Отиди на страница:
Дай да не си играя с огъня и навреме да се разпиша. Та, белким спася надника.  С моята скорост и честота, досега сите у дома ако разчитаха на изкарваното от мен тук да са умрели от глад.  Боже, колко мъка има на този свят, Боже.  На този тунизийски другар дето три дена се прави на интересен на Лаута и Герена "добре дошъл" и да се концентрира върху игровите изяви. |
Боже, колко мъка има на този свят, Боже. Натисни тук |
Народни вярвания В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани — счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта — леля)има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“  . На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Антоновден и Атанасовден 18 януари са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти. |