистическо. Не че капитализмът е робство - а просто робството като концепция премина на пазарни начала. Ако се замислите, примерно ако в една плантация в Южна Африка или САЩ работят определен брой роби - то техния собственик има икономически интерес да се грижи те да са нахранени, здрави и подслонени. Той не им плаща заплата - но има конкретни разходи, които прави за тяхното физическо оцеляване и здраве. Какво се случва обаче в съвременния свят? Плантаторът от Южна Африка пак има плантацията си (това, че робите са освободени няма нищо общо с разпределяне на земя или средства за производство). Същият вече трябва да плаща заплата за труд, но няма отговорност за друго - отношенията между него и робите му са минали на пазарни начала. Само че робите сега са безработни, а работа има само на плантациите. Реално заплатата, която плаща плантаторът може да бъде по-ниска от разходът, който той е правил за храна, здраве и подслон на робите си. Това е все едно да имаш дойна крава, ама след като я издоиш да и дадеш 30 ст. и да я отпратиш от вас очаквайки да се върне когато има пак мляко - без да се затормозяваш с това да правиш обор, пасище и т.н. Тъжната реалност е, че в съвременния свят робството е икономически неизгодно. Капиталистическата система създава предпоставки, за много по-ефективна експлоатация на човешкия труд. На места като Латинска Америка хората, които не притежават нищо нямат избор освен да се трудят 12-часа в мините, защото иначе ги грози не бой с камшик а гладна смърт. И го правят за пари, които са колкото едно "лате" у Старбъкс. Естествено, че поне свободните хора имат право да отидат другаде... ама се оказва, че вече всичко е преразпределено, а придвижването - също както за руските крепостни селяни е ограничено - защото всички богати държави имат граници и искат продукцията, но не и хората от бедните такива (досущ като руски болярин). Затова се качват на вехти салове до Европа или прескачат огромния зид между Мексико и САЩ (а Обамича разправяше в Берлин, че никоя стена нямало са спре човешкото достойнство.... явно сам не си вярва). Та робство има. И то не се свежда до това, че някакви чалнати са отвлекли някакви други. Не се свежда дори до бруталния и безпардонен трафик на хора улеснен от липса на образование и перспектива. Робството като процес за съжаление е минало на пазарни начала - просто е станало по-ефективно и съвсем не си е отишло. |