Отиди на страница:
| От едната страна-брюкселските зелки, с поредния си връх на сладоледа. От друга страна , клиентите на разказа Мерак по Хайтов, които смятат че мястото на жените е боси и бременни пред печката. Накъдето и да се обърнеш-блестащи идеи, мила моя майно льо, юнак до юнака. Примитивните байганьовски изцепки смятам за ненужно да коментирам, за щастие текстът е напълно лишен от тях. Бих подала обаче друго джокерче на автора на текста и то е, че безпросветността на брюкселските чиновници и депутатчета е въпиюща, на експертчетата им също. Да допуснем че българският фолклор отново е низвергнат, нищо че в него има приказки като Златното момиче, Вампирова булка, Децата на войводата и пр., в които главните герои са жени (не самодиви). Но пък да видим някои класически западняшки приказки, и тяхното вредно въздействие върху жените. Снежанка-бяга от злата си мащеха (впрочем жена управлява кралството), спасяват я низвергнати джуджета и въпреки че е принцеса, тя горката се труди и помага с каквото може на бедните създания, т.е .изводът е, че и принцесите бачкат, когато се налага. Пепеляшка-безсърдечно, следователно несправедливо експлоатирана от семейството си,спасена от кръстницата си(!) и помилвала злите си роднини, които принцът почти е бил готов да обеси. И Магарешката кожа-низвергнала социалния статус и богатството си, за да избяга от нежелана женитба(!!!). та пак да питам какъв е проблемът на тия приказки, че не разбрах? колкото Марк Твен е расист, толкова и приказките от този вид са антифеминистки.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: izumena |
| Както се казва: "Когато се строи метро - да се построят само станциите, защото те генерират приходите. Да не се строят тунелите, защото те генерират само загуби !" Скъпи ЕУ убавци, нали ако всички се юрнат да бачкат и никой не прави деца, като станете на 70 години, кой ще ви прави хляба, кой ще ви бърше на*раните задници, кой ще ви сложи в гроба ?? |
| Тук във форума някой даде линк към книгата на Джон Гатоу - "Затъпяване - скритата цел на държавното образование". Бих допълнил - и не само в усата. Купих я онзи ден и за няколко часа я прочетох. Това е първата му книга и макар, че загатва, не разпростира съжденията, опита си и заключенията извън самата образователна индустрия. А те са валидни за ЦЯЛАТА система пробутвана под името "демокрация". Препоръчвам я на всеки да я прочете - независимо от коя страна на множеството барикади, стой. Преобладаващата част от хората чувстват смъртната заплаха, малко са тези чуруликащи мантрите на Паразитите. Характерно обаче за мнозинството е, че не свързва в едно отделните части на пъзела и че всяко едно нещо от него се приема само за себе си. Истината е, че всичко е взаимно свързано и няма случайни явления. Особено в политиката, социалното инженерство, медицината, генетиката и т.н. Всичко!! Конфликтът не е бели-черни, християни-мюсюлмани, леви-десни, руси-американци и пр. и пр. Ще си позволя да го кажа на глас: - Пропастта не минава през тези диполи. Тя минава през самото човечество! То не е съставено от хомогенна маса хуманоиди. От тази гледна точка се постига пълна обяснимост на всички "странни" и алогични на пръв поглед, случки, факти, явления и какво ли още не. И на света има място само за един вид... Толкоз, който разбрал - разбрал. |
| Tези дето пишат доклади не могат да измислят приказки. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: doodle |
От промъкналите се в българския печат откъслеци това комай е единственият източник и на списателя, и на повечето подписали се съфорумци за въпросния документ, затва съдържанието и на креатива, и на коментарите под него е толкоз елитно, иновативно, оригинално и дълбоко.  |
| Съвсем сериозно, не съм чела по голямо тенденциозно и несириозно разтягане на локуми от статията на г-н Дончев. Тея "откъсленици" от някакъв доклад -или какво - от трети - или десети източник ли са ? И какво е тълкуването на заглавието ? Ако Марковата невеста живееше сега - и тя щеше да се нуждае от офис. И Крали Марко щeше да се нуждае от офис. А по дойстойни и способни "кариеристки" между останалите "кариеристи" от "мъжкото начало" от кметицата на София и евромомисарът на България аз не виждам. |
| Джон Гатоу - "Затъпяване - скритата цел на държавното образование" - Изключително политически НЕкоректна книга, силно ви я препоръчвам, намерих я ето Натисни тук . |
| Предговор Баща ми е учител по рождение. Той е човек, който може на секундата да долови къде има потенциал за учене и незабавно да премине към действие. След като бях превалил четирийсетте, баща ми ме научи да играя боулинг в местната игрална зала. В типичния за него стил той каза просто: „Вземи топката и бързо я изтърколи към центъра на тези кегли“. Нищо повече. Той знаеше, че бях способен сам да усвоя това относително просто умение. Беше човек, който вярваше в така нареченото от Джон Гатоу „самообучение“. Истински син на баща си, аз също съм учителствал с огромно удоволствие четиридесет години. Научих се да го правя като чираците — от него. На осемдесет и осем годишна възраст, след като се пенсионира от техникума като учител по водопроводно дело, той започна да води компютърни курсове за възрастни в едно местно училище. Мога само да се надявам на същия ентусиазъм, когато достигна неговата възраст. Баща ми обаче също се бе сблъскал с твърдоглавата бюрокрация, критикувана така остро от Джон Гатоу. Веднъж той предложи на едно училище да изнесе лекция на децата въз основа на опита си като преподавател по водопроводно дело. Той искаше да им разкаже откъде идва питейната вода, как се пречиства и какво става с нея, след като се използва. От училището му благодариха с думите, че няма как да вместят това в програмата. Според мен това училище изгуби много. Баща ми знае как да говори на децата, а те пък имат нужда да научат нещо, свързано с практиката. Кой знае колко благотворно щеше да им се отрази времето, прекарано в присъствието на истински учител, който обича и специалността си, и децата? Освен това, преподаването му в техния клас щеше да е акт на социализиране. Джон Гатоу обръща внимание на факта, че общностите се нуждаят от взаимодействие между възрастни и млади. Макар че като учител съм правил някои неща, които считам за доста дръзки, те далеч не са били така проникновени, както образователните инициативи на Джон Гатоу. Когато преподавах пиано, насърчавах децата да започнат с опити за композиране; ако им се иска, нека барабанят по инструмента си, за да добавят ритъм. Имаше една колежанка, която консултирах по следния начин: тя стоеше на прозореца в офиса ми, а аз заставах зад пердетата, за да не се притеснява. Веднъж точно в този момент влезе един колега и видя обувките ми, подаващи се изпод пердето. Това, естествено силно го озадачи. Най-забавно ми бе преподаването в една класна стая, в която имаше дебел килим, но нямаше столове. Трийсетте ми ученика нямаха нито учебници, нито програма, нито цел. Хващах се за някоя тема, изникнала през деня, и я проследявах до край. Никога друг път не съм бил свидетел и учащите, и учителят да научават толкова много неща. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
Една лекарка веднъж ми каза, че болежките на пациентите й вечно се излекуват, докато тя е с гръб. Смятам, че хората успяват да учат, когато учителят цели други неща. Вярвам, че хората могат да учат така, но не в училищата, които познаваме. Това става, както Джон Гатоу казва, когато майка и дъщеря отидат да разговарят с шефа на полицията, или когато няколко деца се научат да правят вестник, като чиракуват в издателство. Човек не може да усвоява знание на отрязъци от време, пригодени за удобството на някаква институция, или на порции уроци, напълно изолирани от света, в който той живее. Ние не сме способни да учим, когато животът е разфасован на късове без никаква връзка помежду си. Срещнах Джон Гатоу преди около десет години на малко събиране на педагози. По време на едно от заниманията трябваше да представим пред другите някакъв предмет, който означава нещо за нас. Джон сграбчи един стар куфар, който е принадлежал на баща му. Той бе покрит с красива патина и следи от дълга, внимателна употреба. Когато видях как издига куфара, сърцето ми трепна. Отношението му — да цениш подобно нещо: предаването на светоусещането от баща, на син, на внук — толкова много ми напомни на моя баща. Жест като този разкрива дълбока душевност. Баща ми не можеше да преподава английски като Гатоу, но и двамата виждаха нещата по начин, който е изключително ценен и е под заплаха от изчезване. Това, което ми харесва в стила на писане на Гатоу, е динамичното съчетание от скандална непочтителност и неизменно присъстващ, хладнокръвен интелект; лекотата, с която говори за училището като за затвор, тъмница, килия; училището като вампирска организация, която трябва бъде пронизана право в сърцето; училищния звънец, който заразява всички деца без изключение с безразличие и незаинтересованост. Стилът на Джон дава възможност на читателя да получи недвусмислена представа за позицията на автора. Джон е прав: няма смисъл да помадим училището в опити да го „нагласим“. Трябва да започнем от основите и да преосмислим самото си понятие за образование. Казано с мои думи, бих искал да видя как образоваме душата, не само ума. Резултатът ще бъде човек, който живее творчески, създава трайни приятелства, живее на място, което обича, върши работа, която си струва усилията и има принос за общността. Хората казват, че думата „образовам“ означава да откриеш и развиеш нечий потенциал. Аз обаче харесвам „образ“-а в тази дума. Да си образован означава да си образец, лидер, личност от голям калибър, цветен човек с присъствие и характер. Щастлив съм да видя тази огнена, изпълнена със страст и жар книга отново на бял свят. Завръщането й е празник за мен. Смятам, че трябва да бъде прочетена на глас на всички педагози и родители. Знам, че тя ни приканва да преосмислим нещата, които възприемаме като естествени или очевидни; на нас обаче ни липсват оригинални идеи. Порутените училищни сгради стенат, отдавна натежали от умора. Насилието в училищата крещи в лицето ни да престанем с това, което наричаме „преподаване“. Плачевното ниво на дискурса в Америка би трябвало да ни подскаже, че очакванията на гражданите биват измамени от отчайващата неефективност на училищата. Благодарен съм на Джон Гатоу за дръзкото въображение, с което ни разкрива къде се крие проблемът и прекрасните идеи, които предлага за неговото разрешаване. Maximus II, благодаря  |
| Злото има две изключителни характеристики, винаги ще се опитва да ви убие, и злото винаги е глупаво. Така че има надежда. |
| Отивам да копая землянка. Ще си я оборудвам по всички правила на конспирацията и ще си заровя там библиотеката. Преди това ще я сканирам и ще я пратя на сестра ми, на братчеда в Япония, на едно приятелче в Австралия и на дружката ми в Тексас. На нея най и имам вяра, те там още имат оръжие и като дойдат хората, дето искат да им разказват политкоректни приказки, вероятно ще ги отстрелят. Та значи така разпределени на четири континента тези политкоректните нямат никаквъ шанс да ни гепнат и петимата едновременно и да секвестират книгите. Миналият месец по-голямото детенце получи по шапката от даскалицата си по френска литература, че рекло как много от фантазиите на Жул Верн са станали действителност. Тя му беше рекла да не подценявало научният работник Жул Верн. Като гледам, Оруел и Бредбъри са си чисто научни работници. Салман, на колко определяш резултатите от теста за интелигентност, та да може да се пише у форумо, да знам, дали да прибирам перата?  |
| 67, времето - и развитието- ще покажат кой има право и кой не: кой е интелигентен и кой- не. поздрави Салман |
А по дойстойни и способни "кариеристки" между останалите "кариеристи" от "мъжкото начало" от кметицата на София и евромомисарът на България аз не виждам.   |
| 67AF, като разпратиш копията, що не напишеш една правилна приказка? Аз си мисля за римейк на "Работна Мецана" (безработна всъщност и без офис), но ида от къра и съм утрепана. Господин Донков, тез еврокаки с жиру бесятся. Но сте прав - трябва да останем нащрек. И при всеки опит да ни наложат тази и подобни ѝ дивотии, да се изправяме нащрък. Сполай Ви! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
Имаше симпатична паника през седмицата заради поредна екзотична идея от европейската столица на екзотичните идеи Брюксел. Разпространен бил доклад (или отчет?) на ЕС, изготвен от Комитета по правата на жените и половото равенство. Бг медии позорно мълчат относно този доклад изготвен от Улрике Луначек, австрийска евродепутатка и съпредседателка на групата за хомосексуални права в Европейския парламент. В доклада именуван "Пътна карта срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност" се изисква: - държавите членки на EU да позволят "еднополови бракове за всички"; -еднополовите двойки във всички държави-членки да имат достъп до пълно осиновяване, оплождане ин витро, и сурогатно майчинство; - неограничена свобода на словото за гей общността, ограничаване на свободата на словото за възможните критици. Иначе, не са случайни тези ограничения въведени за народните приказки. Тези ограничения са във връзка и с последните "изпълнения" на нашите евродепутати. Така например наскоро тихомълком нашите евродепутати Мария Габриел, Филиз Хюсменова, Ивайло Калфин, Четин Казак, Евгени Кирилов, Маруся Любчева, Слави Бинев, Надежда Нейнски, Антония Първанова и Владко Панайотов са гласували „за” по предложението на Луначек за узаконяване на еднополовите бракове, право на еднополовите двойки да осиновяват деца, а в отделни случаи - повече от двама родители да осиновяват едно дете и наказателно преследване на хората, възразили публично срещу хомосексуалността" Илиян Тодоров: Една мръсна игра налага хомосексуалната патология в Европа Натисни тук |