Добави мнение Мнения:10
| Интересно сравнение. Но разликата между резиденция Бояна и някакъв царски дворец е огромна - това в крайна сметка е Народен Дворец. Там се предполага да влизат не тези, които са родени в определени семейства, а тези които имат лични заслуги и постижения. Съдбата на Бояна есествено е трагична - дето викаше Живков - "...това вие не можете и да го боядисате". Ами не могат. Наблъскания там Исторически музей е истинска трагедия - къде се е чуло и видяло исторически музей на страната да е в покрайнините на града? Освен това сградата въобще не е подходяща и се получава един калпав музей, който същевременно скрива истинския блясък на изкувството заложено в самата сграда. Мястото на Националния Исторически Музей е в сградата на ЦУМ. Заедно с изкопаните археологически забележителности в центъра това би била една невероятна атракция за българите, както и за чужденците - едно прекрасно представяне на страната и историята ни. Естествено експозициите трябва изцяло да се променят - а всички български съкровища да се върнат от странстванията си по света и да заемат веднъж завинаги мястото си в страната (някой да е чул маската на Тутанкамон някога да е напускала Египет?). * Колкото до Александър Баров - това е наистина един блестящ архитект с който страната ни може да се гордее. Негово дело са НДК, резиденция Бояна, общината в Русе и още много монументални сгради и паметници. Стилът му е наистина уникален и въплащаващ самобитни български елементи. Това, че днес не сме в състояние нито да ги поддържаме, нито да боядисаме е отделен въпрос. Пак добре, че не ни се налага да ги строим... някой представя ли си днешна България да построи НДК или резиденция Бояна?  |
| Вероятно защото за първи път в резиденция "Бояна" не живее никой от първите лица на държавата. Петрински, резиденция Бояна не е строена за живеене, а за посрещане на чуждестранни делегации. |
| Разбира се Константин Велики е построил много дворци, църкви, градове и резиденции за своите сънародници българите, помогнали му във войните срещу останалите претенденти за трона. В сведението на Г. Кодин, ясно е казано, че император Константин Велики построил (финансирал изграждането) на няколко града в земите на скитите, а именно Плискува, Перестлава, Дристра (Силистра) и Констанция (1) стр. 43. Под земите на скитите се разбира Добруджа, известна в миналото като Scythia Minor - Малка Скития. И описвайки древната Плиска, В. Бешевлиев твърди следното: “Както градската стена, така и монументалните постройки са облечени отвън с почти еднакво големи каменни квадри...Този начин на градеж е характерен за първобългарските строежи”. (2) стр. 437. А началото на този начин на градеж е още от 2в. Що се отнася до двореца Влахерна той носи името на скитския владетел Влах, живял по времето на Лъв Велики от Тракийската династия. |
| Петрински, я раздуй за двореца на Крум в Плиска. Как бил строеж от 9 век, строен с матряли от 3 век. Прабългарчетата одили по бившите римски градове чак в Турну Северин и Рациариа да събират тухли "секънд хенд" с печати на легионите. Логистиката им била на ниво. А що си забраил да пишеш за ханската юрта с каменни основи, уа? Нещастник. |
| Има още една неизвестна за Петрински резиденция на Константин Велики. "В Костинброд има два уникални антични паметника – късно-римската Резиденция Скретиска ( palatium Scretisca ) на Константин Велики 1 и Пътна станция Скретиска ( Mutatio Scretisca ) (първата спирка, западно от Serdica по античния трансбалкански диагонален път, както и ранно-средновековното селище Кратискара ( ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ ) в местността Градището край гр.Костинброд. В Античността тази местност е била красива и плодородна в близост до топъл минерален извор и важен път, до десния бряг на р.Белица, приток на р.Блато. На терена на археологическия обект са разкрити три по-важни периода: Резиденция Скретиска (ІV-V в. сл. Хр.), Неукрепено село, Ранносредновековното укрепено селище Кратискара. Има много основания, на които изследователите се позовават за да приемат, че Резиденция Скретиска е била предпочитаното място за пребиваването на Константин Велики при посещенията му в Сердика и че тя е възникнала именно като императорска резиденция, сред които едно е, че годините на построяването й съвпадат с началото на продължителните му престои в Сердика, а е общоизвестна и знаменитата му фраза “Сердика е моят Рим!”. Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинция Сердика. Не се изключва и възможността palatium/praetorium Scretisca да е използвана и от епископите делегати на Сердикийския събор (343). Основният архитектурен комплекс на резиденцията - palatium Scretisca е един от най-впечатляващите образци на представителната късно-римска жилищна архитектура (141/110 м) – най-забележителната извънградска резиденция в провинция Вътрешна Дакия или Средиземноморска Дакия (Inner Dacia или Dacia Mediterranea) в хинтерланда на столицата й Сердика (Serdica) и най-голямата, сред познатите перистилни жилищни комплекси от Античността на Балканите с голяма зала (aula), трапезария (triclinum) с усложнен, вероятно триконхален план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен двор (peristylium) с площ 4.5 дка, с градина (hortus) и монументални входове. Общата площ на намерените подови мозайки в северния перистил надхвърля 1000 м2, а общата дължина на перистила и външният южен портик е повече от 400 м . Резиденцията е ядрото на внушителен вилен комплекс и център на впечатляващо имение (fundus dominium). Проучван е също така един кръгъл в план обект (диаметър 32 м ), условно наречен “Ротонда” (Божилова/Витски, 1985), вероятно с мемориални или култови функции, разположен на 100 м южно от резиденцията, а така също и некропол. Пътната станция Скретиска (Mutatio per/ad Scretisca) – “за резиденцията” се намира на 1000 м юи от резиденцията, възникнала е вероятно за нейното обслужване с основно предназначение taberna – страноприемница с няколко помещения и вътрешен двор. Scretisca се споменава в пътеводителя Hinerarium Burdigalense (333). Намерените тук най-ранни монети са от времето на император Константин Велики." |
| Царските дворци Врана, Евксиноград и Царска Бистрица/Боровец са съвсем прилични за централна и източна Европа. Не са сравними само с Виена, столица на най-голямата и най-дълго просъществувала европейска империя в новата история /и всъщност последна/. Излишна скромност да се премълчават и пренебрегват дворците ни. Титуловането на Резиденция Бояна "Императорски дворец" приемам за ретро-соц-виц. Блг за вним. |
| Статията е като едно време в соца - решение е взето - да го популяризираме. ЦУМ - да ама след НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ! Не да облагодетелстваме бившия свинар! |
Едва през 1974 г., позамогнала се след войните и в условията на стопански подем, България Какво се оказа? В България имало стопански подем при комунизма...? Уу...пс... |
Комплексът в Бояна е дворец, при това имперски. Той не е просто многофункционален и многопластов, а е универсален, не е "резиденции", сиреч "обиталище", а средище на държавната власт, неин символ. Уважението, което дължим на държавата си, го дължим и на нейното седалище. Наричахме ги резиденцийте на байТошо... ама нито бай Тошо нито някой от наследниците му е дръзнал да претендира за собственост на тези резиденции..за разлика от Симеон! Сравнението е очевадно... само не стана ясно къде се дяна онова одеало за което говореше бай Тошо в съда че само него имал и то изчезнало при местенето му. |
Добави мнение Мнения:10