Slava, струва ми се че първата снимка е фотошоп, врабчетата не са толкова доверчиви. Може пък само така да ми се струва . Харесаха ми, дисциплинирано наредени на опашка . |
Благодаря за снимките с врабчетата, Slava! Те са едно от малкото хубави неща за мен днес /гази ме гаден грип/. Надявам се и аз като тези мъници да успея да се поотърся и да оправя зимно пооклюмалата си перушина. |
Не е фотошоп. На приятел от групата Фотосвят във ФБ са снимките. Там е забранено да се публикува друго, освен авторски снимки. Съжалявам, че преди време не постнах снимки на един господин от Ямбол. Птички в парка се хранеха от ръката му. |
Поздрави от мен Натисни тук Пожелавам бързо оздравяване на Darby! |
Благодаря и за птичите трели /действат по-добре от лекарство/, и за пожеланието, svetulka! П.П. Пазете се всички от тая грипеста напаст - за нула време превръща човека в лазещо създание. |
Съчувствам ти, Darby! Пожелавам ти бързо оздравяване Радвам се, че ти подарих хубава емоция И на останалите - също. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Slava |
Миранда е показала нещо много красиво, въпреки, че е фотомонтаж направен от Petia Traunmüller За първи път снимката се появява в нета на 12 януари 2006 във вида показан по-долу, а след 2008, като доста сполучлив фотомонтаж. П.П. Някой знае ли какво точно е птичочето? Планинска чинка и е от защитените видове. |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ddantgwyn |
От тази котешка снимка ме заболя. Напомни ми за нашия Бат Бойко Селски, който умря от лаймска болест през септември. |
Днес има хубави снимки и на пухкавелковци, и на перушанчовци. Кой с бяло коремче, кой с жълтеникаво, но всички - сладури! Благодарности на ddantgwyn и Slava! П.П. Благодаря за информацията за планинската чинка, von_Newmann. |
Слава, Благодаря за съчувствените думи. Бат Бойко Селски мязаше на котката от снимката на ddantgwyn. Беше улична (дворна) селска котка, която сутрин в 8.00 и вечер в 20.00 идваше при чинийката си да хапва. По него си сверявахме часовниците. През останалото време сваляше мацки в чуждите дворове из селото. Докато не го ухапа кърлеж. Изчагърка го от врата си с острите си нокти, та чак мръвка с козина изчагърка. Но отровата вече беше плъзнала... Като се разболя, спря да скита. Започна да се гали. Предусещаше края и се засука около близките си. Аз не обичам котки, особено домашни. Случаят с Бат Бойко беше по-особен. Преди три години в една августовка нощ, къмто 2 часа през нощта, се събудих от зверско котешко мяукане. Идеше от покрива на двуетажната ни къща. Котето беше съвсем мъничко, кльощаво, проскубано, и как изобщо се беше покатерило на покрива - не знам. Обаче така цвърчеше, че за сън и дума не можеше да става. Чудех се как да го сваля от покрива. Взех една широка лопата за ринене на сняг, качих се на тавана посред нощ, протегнах лопатата през едно от таванските прозорчета, откъм страната на котето, и му казах да скача в лопатата, щото друг избор няма. И то взе,че скочи. Издърпах лопадата, котето скочи на врата ми - гушна ме до кръв. Дадох му малко вода и салам, и аут в двора. На сутринта се беше покатерило на асмата и пак врещеше, като всяка умна котка, която се качва някъде без да знае как да слезе после. Кръстих го Джопето, но заминах за града и моите хора му забравили името. Кръстили го Бат Бойко. Аз добавих Селски. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: mercury |
Тази не е моя, но пък имам съгласието на автора да я покажа: | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ddantgwyn |