Отиди на страница:
| Благодаря! И поклон!...... |
 Твоята самоирония, Момче мило,Той я заслужава, а ти просто, ведро Му се надсмивай...Хич да не ти пука от този Живот, Валери, здрав бъди и така продължавай, той ти е едва първи ... |
| Чудесен сте г-н Петров, Вашите стихове ги четат и децата ми. В България вече не се раждат поети. Вие сте от последните! |
Валери Петров избира нашия вестник Ако чете кво пише в него сто пъти би премислил преди да го избере. |
| Днес мярнах спор за това имало ли е режим на тока през зимата на 89-та. Едни го помнят с гняв, други съвсем не помнят... А режим на тока имаше и заради Валери Петров моят спомен е като красива картинка от старите коледни картички - озарени от пламъка на свещите, сгушени под одеало с невръстните тогава мои момчета четем на глас "Палечко" и Петте приказки. Момчетата порастнаха и нали такова е времето - без авторитети. Освен един. Вие, господине Валери Петров. Единствен, безспорен, благ и светъл като дядо Коледа. През онези зимни вечери против всякаква уж логика ние бяхме щастливи. Благодаря Ви, светли Човече! И не бързайте...   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
преди зимните празници поетът Валери Петров избира нашия вестник, за да те поздрави. ако вместо светлите Християнски празници ни пробутва зимни... не, благодаря. |
| Разплакахте ме с тези стихове, г-н В. Петров и не искам, никак не искам да тръгвате толкова скоро, толкова бързо сякаш там, накъдето всички вървим и все някога стигаме. Останете при нас още, пишете ни Вашите стихове, напомняйте ни за нашите грешки, нашите стремежи и мечти, с това въодушевление, с което винаги Ви усещам...Ние всички имаме нужда от вас, от Вашето забележимо, но някак скромно и благо присъствие. Дано Всевишният да е милостив към Вас, да ви насочи по правия път и ...да останете още толкова дълго тук, колкото и както е добре за Вас. Отраснах с Вашите стихове, време е и моите все още малки деца да растат с тях. Вие винаги сте бил един светъл и топъл лъч човещина в тоза забързано време и ако някак мога да Ви подаря частица от моята младост, от моят живот, за да греете по-ярко, да пишете по-вълнуващо, да присъствате по-силно, аз протягам ръка да Ви я дам, от все сърце и с голямо уважение и обич! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Aaliyah |
| Благодаря г-н Петров! Спокойствие внасяте в душите ни в тези дни преди Млада Коледа! Кажете им на онези неканени гости че с тях ще бъдете вечно, да почакат. Но нашите души тук ще осиротеят без Вас. |
| Има и нещо добро в ограниченията на багаж на дългите полети. Човек мисли кое е първо по важност за вземане. Затова книгите по емигрантските библиотеки имат особена стойност. Те не са подбирани по размер, цвят и твърдост на корицата, те са донесени в зъбите. От пристигането им на другата земя тези книги си имат също любопитна съдба - човек мисли на кого може да ги довери назаем и с кого ще си развали достлука, ако книгата не си намери пътя обратно. Аз имам една вградена библиотека, по-висока от човешки ръст, но на място като кръстовище. И колкото повече не ми се дава "назаем" някоя книга, толкова по-високо е подредена. До някои може да се стигне само качен на стълба. Та, уважаеми г-н Петров, Ваши два тома, донесени в ръчната ми чанта, са там, най-горе на стълбата. Защото се крадат, честно си мисля, че едно от най-великите признания за стойността на един литературен труд е да ви го откраднат за да го четат. Аз съм вече учена от горък опит - затова... стълбата! Благодаря Ви за всичко! |