Добави мнение Мнения:16
| Да-а... ...докато ние мечтаем да влезем в онзи вълнуващ свят... И стало беспощадно ясно: Жизнь прошумела и ушла. |
 За всички вас  Да ви е светло на душите !Натисни тук / Да почива в мир Панчо Змея !  Преди дни се навършиха 2 год. от смъртта му / |
| Благодаря за пожеланията! Позволявам си и аз да отправя към Автора моите, най-най-най. Каквото душа му иска, да се сбъдне! |
| Спомените са като демони. Преследват ни навсякъде. Понякога ги гоним, друг път ги търсим умишлено за контакт. Но винаги оставят едно усещане за тъга. Пречупени през призмата на времето мечтите ни и въжделенията, любими места и събития изглеждат по-малки, по-недостижими... И светлината в прозореца на коледната къщичка с времето отслабва и не ни примамва така силно. Но все още стопля. Затова има Коледа, да топли сърцето. Г-н Донков, желая ви от сърце Весела Коледа и да ни радвате с още много такива статии, които да стоплят сърцата на хората! |
| Г-н Донков, и от мен сърдечни благопожелания за празниците. Тази жълта коледна светлина идва от лампите с нажежаеми жички. Затова е и това чувство на топлина. Сега с новите енергоспестяващи може да те обземе само чувство за стерилност. |
| "Вот опять окно, Где опять не спят. Может, пьют вино, Может, так сидят. Или просто – рук Не разнимут двое. В каждом доме, друг, Есть окно такое..." Марина Цветаева |
donald 22 Дек 2013 13:32 Благословени да са тези,които ще посрещнат и тази година Дед Мороз и Снегурочка. Така да бъде! Щото за някои идва само еленът и не носи подаръци, а ... абе големи сте, сещайте се! Отивам да пека сладки, ама истински, с масло и шоколад, защото на децата, които му оставяли соево мляко и оризови соленки, Санта им носел само образователни подаръци! Благодаря Ви, г-н Донков, за всичките добри думи и мисли през годината и Ви пожелавам много светлина и топлина, да ви се радваме дълго, дълго! |
| Светлина в душите и топлина в сърцата! ПРОЗОРЕЦ Атанас Далчев Ето нашето зимно стъкло. То не е, то не е сякаш същото: няма вече ни пътя, ни къщите: само бяла гора от сребро. И през нея минават прегърнати мойто братче и мойта сестра. В посребрената бяла гора накъде ли самички са тръгнали? Те вървят върху сребърен път и под мрежа от сребърни клони, посребрени листа се отронват, дъждове от листа ги валят. Мойто братче и мойта сестра преминават без страх под дърветата: няма вълци, нито има ветър в тази сребърна бяла гора. Там е само вълшебната птица с лъчезарните златни пера; мойто братче и мойта сестра нея търсят от цяла седмица. Чак на седмия ден призори ето тя затрептява, изгрява и във миг се запалва гората от горящите нейни пера. Дървесата възпламват, искрят и на капки сребро се разтапят. И отново изникват къщята и изплува познатият път. 1925 г. |
И зимата ще ни затвори скоро. Ще падне сняг на нашите балкони. Напразно в пустотата бяла взорът картините на лятото ще гони. Тогаз, уединени, ще си спомним и таз разходка сетня в планината, това великолепие огромно от багри и от есенна позлата. И като гледаме в снега трохите и стъпките на бедните врачета, ще виждаме стената на елите и на брезите златните кубета. Мъглите зад прозореца ни зимен тогаз ще ни напомнят мълчаливи за въздуха мъглив и сякаш димен под буките оголени и сиви. Разравяйки червената жарава, ще бдим в нощта и паметта огреял, тоз огън шумата ще възкресява и стъпките ни шушнещи из нея. И нищо, че огнището ще стине и зиматта ще ни обгражда пуста, ще населиме нейните пустини със наште спомени и наште чувства. 1965 г. АТАНАС ДАЛЧЕВ |
Добави мнение Мнения:16