Отиди на страница:
| Ресторант Пиргос беше добро заведение в началото, след откриването си.След години се превърна в най обикновена квартална кръчма,въпреки стратегическото си местоположение - близо до морето и на метри от Морска Градина.Хората от съседните блокове ходеха по чехли да бият по едно...Всички клиенти се познаваха. Голямо заблуждение е да се мисли,че е останал без собственик!Още през ранните дни на демокрацията и първите месеци на приватизацията беше приватизиран.Разбира се новият "собственик" е известен бургаски приватизатор.Не знам каква е днешната му съдба,мога да се заинтересувам,но със сигурност ще има някакво бъдеще,дори само заради мястото,на което се намира.Сега там е елитен жилищен квартал.Елитен го наричат брокерите на имоти,иначе... |
Симпли, за теб и най-вече за К. - Натисни тук |
| Дорис, Simplified Solutions - благодаря. Натисни тук | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Гео |
Димитри Иванов  Натисни тук |
Неверния Тома 08 Фев 2014 16:39 Мнения: 6,287 От: Bulgaria Скрий: Име,IP ГЕО, Някъде срещах че Шоу също така ентусиазирано е приветствал и националСоциализма. Верно ли? Не знам. Вярно ли е? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
| За мене беше приятна изненада, че споменът за една толкова колоритна личност като Бат Петьо Пандира е възкресен от Димитри Иванов на страниците на „Сега”. Преди много години в списанието „Отечество” имаше една статия на Петър Незнакомов, в която се споменаваше Петьо Пандира. И сега за втори път се споменава този, бих казал емблематичен за 50-80 години, бургазлия. Имах един може да се каже „конфликт” с бат Петьо. Това се случи под стария мост на плажа и за да го разкажа, се регистрирах в този форум. Там, бургаските дечурлига, се учехме да плуваме. Първо от „желязо” до „желязо”. Така наричахме напречните железни греди, коитo свързваха опорните колони и бяха на 40-50 сантиметра над водата. После през едно „желязо”, после през две, като целта беше да преплуваш целия мост по дължина, с което се доказваш като плувец. Това криеше опасности, затова и беше забранено. Бат Петьо, когато сбараше някой от нас под моста, имаше обичай да стисне „плувеца” за врата, да му потопи главата под водата, да нагълта малко вода, после го изваждаше на бетонната площадка в края на моста, шляпваше го по задника, и го провождаве с една „благословия” по живо по здраво. Жалко, че неговите истории, а ла барон Мюнхаузен, така и ще си умрат с нас, последните бургазлии и софиянци от неговото време, защото не се намери никой, който да ги запише. |
| За мене беше приятна изненада, че споменът за една толкова колоритна личност като Бат Петьо Пандира е възкресен от Димитри Иванов на страниците на „Сега”. Преди много години в списанието „Отечество” имаше една статия на Петър Незнакомов, в която се споменаваше Петьо Пандира. И сега за втори път се споменава този, бих казал емблематичен за 50-80 години, бургазлия. Имах един може да се каже „конфликт” с бат Петьо. Това се случи под стария мост на плажа и за да го разкажа, се регистрирах в този форум. Там, бургаските дечурлига, се учехме да плуваме. Първо от „желязо” до „желязо”. Така наричахме напречните железни греди, които свързваха опорните колони и бяха на 40-50 сантиметра над водата. После през едно „желязо”, после през две, като целта беше да преплуваш целия мост по дължина, с което се доказваш като плувец. Това криеше опасности, затова и беше забранено. Бат Петьо, когато сбараше някой от нас под моста, имаше обичай да стисне „плувеца” за врата, да му потопи главата под водата, да нагълта малко вода, после го изваждаше на бетонната площадка в края на моста, шляпваше го по задника, и го провождаве с една „благословия” по живо по здраво. Жалко, че неговите истории, а ла барон Мюнхаузен, така и ще си умрат с нас, последните бургазлии и софиянци от неговото време, защото не се намери никой, който да ги запише. |