Киното
Отиди на страница:
China Tom Miéville е ноо голем писател. От тези дето пишат неща, които стават за четене. Събирам сили да го почна за трети път  |
| казах ти вече, че трудно пали и използва целия шибан речник. Но е ноо добър, не че го казвам(фсъщност тва казах), Ърсула Ле Гуин го чакаше да земе Букър или Нобел един ден. |
China Tom Miéville е ноо голем писател. На килограми или сантиметри ? Виж, неговите романи са пълен meh. Дори и по-зле. |
На килограми или сантиметри ? не знам как го четеш, аз го чета на английски и признавам, че речникът му е стотина пъти по-богат от моя. Тва не е проблем, винаги можеш да следиш плота през синонимите, проблемът е когато Чайна фкара некоя наистина интересна идея( като теорията на кризите ф Perdido Street Station*)и тогава ти се налага да напънеш целия английски с който разполагаш, за да следиш развитието. ----- *Perdido Street Station е ноо добра книга. Има си фсичко. |
Hellen 27 Апр 2018 12:53 Днес в мрежата попаднах на съобщение, че предстои поредния 18-ти Световен фестивал на анимационния филм във Варна. Не знаех, че са го възстановили. От първия минаха много години. Анимационното кино е едно чудо! С малко, дори и без думи, казва толкова много неща! Хелън, киното въобще е чудо, а анимационното кино е чудо, в което най-добре се вижда оживяващата, животворна роля на кинаджията. А ако си падаш по лаконичността в киното, виж в Нета за фестивалите на едноминутните филми. Такъв един кинофест например се провежда всяка година в Чикаго. Фестът е тематичен, жанровете може да са всякакви (не непременно анимационно кино), важното е за 60 секунди да успееш да кажеш всичко, което имаш да казваш по предварително обявената тема. Тазгодишната тема е “Because Life Is a Movie!”. https://filmfreeway.com/Chicago60SecondFilmCompetition Подобни фестивали на едноминутното кино се правят и на други места по света, но чикагският е сред най-старите и най-популярните. ПП: Винаги е удоволствие да се общува с теб. |
| The Square 2017 е интересен шведски филм, за начина, по който функционира релативната естетика, каквото и да значи това препоръчвам го, мисля,че и друг писа за него тук преди мен |
| По повод на чикагския фест на едноминутния филм се сетих една лакърдия от бурния ми и красив живот по време на соца (ей, само да не вземе някой да ме помисли за соцносталгик!) Начи, тогава (средата на 70-те) бяхме млади момчета – наперени кинаджийчета и твърдо знаехме, че щом поискаме, винаги можем ей така, като едното нищо, да направим шедевристично кино на произволна тема. И тук съдбата, забавлявайки се, ни подхвърли в киноклуба една диплянка с обява за поредния фест на едноминутното кино в Чикаго. В оная година темата беше "СВОБОДАТА Е..." Особено интригуващо въздействие оказваше многоточието - в него беше скрит целият грандиозен заряд на идеята и всичкото върло "предизвикателство", както биха казали днешните чаленджисти. ТВОРЧЕСТВОТО Ние тутакси запретнахме ръкави и се заловихме с въодушевление за работа. Нямахме представа кой ще одобри филма, кой ще плати съответния масраф за участие във феста и как въобще филмът ни ще попадне там, но си казахме, че все нещо ще се измисли по въпроса. И така, за нула време спретнахме два филма на тема "Свободата е..." Първият филм беше нещо такова: оживена улица, срещу камерата върви младо хубаво маце и води на каишка кученце, което силно напъва напред и дърпа стопанката си. Срещу мацето (и гърбом към камерата) вървят двама пичаги, разминават се с мацето, обръщат се ухилени след него, удрят си по едно око и си представят следната картинка - мацето без да иска изпуска каишката, кученцето хуква да бяга, настъпва кратковременна неразбория, хората се мъчат да хванат кученцето, навеждат се, бутат се, то се стрелва към уличното платно, лека кола набива спирачки (всичко това, разбира се, снето на каданс). После пичагите си продължават по пътя. В един момент обаче се обръщат още веднъж след мацето и какво да видят - то наистина изпуска каишката, но кученцето, вместо да хукне да бяга, остава дисциплинирано на място, мацето се навежда, взема каишката от земята и заедно с кученцето продължава нататък. Накрая мислехме да покажем в няколко кадъра боклукчийски кофи и два-три помияра наоколо, но преценихме, че това вече би било "перегиб", както е обичал да казва в такива случаи великият Айзенщайн. Вторият филм беше дълбоко философски. Техниката на снимане - смесена: анимация, рисувани картини и фотографски снимки със stop-motion пинизи. Камерата показва свит на кълбо човек със стисната между коленете и лактите глава, застанал в нещо като мъчителна ембрионална поза. Около човека - тясна клетка с решетки. В един момент човекът се размърдва, надига се, застава на колене, хваща два пръта на решетестата клетка, напъва се, огъва ги и през разширението се измъква навън. Камерата се отдръпва и се вижда, че човекът се намира във втора клетка, по-голяма от първата. Той се изправя на крака, отива до решетката, хваща два пръта, огъва ги и излиза през отвора. Камерата се отдръпва и се вижда, че човекът е в трета, още по-голяма клетка. Той разкършва рамене, поема си дъх, отива до решетката, хваща два пръта... в този момент камерата се изтегля рязко назад и се виждат огромен брой вложени една в друга клетки, и там някъде в центъра някаква дребна, почти незабележима човешка фигурка като мравка се напъва и се мъчи нещо да направи. Излишно е да споменавам, че филмите бяха не просто шедевристични, а шокиращо шедевристични – както по замисъл, така и по изпълнение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| (НЕ)ОДОБРЕНИЕТО След като направихме филмите , се разшетахме да видим как да ги пратим на чикагския фест. Стана ясно, че това може да се осъществи (или „случи” на съвременен чалга-български) единствено по линия на Комсомола. Демек, показваме филмите на комсомолското началство и то, ако ги одобри, поема по-нататък разходите по представянето им на феста. За одобрението пристигна специално пратен комсомолски бос – намаан и нафукан тип с костюмарка, вратовръзка и високомерен поглед. Влезе в залата, дръпна два стола, сложи ги един срещу друг, седна на единия, качи си краката на другия и рече властно: „Да видим!” (винаги изпадам в умиление, когато чуя някой индивид да говори от свое име в мн.ч.). Извъртяхме ние филмите и зачакахме леко притеснени голямото началство да се произнесе. То се понамуси, посумтя, помълча минута-две за авторитет и зададе фаталния за всеки творец въпрос: „Е и какво сте искали да кажете вие, авторите, с тия два филма?” Ние, авторите, се споглеждаме многозначително и аз, като най-нахакан, се поокашлювам и викам: „Ми то каквото сме искали да кажем, сме го казали от ясно по-ясно. По първия филм – свободата не е за кучетата, а по втория е още по-ясно – показали сме постоянния стремеж към свободата, асимптотичното приближаване към нея, заедно с невъзможността същата да бъде постигната изцяло, щото клетки и решетки пред човешкия дух винаги ще има. И двете идеи ще допаднат на прогресивно мислещите хора, поне трета награда ни е в кърпа вързана”. Тук комсомолското началство ни изгледа така, сякаш току-що му бяхме съобщили, че над Партийния дом се вее американското знаме. По-нататък в описанието пропускам като излишна и безинтересна последвалата тягостна препирня и идеологическото конско, което назидателно ни беше прочетено. В крайна сметка началството отсече: „Тия филми не само няма да заминат на фестивала, ами май ще вземем да ги поприберем, че да не стане някоя беля. А за фестивала ще трябва да приготвите нещо друго, по’ така, нали разбирате – ако искате да участвате, де. Щото участието изобщо не е задължително”. Че не е – не е, тук началството беше право. И в следващия миг изненадващо и неочаквано за самите нас прояви някакви признаци на творческо мислене, примесени с християнски мотив (а може би с латентен еротичен такъв) и дори с познания по поп-музика, щото рече: „А бе вие що не вземете да снимате нещо така за любовта, за дружбата. Свободата е любов и любовта е свобода. Изобщо всичко е любов, ол ю нийд ис лав. При тия работи празно няма.” – и ни смигна съзаклятнически. Любвеобилното началство си каза тежката дума и се омете, а ние седнахме, взехме да умуваме и скалъпихме адаптиран вариант на втория филм: вместо човек – две декоративни пембени сърца, вместо пандизчийски решетки и клетки – розово-бели дантелени кафези за канарчета, после сърцата трептят, пулсират, излизат извън пудренските кафези, сближават се, гушкат се нежно и накрая се оказват здраво скрепени с една голяма безопасна игла, а над тях цъфва огромен букет от бели цветя, в резултат на което зрителят недвусмислено разбира, че цялата тая сантименталщина е предназначена да символизира неминуемия happy (or dead?) end, сиреч брачната връзка. Накратко, получи се една сладникава филмова картинка, красива и гледабелна като дамски дантелени гащички, както казва Чандлър. Филмът бе одобрен и замина за Чикаго. По-нататъшни подробности за съдбата му - само на софра с много пиене. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| И кво? - какво стана или се случи? 8) Много съжалявам, задал съм въпроса преди посления постинг. А сега ме чака софра?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: format |
| Просто шеметно хубава серия на Откраднат живот. Мазов и Хинова, най-накрая родители, макар и на ръба на закона... Но през какво минаха, за да го прегърнат това детенце, те си знаят... Доцент Захариев и младата д-р Войнова също се прегърнаха, без още да знаят, че това е прегръдка между баща и дъщеря. Това голямо прекрасно семейство на болница "Свети Кирил" !!! Дали лекари гледат този сериал и какво ли си мислят за тези лекари - герои ? |
Perdido Street Station е ноо добра книга. Има си фсичко. Да я почна на български? Май на английски нещо ми се опъва. (God bless online dictionaries) |
| По книгата на С. Лукяненко https://www.youtube.com/watch?v=Epsf2tyuJ9A Бива!Ночные стражи 2016 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: format |
Да я почна на български? Май на английски нещо ми се опъва. (God bless online dictionaries) Задължително. Езикът се преборва, Чайна си пада по purple prose, но тва се преодолява. Просто трудно почва и тва е афторски , а не читателски проблем China е тегаф ф първата четвърина и тва е проблем на фсичките му три романа за Баз-Лаг. Не е толкова до езика, колкото до експозицията, без която няма как да минеш при положение, че човекът те запознава с различен свят. Той е ноо добър world-builder, но яде доста време докато фкара читателя ф конвенциите, които му строят света. Аз като един тъп фен съм наясно с тва, че строи градовете си върху Лондон и Париж, но понеже не съм бил ф Париж, няам грам идея за психогеографията му и оттук претакам фсичко през Лондон(по одношение на Perdido Street Station). Ф The Scar нещата са по-геймърски като патерици. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: wreckage |
Вторият филм беше дълбоко философски. Техниката на снимане - смесена Доктор Цеко, не знаех за този фестивал, обаче определено обичам да чета такива истории като твоята, на тема "нашите малки бунтове в условията на подтискащата безмозъчност на соцреализма" . Впрочем не бях отваряла темата десетина дни и сега прочетох коментарите по препоръчания от теб документален филм, опитах да го намеря в ютюб, но единствено попаднах на интервю с проф. Иван Г.-Гец в портал "Култура", имаше и откъси от филма. Чак на такива образци на соцреализма в живота си не съм попадала, имала съм късмет. Бих го гледала целия, ако дадеш линк. Намерих в нета 60-секундни филми от фестивала, повечето тип "разкази с неочакван край". Има и по-философски, ето един тук-  https://www.youtube.com/watch?v=_VKzfy19qFE Напоследък се потопих в музиката и други мисли ме гонят, ще ги шерна с ънпърсъна. Теб искам да те питам нещо странично, почти географско. В края на миналата година си бях в България и за първи път я обиколих по места, в които не съм била. От една тема тук ми стана мерак да ида в Ямбол, а в темата с голяма любов и талант са писали няколко души. Ти имаш ли нещо общо с тази тема? защото не са много талантливите разказвачи тук и всеки бисер някак се запечатва в паметта. p.s.-огромно удоволствие да те четат читателите, пиши книги  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Hellen |
| шведският The Square 2017 ,да повторя, е наистина важен филм! заедно с Hjertestart/Внимателен подход 2017норвежки филм на скандинавците, защото не залитат по цветове и украси, им се случва да достигнат много дълбоко правят го леко ексцентрично, но елегантно и модерно, точно както харесвам обаче се чудя как се разпространяват тези филми, кой ги финансира, кои са техните филмови компании  |
обаче се чудя как се разпространяват тези филми, кой ги финансира, кои са техните филмови компании основно с държавни субсидии. богати държави с ниско ниво на корупция. прави се от почтени, качествени хора на възловите места, които са с развита естетическа преценка, със здрав разум и неподкупност. чувството за подкрепа и справедливост им е вродено.дано съумеят да си запазят тези качества при нахлуващата имиграция |