Потребител:
Парола:
Регистрация | Забравена парола
Запомни моята идентификация
Защо Суец все още е важен
Добави мнение   Мнения:1 1
Mitev
02 Яну 2014 19:42
Мнения: 20,056
От: Bulgaria
Осемдесет години след като Лондон придобил частта на Египет от канала местните най-накрая се възползвали от проекта, който десетки хиляди техни сънародници построили. През 1952 г. военните свалили и изпратили в изгнание крал Фарук. Гамал Абдел Насър обявил пред огромна тълпа на площада "Маншия" в Александрия на 26 юли 1956 г., че каналът е бил национализиран. За египтяните национализирането на канала било последната стъпка от дългата им борба за освобождение. Оттогава насам каналът символизира националното възраждане.



Отбелязано е,че публиацията е поместена със съкращения. Поради това не мога да преценя дали английският автор е пропуснал да отбележи изключително същественият факт за няколкодневната тройна агресия на Великобритания, Франция и Израел срещу Египет.Може би днес е политически некорктно да се припомни нотата на СССР до правителствата на трите държави да прекратят незабавно агресията. Агресията бе прекратена, САЩ не пожелаха да се намесят в защита на тройката агресори, а Египет остана собственик на Суецкия канал. Ако в оригиналната статия това е пропуснато, можеше редакцията по някакъв начин да отрази това, макар и в бележка под линия.


ПП.
Ето и малко от Уикипедия:
От военна гледна точка операция „Мускетар“ (в Израел завладяването на Синай е известно като операция „Кадеш“ е пълен успех. Загубите на Израел са по-малко от 200 убити, на Франция и Великобритания - общо 30, Египет губи около 3000 души.

От политическа гледна точка обаче участващите страни понасят тежки загуби. По същото време САЩ критикува участието на СССР в Унгарската криза. За да избегне позора в очите на Третия свят, САЩ е принуден да се обяви срещу намесата на Великобритания и Франция, особено след като СССР заплашва да се намеси на страната на Египет с „използване на всички модерни средства“ срещу Париж и Лондон. Така администрацията на Айзенхауър се отмята от дадената си по-рано дума и налага на 2-те европейски държави-съюзнички споразумение за прекратяване на огъня. Натискът е предимно финансов и срещу Британия - Айзенхауър заплашва да продаде паричните резерви на САЩ в британски лири, довеждайки Британия до тежка инфлация. Към американския натиск се присъединяват премиерите на Австралия и Канада и през март 1957 г. войските на Израел, Британия и Франция се изтеглят.

(Уикипедията е малко неточна. Нотата на СССР бе отправена не само към Великобритания и Франция, а и към правителството на държавата Израел.Доколкото си спомням нотата изискваше от трите държави да прекратят военните действия в срок от 24 часа. )
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Mitev
Добави мнение   Мнения:1 1