Харесах каменните вили, но тази е каменна само наполовина. Собственикът така и не можа да ми каже, какви са тези растения, но все пак каза, че не цъфтят. Между тях има вада. |
Хареса ми, споделям в тишината на задаваща се буря.. Животът в картинки и поезия е приключение, в което ще останем заедно от началото до края Като малка калинка, като пух от глухарчета, аз политам над ниви, гори, върхове, и се пръсвам в безкрая в сноп от слънчеви зайчета, и изобщо не питай откъде, накъде... Аз така си избрах – да се рея със вятъра, да съм лека, по-лека дори от перце. И каква гравитация? Аз си имам душата си, а пък тя няма нужда да пита къде – тя лети и лети устремена нататък, към невидим, но зрим през сълзи хоризонт, и сълзите са, знаеш, всъщност само от щастие, а човешката радост се превръща във дом... Нека всичките книги да се пренапишат – аз летя! – Няма никакъв спор във това! И каква гравитация?!? - Тя е просто излишна, тя е само за хората с уморени крила... Тези хора, така изтерзани се скитат, и не вярват изобщо във пуха от глухарчета... А повярват ли, гледай, как внезапно политат и избухва Вселената цяла в слънчеви зайчета... /Мира Дойчинова/ |
>>><<< fly 05 Май 2017 23:26Мнения: 213 От: United KingdomСкрий: Име,IP Минавайки към халите снемете пищималите и нека сте природна!... А ние там ... със папките закрепваме там шапките и нека стане модно! |
Парк хотел Рибарица е легнал на сърцето ми. И този път не се надявах на такъв късмет, но за моя изненада ме поставиха пак там. Малко е нависоко и се минава покрай полянки и горичка, а вечер си е малко страшно. В стаята ми имаше картини с цветя, които са емблематични за мен и в това видях знак. А коридорите са цял лабиринт. Всеки път се губя из тях. А може би ми харесва да съм изгубена. И ме връхлитат спомени, спомени... На 1 км е защитената местност Черният рът. Минава се по телен мост. Реката Бели Вит тук е като част от Рая, но ми падна батерията и не снимах. Нагоре планината те мами по пътечки и полянки. Докъдето стигнеш, ако не те изненада дъжд или застигне Буря. Натисни тук | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: BuboLechka |
excusez-moi... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: edel weiss |
Орхидеите, както всички растения, имат нужда от баланс на светлина, въздух, вода и храна за добър растеж и цъфтеж. Допълвам албума ви с нови разновидности, с удивителни цветове и разнообразни характеристики. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ей ма де съм_ей ма на |
Собственикът така и не можа да ми каже, какви са тези растения, но все пак каза, че не цъфтят. Между тях има вада. Буболечке, доста се щурах, докато намеря точното име на тия огромни листа - най-големите в България. Стават повече от метър и под тях може да се спи. Нарича се чобанка или лопуш или овчарка (Petasites). От рода на лободата и репея е, но не трябва да се бърка с тях. Цъфтят и то красиво, с огромни цветове. Расте покрай вади и не се учудвам, че през мястото на снимката тече вода. Завиждам на собственика! (Смених снимката, за да се вижда мащабът.) P.S. Прочее, сега видях, че няма да има брудершафт с виното от глухарчета - всеки ще си го пие сам. Защо, как... казва ли ти някой, смееш ли да питаш? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Sofiaman |
Благодаря, трогната съм. Аз съм на сок от глухарчета от 14 г. А другото е ясно, дребнавост. Може да има и сюрпризи, кой може да каже. И внимателно на завоите. Да не би името на Лопушанския манастир да идва от това растение? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: BuboLechka |