Киното
Отиди на страница:
| Е.. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
Simplified Solutions 06 Дек 2015 11:28 Мнения: 22,339 От: Bulgaria Скрий: Име,IP А пък аз с нетърпение чакам този филм... Гледах A Walk in the Woods ако не си го гледала още, май ще трябва да си го изтеглиш, има го в Замунда, защото се чува ,че няма да има разпространение в България, жалко, защото е много красив и е определено за екран за мен беше малко разочароващ, Ема Томпсън играе около пет минути в хубавата си кухня, а двамата динозаври са просто едни....абе динозаври, няма никакво ново излъчване или внушение а все пак ми се струва, че такъв сюжет изисква малко дълбочина, важно е да е ясно, защо аджеба минаваш толкова мили ако си на 80 години субтитрите в Замунда не стават, но има английски, той и текстът не е толкова много, може и без | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Lillian |
| това време на годината е усилно дори за нас калените зрители Оскарите наближават и един след в пространството се завъртат претендентите а както се знае - наш дълг е да ги изгледаме!  е почнахме ги, как изгледала съм „Еверест“, възможно е да вземе някоя награда за ефекти "Black Mass", емиии Джони Деп, нямам влечение „Марсианецът“ е много лош филм, не знам дали не съм го споменала "Лудият Макс: пътят на яростта" – не е от моите филми, но да живей, като магия е, не знам как го правят "The Revenant" – така сега: филм на Инярито; участват Том Харди и Лео ди Каприо; заснет е велико, от месеци всички говорят за сцената с мечката – обаче не става! гледаш го като посещение на исторически обект, в мозъка ти нищо не потрепва, Инярито е следвал само егото си, абе не става обаче нищо чудно Лео ди Каприо да получи Оскар за ролята си - несправедливост, която се надявам да бъде извършена! Свалила съм си „Карол“ с Кейт Бланшет и Руни Мара, хомо история, каквито обикновено не са ми интересни , но пък „Планината Броукбек“ още ми държи влага, онези сълзи на Хийт Леджър… „The Danish Gir“, мисля че взеха да прекспонират темета за сексуалните различия, но пък Еди Редмейн игра толкова затрогващо в Бърдман и взе Оскар миналата година /всъщност бях забравила лентата, която беше дъ бест муви минала година, сериозна съм, е Бърдман беше/ има и още филми разбира се, ще докладвам и за тях ама тези Оскарови претенденти ме карат да се чувствам като Алиса в страната на чудесата усещам, че някак ми изпълват главата с идеи, само че не знам с какви!  гледах и „Госпожица Юлия“, но за него отделно това е отделен раздел от моя живот в киното |
| Госпожица Юлия / Miss Julie Норвегия-Великобритания-Ирландия-Франция, 2014, е филм на Лив Улман по пиесата на Аугуст Стриндберг Лив, както всеки знае, е дългогодишна муза на Бергман, а той пък е моя дългогодишна, но не вечна мярка за кино та се налага едно малко интро: аз го боготворях! с никого не го сравнявах и на никого не го противопоставях! не знаех друг, който разбира така добре жените и мислех ,че иска да е жена! никога преди и след него не бях виждала такава убийствена естетика! после прочетох неговата „Латерна магика“, после доста други неща, предизвикани от нея Бергман има девет деца от различни жени, само за две от майките им е бил женен, почти не познава повечето от децата си, не се среща често с тях зарязал е първата си жена и бебето си болни от туберкулоза, заради следваща жена и бебе е добре, този мъж не знае отговора на въпроса „къде е Бог“ и не е добре да се прави, че го търси, докато търси индулгенция не е добре и да е нечия мярка после четох „Промяната“ на Лив Улман, много мили фрагменти от живота им на остров Форьо, бягството, което не е нищо нечовешко, техните причини и….. ооо, добре де, що не си гледате работата ,скандинавски стоунфейси, мога да гледам филмите ви и без да ви забелязвам така си изгледах Госпожица Юлия актьорски филм, Джесика Частейн , Колин Фарел и Саманта Мортън играят, та се късат в ирландска кухня от деветнадесети век, много и доста сложен текст има два много важни акцента във филма първо - не знам дали текстът на Стриндберг има социална или психологическа насоченост, но тук основното е жестоката манипулативност на бедния слуга спрямо господарката, нещо в което аз винаги подозирам бедните слуги, той дори може би я обича, но няма да пропусне да получи чуждото, гладът в гените му няма да го позволи и второ - медните съдове в кухнята са излишно блестящи!  стоунфейсите | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
/всъщност бях забравила лентата, която беше дъ бест муви минала година, сериозна съм, е Бърдман беше/ Гледах го преди седмица, странен и малко плашещ. А освен че взе Оскар за дъ бест муви, и самият Майкъл Кийтън взе статуетка. |
Гледах A Walk in the Woods ........... за мен беше малко разочароващ, И за мен така. По същите причини.  |
| темата ми беше изоставена, но вече се вземам в ръце гледах почти всички Оскарови номинанти, писна ми, както става винаги по това време затова сега ще препоръчам три филма , без грам да ме е еня, са ли номинирани, ще спечелят ли, и други въпроси, без които животът не може да продължи и трите са готини, сериозни, двата по истински истории, без особени любовни трепети, мъжки филми, верроятно съм в хормонален дисбаланс 1. Сикарио / Sicario ,филм на Дени Вилньоф Пръво докладвам, че не харесвам и не мога да гледам мексикански филми, филми снимани на мексиканската граница, филми с мексикански актьори и такива, които се казват Мексиканецът! тази история е за агент на ФБР/Емили Блънт/, привлечен по абсолютно неясни причини в операция срещу наркокартел в Мексико, другите в групата са Бенисио Дел Торо и Джош Бролин операцията е извън всеки закон и ред и почти на границата на способностите ми за възприемане отначалото до края се питах – това възможно ли е, има ли го , случва ли се – толкова насилие и от двете страни, толкова цинизъм и хмммм извънмерност, че когато добрите победиха, се зарадвах само , че е свършило, засега филмът е преднамерено муден, пост-документален похват, камера, музика, актьори събират фрагменти, за да ти покажат това, което повече не можеш да гледаш, но трябва да разбереш и – това е филм, който не предлага нито едно решение за свобода, справедливост, общност, всеки е сам, всеки е закон не съм спряла да се питам, това съществуа ли? 2. Легенда / Legend (2015), филм на Брайън Хегеланд Филм по действителен случай за братята близнаци Реджи и Рони Край, престъпници в Англия през 60-те. направен е в най-добрите традиции на този жанр, доста напомня „Имало едно време...” „ ни и други образци абсолютното му очарование обаче се дължи на моя любимец Том Харди , който играе ролята и на двамата близнака и като гледаш това, си в чудото на киното има любов, насилие, мъжко перчене, смърт и финално усещане за намигане, лекота ,”като на кино” да се гледа , моля! З. Спотлайт /Spotlight 2015 , филм на Том Маккарти Редови , стегнат филм по истинската история за журналистическото разследване на сексуални посегателства върху деца в католическата църква в Бостън в началото на века, помня добре този скандал ,филмът ми беше интересен повече като информация и трактовка, отколкото като кино само в рамките на това разследване журналистите се добраха до 600 случая, добре известни, но прикрити, както от църквата така и от обществото , така и от родителите на децата Спотлайт е изборът на критиците за най -добър филм тази година, но предполагам има леко залитане поради темата му | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
| е не, чета форумна тема и мозъкът ми не може да продължи нататък, в този хорър, където се извиват пешеходни пътеки към ада и какво да се чудя, дали хората са изгубили страх от Бога, като съм сигурна, че такъв страх никога не е съществувал, той е литературно изделие, хората са каквито са, уповават се на Бога, когато са изправени пред безсилието си, когато са добре –просто са добре а пък и тук, във виртуалното пространство сме сигурни, че на Божия монитор се изписват само никнейм-ите ни и откъде Той ще разбере, кои сме и пиша това в темата за кино, защото точно по това време по тв върви „Осъдени души” и чувам Фани да казва- сякаш някой е пуснал невидими зли сили и нищо не може да ги спре този филм не е много хубав, но аз го обичам, романите на Д.Димов са едно от нещата повлияли силно младия ми ум, абе трагизмът ме влече от малка  когато четях Незавършения роман на Димов се случи невъзможното – чета, обръщам страницата и следващата е празна, няма нищо, удивена опитах още няколко пъти, все това по-късно Теодора Димова го довърши, изсече едни квадратни образи, набута ги в неврастенично сублимиране и приключи с някакво биологическо кресчендо, което изведнъж реши всичко, ех Теодора, душо рязка четох романа в Созопол, когато свърших станах, пътем го пуснах в кошчето и отидох да си направя татуировка в едно студио на „ Анаксимандър”, което беше отворено в три сутринта не харесах много филма на Въло Радев ,когато го гледах за пърми път през 80- те, защото не ми хареса изборът му на актриса и защото любимата ми Фани е фина като стъкло, а Едит Салай - като глухарче но това, което мисля сега и за В.Радев, и за Д.Димов е, че са абсолютни майстори на градския роман и филм и са може би еднствените , в творбите на които не се помотват овце, кокошки и други атрибути на сомоцелна и излишна регионалност двамата стъпват спокойно по този път, без да се тревожат от липсата на градска традиция само В.Радев знае как от филма му да звучи акатист на Св.Богородица, без да изглежда като варакосан сувенир еми това е, освен че онова за татуировката е доста преувеличено | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Lillian |
| Lillian, зареждаш ме с положителна енергия, умееш да правиш хората край себе си щастливи! Искам щастие за всички даром, и нека никой да не бъде пренебрегнат! Не искам да се проваля. Имам всичко. Липсва ми гимназията. Обичам живота. Ненавиждам завистта, лъжата, подмолничеството и селските изпълнения. Загубих приятели. Намерих нови приятели. Убедена съм в доброто. Не мога без мечти. Доволена съм от живота си. Обичам да похапвам почти всияко. Обичам да си пийвам каквото дойде, понякога. Обичам да гледам анимации, фантастики и глупави екшъни. Обичам да слушам всякаква музика - според настроението. Обичам да чета фантастика, "като цяло" всякакви книги. Искам да избягам от тъпанарите, комплексарите и гадните копелета. Най-вълнуващото преживяване е всяка лудория от училищните години. Най-силната тръпка - да направиш нещо ей така на момента. Най-приятните моменти - с приятелите. Най-гадните моменти - гафовете, на които после им сърбаш попарата. Най-голямата грешка - да се оставиш по течението. Самочувствието ми се базира на реалните ми възможности. Личността, която ме вдъхновява - умните хора. Враговете ми ... Господ ги гледа. Кара ме да се усмихвам всеки мил жест.  |
хах  ти може би се шегуваш, ама аз вярвам много свежо вклюючване с отговори, ще взема да им отговоря и аз | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
| За българската литература и филмово изкуство са изписани хиляди книги, вестници и списания са препълнени с мнения, анкети, литературни разбори, пояснения, виждания, оплювания и всякакъв род "реалистика". Доста култургрегери на времето се опитваха да внушават на населението, че Царят не е гол, но населението виждаше обратното или тази версия беше заменяна и там където критиката намираше пошлото и недоброто, читателите и зрителите се наслаждаваха на възвишеното и истинското. Топлият хляб не е нужно да се рекламира, защото той сам се препоръчва на консуматорите и в това направление публиката, а не критиката са доминантната част от реториката за добро и лошо, хубаво и красиво, низко и възвишено. - - - Сблъсъкът между комунизъм и демокрация, минали времена и настояще, рефлектира стоварвайки своята тегоба върху гърба на нашата младеж, чиито идейно-философски критерии в това направление са малко над морското равнище. Лично много ми допада Димитър Димов, един от най-критикуваните, но и издавани автори по времето на комунизма - "Поручик Бенц", "Осъдени Души", "Тютюн" "Тютюн" беше екранизиран, а доста по-късно и "Осъдени Души" Главните роли бяха поверени на поляка Ян Енглерт и унгарката Едит Салаи, а музикалната композиция на Митко Щерев. И кратък музикално-"сценичен" момент от филма, но книгата си заслужава да бъде прочетена. Натисни тук |
| Как жаль, что время не вернуть назад, И в волосах уже мелькает проседь. И пусть уже не двадцать пятьдесят, Еще сильнее сердце ласки просит. - - - Пускай года, как ласточки, летят, Зависит возраст женщины от духа: Быть можно молодой и в пятьдесят, А можно жить и в двадцать, как старуха. - - -  |
| Бегущий в лабиринте 2014 / трейлер https://www.youtube.com/watch?v=I-hO_n1zr9E |
| гледах поредния много лош български филм „ 11 А” режисьор е Михаела Комитова, в главната роля Яна Маринова това нещо е покъртително с наивността си сюжетът - млада учителка по литература, шампион по танци, отива в проблемен клас и някакси всичко се оправя, ах това преди Яна го направи Мишел Пфайфър и още там Gangsta Paradise беше доста пресилен, но идеята е заета от М.Комитова и е последвало кошмарно изпълнение толкова клиширан и скован диалог наистина не бях чувала скоро,понякога чак навеждах глава от неловкост към хората , с които сме, но после се сетих, че те ни поканиха следваха една след друга сцени, без връзка една с друга, все едно филмът е пуснат без монтаж, клиширани образи и ситуации, даже гримът беше нескопосан, а това се случва наистина рядко но, когато Ники Сотиров, учител по философия, наби лошо едни млади мутри в училищния двор, прилагайки източни бойни хватки, направо се отпуснах и започнах да се забавлявам и тази лента била в селекцията на Златна роза! еми не знам какво да кажа сега, освен да споделя удовлетворението, че нашите приятели платиха билетите българското кино трябва да се предаде на хунвейбините, тези които го финансират, също | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
| днес прочетох нещо, което ми се видя интересно, пиша го в Киното, все култура Книгите, за които лъжем, че сме чели target=_blank id=url>Натисни тук 1.Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол 2. „1984" от Джордж Оруел 3. „Властелинът на пръстените" от Дж.Р.Р. Толкин 4. „Война и мир" от Лев Толстой 5. „Ана Каренина" от Лев Толстой 6. „Приключенията на Шерлок Холмс" от Артър Конан Дойл 7. „Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли 8. „Дейвид Копърфийлд" от Чарлз Дикенс 9. „Престъпление и наказание" от Фьодор Достоевски 10. „Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин 11. „Студеният дом" от Чарлз Дикенс 12. „Хари Потър" от Джоан Роулинг 13. „Големите надежди" от Чарлз Дикенс 14. „Дневникът на Ане Франк" от Ане Франк 15. „Оливър Туист" от Чарлз Дикенс 16. „Петдесет нюанса" от Е. Л. Джеймс 17. „Десет малки негърчета" от Агата Кристи 18. „Великият Гетсби" от Франсис Скот Фицджералд добре, да се пробвам - не съм чела „Хари Потър" , „Петдесет нюанса", не съм сигурна за „Дневникът на Ане Франк" , може само някакви откъси, , не съм чела и „Да убиеш присмехулник", но съм гледала филма, отдавна, като дете, той и тогава беше вече стар филм, но толкова ме трогна! ама чудя се на британците, дащо лъжат за Алиса? в БГ например, когато имаше национална анкета за книги, на много предно място беше"Сто години самота" - сигурно всеки втори беше излъгал, че я чел ама разбираемо де, добро заглавие, добре преведено ,направо фраза-формула, лесно се помни и добре звучи |
| днес прочетох нещо, което ми се видя интересно, пиша го в Киното, все култура Книгите, за които лъжем, че сме чели target=_blank id=url>Натисни тук 1.Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол 2. „1984" от Джордж Оруел 3. „Властелинът на пръстените" от Дж.Р.Р. Толкин 4. „Война и мир" от Лев Толстой 5. „Ана Каренина" от Лев Толстой 6. „Приключенията на Шерлок Холмс" от Артър Конан Дойл 7. „Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли 8. „Дейвид Копърфийлд" от Чарлз Дикенс 9. „Престъпление и наказание" от Фьодор Достоевски 10. „Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин 11. „Студеният дом" от Чарлз Дикенс 12. „Хари Потър" от Джоан Роулинг 13. „Големите надежди" от Чарлз Дикенс 14. „Дневникът на Ане Франк" от Ане Франк 15. „Оливър Туист" от Чарлз Дикенс 16. „Петдесет нюанса" от Е. Л. Джеймс 17. „Десет малки негърчета" от Агата Кристи 18. „Великият Гетсби" от Франсис Скот Фицджералд добре, да се пробвам - не съм чела „Хари Потър" , „Петдесет нюанса", не съм сигурна за „Дневникът на Ане Франк" , може само някакви откъси, , не съм чела и „Да убиеш присмехулник", но съм гледала филма, отдавна, като дете, той и тогава беше вече стар филм, но толкова ме трогна! ама чудя се на британците, защо лъжат за Алиса? в БГ например, когато имаше национална анкета за книги, на много предно място беше"Сто години самота" - сигурно всеки втори беше излъгал, че я чел ама разбираемо де, добро заглавие, добре преведено ,направо фраза-формула, лесно се помни и добре звучи | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
1.Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол 2. „1984" от Джордж Оруел 3. „Властелинът на пръстените" от Дж.Р.Р. Толкин 4. „Война и мир" от Лев Толстой 5. 6. „Приключенията на Шерлок Холмс" от Артър Конан Дойл 7. „Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли 8. „Дейвид Копърфийлд" от Чарлз Дикенс 9. „Престъпление и наказание" от Фьодор Достоевски 10. „Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин 11. 12. „Хари Потър" от Джоан Роулинг 13. „Големите надежди" от Чарлз Дикенс 14. 15. „Оливър Туист" от Чарлз Дикенс 16. 17. „Десет малки негърчета" от Агата Кристи 18. „Великият Гетсби" от Франсис Скот Фицджералд |
wreckage 17 Фев 2016 19:23 чудя се тази "Петдесет нюанса,, дали е същата по която направиха ужасния филм ? |