Добави мнение Мнения:8
Благодаря ви, господин Донков, че ни припомнихте един прекрасен човек, един великолепен поет и незабравим учител!  Усилията винаги си струват, дори когато раждат нова жажда. Колхида може би не съществува, но тихо, да не чуе екипажа. |
и поклон !И ще поискам гражданство от Бога. Или ще емигрирам в себе си. Рано или късно всеки взема гражданство при дядо Господа, колкото до емиграцията в себе си - тя не помага, звучи красиво, но не помага и нищо не значи. Честита нова година господин Донков. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: taidzi |
| Невероятно есе и поезияНатисни тук |
И ще поискам гражданство от Бога. Ама трябва да се почака.. Щото е в болнични. Нещо кракът ли? Менискус ли?  |
| Здравейте Поете, Случи се така, че преди около десетина дни се видяхме с приятели и аз бях си взел същото това томче за да им почета някои неща. Добромир Тонев го открих през ученическите си години (сега съм на 50) може би малко след като бях открил и вашите стихове. Та от тогава ви чета и двамата. Говоря за двама ви, защото ще напомня едни ваши думи от преди няколко години, които споделям напълно: със стиховете трябва да се внимава, защото те един ден ще вземат да се сбъднат. Четейки за пореден път Добромир Тонев преди 10 дни бях удивен до каква степен стиховете му са актуални (вижте например стихотворението "Те"  . Те не са просто актуални, те просто те блъскат в гърдите, дърпат те за ревера и не оставят да ги отминеш. Не заради някаква своя префърцунена литературна естетичност, а заради екзистенциалния си заряд. При него майтап няма, той бие право челото:Добиваме усещането, че не живеем себе си, че ни живее някой друг, но лошо ни живее. Да се огледам добре, защото във съседство гри живот, докдато ние тлеем. С болка на сърце споделям мисълта ви, че май само стиховете останаха като начин за отрезвяване и учовечаване. И като знам колко малко хора четат стихове, ме хваща яд за пропуснатите възможности. По този повод и между другото бих си позволил да препоръчам и по-късните стихове на Павел Матев. Признавам, че до преди години го считах за прекалено патетичен. Сега ми се струва по скоро житейски литургичен. |
Добави мнение Мнения:8