Oсъзнават ли българите това, което им се случва?!
Отиди на страница:
| Калоян Методиев: Защо Борисов не затваря границата? Защо превръща държавата в гето за мигранти? --- - Има ли живот, г-н Методиев, в този парламент, както казва президентът Плeвнелиев? - Само задгробен! Парламентът е много насипен, много некомпетентни хора има в него, много неясен като политики и профил, затова се ползва и с незавидното обществено доверие от порядъка на едноцифрено число. Животът, който може да се вдъхне вече в институцията, ще е на базата на безпринципни политики, насилие над обстоятелствата, размити роли. След президентските избори България не е същата. Коренно са променени обществените настроения, а повечето представители на политическия елит все още не разбират това. Искат да карат както досега. Не може да стане! Светът се променя, а с него и ние. Повечето български политици се държат след вота така неадекватно, както европейските след Брекзит. - Как ви се струва конфигурацията - “правителство на ПФ, подкрепено от ГЕРБ” с мотива за спасението на държавата днес? - Като картина от острова на Робинзон Крузо, когато канибалите хванаха Петкан и го въртяха на шиш, за да го пекат. ГЕРБ ще си връща на патриотите, а няма да ги подкрепят реално. Разликата е, че огънят няма да е бавен, защото политическата динамика се ускори. Патриотите ще се озоват в ролята на реформаторите – разбити, очернени и с тлъста политическа сметка в джоба. А и въобще не съм убеден, че Плевнелиев ще им връчи третия мандат. Доколкото следя сигналите от ГЕРБ, там има две коренно различни мнения. Едните искат чист вариант с отиване на избори, без излишни еквилибристики, докато други се гърчат в измислянето на формули за оставане в или около властта. Томислав Дончев звучи най-смислено и устойчиво от цялата им формация. - А правителство на РБ, подкрепено от ГЕРБ? - Тази формула задава повече въпроси, отколкото отговори. Как ще стане такова правителство като резултатът на реформаторите на вота ги прати на последните места сред парламентарните формации? Повечето им министри са провалени и компрометирани. Групата им реално не съществува повече от година. Дори кандидатът им за президент Трайчо Трайков ги напусна. - По време на КСНС Корнелия Нинова е отхвърлила възможността за кабинет БСП-ГЕРБ, заставайки на опозиционни позиции. Правилен ли е този ход точно в този момент? - Много правилен. Шансът на Корнелия Нинова е да се разграничи от формулата „власт на всяка цена и с всички средства“. После идва ред на обновлението в БСП, разтварянето на ветрилото, заявката за власт с модерни и нови лица и накрая румънският сценарий, за да догоним останалите 27 държави в Европейския съюз, от които много драматично изостанахме. Ако иска да продължи дългосрочно, това ѝ е алгоритъмът. - Борисов е отправил критики към ген. Радев за неучастието му в заседанието на КСНС. Трябваше ли новоизбраният президент да присъства на това заседание? - Не! С отсъствието си от КСНС Румен Радев направи видим контрастта си със статуквото и се позиционира за изчистено начало на своя мандат. Посланието му бе категорично и ясно: Аз съм бъдещето – те са миналото! Когато заеме поста на държавен глава, Радев реално ще носи отговорност и ще покаже какво може. Ако сега се докосне до тази политическа неразбория, ще влезе в ролята на параван за много политически формации и лица, които искат да оцеляват, а не се развиват в политиката. Радев трябва да бяга от съприкосновение с този изчерпан парламент, за да не започне да пропилява доверието, което получи, а това е най-ценният му ресурс. Колкото до Борисов, той просто търси група за споделена отговорност в която да се скрие. Такава няма. - Бойко Ноев призова армията да бъде изведена на границата. Никой от властта не реагира, а Бъчварова ни уверява как ще се ускори изграждането на оградата, която пък мигрантите много лесно преодоляват. Дали пък сами не си каним мигрантите у нас? - Правителството две години нарочно не затваря границата и приема, настанява и издържа хиляди хора от Азия и Африка. Въпросът, който трябва да им се задава денонощно, е: Защо? Оградата е само елемент от охраната, а не цялостното решение. По протежението ѝ трябва да има военни, които да действат превантивно и да нямат контакт с мигранти и трафиканти, за да не се корумпират. Сърби и унгарци от август затвориха сръбско-българската граници и ни върнаха 15 000 души! И това без един метър ограда. Защо Борисов отказа помощта на австрийци и вишеградци за границата и ни остави безпомощни между Меркел и Ердоган? Защо неправителствените и правозащитни организации с външно финансиране са толерирани от правителството, въпреки че общественото мнение и Православната ни църква са категорично на обратното мнение? Защо държат контингент в Афганистан, а афганистанците вдигат бунтове в България? Има нещо, което не знаем, но ще се разбере и тогава някой ще трябва да понесе тежка отговорност. - Меркел заяви, че Европа няма план Б, ако Ердоган отвори лагерите и пусне. Това не е ли капитулация? - Не. Тя от години говори едно, прави друго, жонглира зад кадър, както се видя при интригите около избора за генерален секретар на ООН и при избора на Тръмп. Меркел не може да удовлетвори исканията на Ердоган, но не може да позволи и нова криза в ЕС. Тя иска четвърти мандат и се бори за него до изборите през есента на 2017 година. В случая използва България, за да си реши вътрешните проблеми и да не стават мигрантите основна тема в тамошната кампания. „Алтернатива за Германия“ ще я разкъса, ако продължи да вика и прибира още хора. Искам дебело да подчертая, че потокът от мигранти не е спирал, а се пропуска дозирано. Единственото решение за нея и еврономенклатурата беше печелене на време и създаване на буферна зона между Европа и режима в Турция. По естествен път тази буферна зона се обособи на територията на България и Гърция, които вече са запечатани от всички страни от сърби, унгарци и румънци. От гледна точка на Меркел това е спасителна зона за бъдещето на европейския проект. Жертваш малкото, за да спасиш голямото. От наша гледна точка се превръщаме в геополитически резерват. - Шоуто на Слави се опитва да играе политически, но все повече издиша по отношение на компетентността си за мажоритарния вот. А партиите не смеят да му се противопоставят открито от страх шоуменът да не ги оплюе в предаването си. Докога ще е тази криеница? - Няма да продължи много дълго, защото сценаристите на Слави издишат в движение. Политика не може да се води само с мантрата: „Ти срещу волята на народа ли си?“ Тръпки ме побиват, като го чувам това постоянно през последните седмици. И то се набива всяка вечер от тв екрана. И аз се смятам за част от тоя народ, подкрепил съм референдума, гласувал съм, но не ми харесва да ме размахват и да спекулират с гласа ми по този начин. Предполагам, че и други са се озовали в същото положение. Наблюдаваме якобинщина без политическия елемент, а само с някаква медийна гилотина, която се е развъртяла спрямо всеки, дръзнал да противоречи. Мина се границата. Не се усещат накъде тласкат страната, а БТВ се превърна в инструмент за заплахи и странна политика. Освен това, чисто прагматично, мажоритарната система в този ѝ вид ще превърне България в Босна. Ще получим букет от етническо противопоставяне, еманципация на махали с концентрирано население, анклави, сепаратизъм и в крайна сметка загуба на човешки животи и територии в следващите десетина година. Темата трябва да се обсъжда отново като спре истерията, фанатизма и тази липса на некомпетентност, която виждаме. Колкото до политиците ни, повечето от тях се оказаха с много слаб ангел. В момента тяхната роля се изпълнява от политолози, социолози, журналисти... Местата в държавата се объркаха. /Б.ред. Интервюто е взето час, преди ГЕРБ да обяви "последното" си решение, взето в отсъствието на Борисов - да не подкрепя правителство нито на ПФ, нито на РБ/ http://epicenter.bg/article/Kaloyan-Metodiev--Zashto-Borisov-ne-zatvarya-granitsata--Zashto-prevrashta-darzhavata-v-geto-za-migranti-/115181/11/0 [/Arial] | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: потребител,07 |
| Гр. Лилов: Историята може да ни изпревари, да закрие държавата България ---- ---- 40 000 бежанци ще дойдат в България, става дума за поредното национално предателство... Мълчат като насрани, защото си лягаме в едно легло с Ердоган! В политиката навлизат нови лица, когато сегашните елити са изчерпани. Историята може да ни изпревари – да закрие държавата България. Наградата за Доган е исторически знак на Кремъл. Това казва в интервю за Фрог нюз журналистът Григор Лилов. - Г-н Лилов, каква е истината за тези 160 млн., които ЕС ни отпуска за мигрантите и бежанските лагери? Вие май бяхте прав в свой коментар още преди време, че парите са по-малко и се дават за бежански лагери. - Средствата от ЕС не са нито за гранични огради, нито за гранична охрана. Те бяха отпуснати по молба на нашето правителство, като принципното решение беше взето на срещата на върха в Братислава на ЕС през септември. Ще цитирам официалното комюнике от тази среща - пасажът, посветен на България, който съдържа точно четири изречения: "Президентът Юнкер потвърди, че ЕС вече е реагирал на молбата на България за подкрепа, понеже тя е изправена пред нарастващ миграционен натиск по границата си с Турция. Тази подкрепа ще включва най-малко 200 допълнителни гранични служители и 50 допълнителни превозни средства, които ще бъдат разгърнати през октомври. Председателят съобщи, че ЕС ще предостави 108 млн € в спешно финансиране за УКРЕПВАНЕ НА ПРИЕМНИЯ КАПАЦИТЕТ НА БЪЛГАРИЯ. (гл. букви са мои) Целта е да се повиши стойността на € 160 млн. през следващите седмици, за да се отговори напълно на нуждите на българското правителство." Както аз отбелязах в свой пост в социалните мрежи тогава, не е същественото какво ни казва премиерът Борисов, какво е заявил пред телевизионните камери председателят на Еврокомисията Жан Клод Юнкер, какво твърдят родни и чужди политици. Същественото е какво е записано в документите от срещата. А в тях най-същественото за нас е „укрепване на приемния капацитет на България”. Значи парите се дават не за спиране на мигрантите, да пресекат границата ни, а за обратното - тяхното настаняване в страната. Още тогава, през септември посочих, че средствата са за: 1. Разширяване на сегашните и създаване на нови лагери за бежанци и мигранти 2. Внедряване на компютърно-информационни системи за тези човешки потоци. Още тогава, през септември предоставих информация за започналото като на пожар разширяване на лагера в Харманли, което сега приключва, за предвидените места за нови лагери като този в с. Бояново, където площадката е готова и е прокаран ток и др. - В своя публикация казвате, че се очакват около 40 000 бежанци в България. Защо посочвате точно тази цифра? Какви ще са последствията за държавата ни? - 160 млн. евро, които ще получим на първо време, са изчислени от разчет 4 000 евро годишна издръжка за мигрант. Нашият жизнен стандарт е наполовина спрямо европейския. Според този критерий за ЕС навремето според неосъществения план за разселване бяха определени средно по 8 000 евро на мигрант за да се прецени общата необходима сума, която се диференцира според отделните държави. От сумата и издръжката се получава числото на бежанците – 40 000, които ще се разселят у нас. Вторият критерий е пак според правилата на ЕС. Първата страна от ЕС, в която влиза един бежанец, отговаря за обработката на молбата му за убежище. Ако молбата бъде удовлетворена, съответната страна трябва да подслони бежанеца. По данни на немското правителство през нас са преминали около 40 000 мигранти на път към тяхната „обетована немска земя”. Те подлежат на връщане. При родния политически елит, който за пари е готов да продаде дори и децата си, няма да съм изненадан, ако започне репатрирането от Западна Европа към нас. Всъщност вече имаме данни за първите такива процедури. В края на октомври на гара София пристигнаха първите репатрирани с влака от Видин. И останаха у нас с редовно оформени документи според правилото за първата страна от ЕС. Колко още са ни върнати, и аз не мога да кажа, понеже нито данни се обявяват, нито процесът е видим – върши се вече в малките часове на нощта. - Учудващо ли е, че макар Сърбия да не е член на ЕС, точно нейната границата става външна граница на Европейския съюз. Защо сме отказали помощ от Вишеградската четворка? - Защо на няколко пъти отказваме помощта на държавите от вишеградската четворка и Австрия, аз няма как да отговоря. Мога да имам само предположения – корупцията. Чужда масирана охрана на границите ни означава край на контрабандните канали – на наркотици, на цигари, на стоки, на хора. Означава край на огромната далавера с оградата, където поставянето на колец и линеен метър тел с височина 2.20 метра се калкулира по невероятните 1260 лева метъра! Въпросът за отказа ни от помощта трябва да бъде зададен на българските управляващи! И да се попита и опозицията, защо не го е задала! Истината е, че още през септември се знаеше, че има сделка – неизвестно срещу какво, с която България се превръща в миграционен център. Ще отбележа, че именно от септември държавите от Вишеградската четворка и Австрия започнаха разполагането на полицейски части и техни военни в Сърбия – по границата с нас. Но тогава всички политически сили си мълчаха – и тези на власт, и онези в опозиция. А те са далече по-информирани от мен, разполагат с евродепутати, с чиновници в квотите за България в европейските управляващи органи. Не обичам за използвам силни думи, но изглежда става дума за пореднато национално предателство. Сега, в края на ноември австрийският министър на отбраната Ханс Петер Доскоцил официално заяви, че Виена, заедно със страните от Централна Европа, „ще вземат нещата в свои ръце и ще изпратят австрийски войници по външните граници на ЕС. Цитирам го – „Министрите на отбраната от Централна Европа възнамеряват да създадат обща защита на границите си. Македония, Словакия, Словения, Черна гора и Сърбия искат да направят същото с нас. Може да помогнем в защитата на границите и на Гърция, но всяка една държава сама трябва да поиска помощ“. Е, да сте свидетели на някаква реакция у нас по повод поредния ангажимент да ни помогнат? Не, нали! Всички си мълчат като насрани. А мълчат, защото в това предложение имаше и тежки обвинения към Ердоган: „Не може да има изненади, ако си лягаш в едно легло с тоталитарна държава.” А България отдавна е в едно ложе с него - бракосъчетала се е, макар неофициално и необявено. И рано или късно от утробата на това, хм, съжителство ще се роди дете – чудовище. http://www.frognews.bg/news_124732/Gr-Lilov-Istoriiata-moje-da-ni-izprevari-da-zakrie-darjavata-Balgariia/ |
| Васил Василев: България трябва да потърси гаранции от ЕС и НАТО, че няма да допуснат нарушаване на териториалната й цялост *** Водещ: Турция се раздели на две по въпроса за еднолична власт на президента Реджеп Тайип Ердоган. Какъв е пътят на Турция оттук насетне, как ще си сътрудничи с Европа и света, ще има ли последици за България? Всичко това ще коментираме в следващите минути с Васил Василев, председател на Фондация „Братя Василеви“. Г-н Василев, сериозна пропаст се отвори сред турското население, което обаче като че ли никак не притеснява президента Ердоган, може ли изобщо да се прогнозира по какъв път ще тласне той държавата? Васил Василев: Аз смятам, че това, което се случи в Турция, засяга самата Турция. Ние трябва по-скоро да се съсредоточим върху това, което може да ни засегне нас, защото това е много по-големият въпрос за България. И ние трябва оттук нататък предвид именно всичко това, което става в Турция, не само референдумът, не само превратът преди година, не само разслоение в държавата, възможността за гражданска война и т.н., трябва да мислим преди всичко за нашата национална сигурност и за териториалната цялост на България. Това е основната тема. Водещ: В този ред на мисли има ли повод България да е притеснена от това бъдещо единовластие в южната ни съседка и какъв трябва да е тонът на нашите управляващи в такъв случай? Васил Василев: България има твърде много причини да се чувства застрашена от това, което става в Турция. Първо, защото досега доктрината Ататюрк в някаква степен водеше до добри отношения. Докато сега, през последните една-две години наблюдаваме много „изцепки“ от страна на турски официални лица. Териториални претенции към България, оплаквания за резултатите от войните и особено на Първата световна война, оплаквания дори от Руско-турската война. От това, че Турция е загубила територии, че иска да се върне в тях. Има много, много неща, които показват, че за нас опасността от повторение на Кипърския сценарий е напълно вероятна и ние не трябва да чакаме да бъдем сварени по бели гащи. А България трябва да започне да действа от момента, в който на тази опасност, тази заплаха се изразява по този ясен и категоричен начин. Водещ: Имаме ли начин обаче, по който да направим това? Ние сме в момента в началото на едно ново управление, така да се каже. Имаме ли как да противодействаме на това, което се случва в Турция, при положение, че още при нас не сме си уредили точно нещата? Васил Василев: Вижте, България е в период на надвиснала опасност. И държавата трябва да вземе всички мерки, които могат да бъдат по две направления. Едното да е външнополитическа дейност, тоест ние трябва още отсега незабавно да потърсим от съюзниците си от ЕС и НАТО такива гаранции, такива уверения, че те няма да допуснат нито една педя българска земя да бъде откъсната от нас, че те няма да допуснат в никакъв случай нарушаване на териториалната цялост на България. Аз съм малко скептичен, че ще получим такова уверение, защото помня, че когато беше срещата на НАТО във Варшава, тогавашният, бившият президент на САЩ Обама каза и го цитирам, че САЩ ще защитават териториалната цялост на Литва, Латвия, Естония, Полша и Румъния. И спря дотук. Той не каза САЩ ще защитават териториалната цялост на България и нашите власти са длъжни да поискат такава защита и да реагират, ако ние не я получим. Това е важно и за спокойствието на хората. Защото ако управляващите се правят, че не виждат и не знаят какво става, то хората много добре си дават сметка за тази опасност. Тя притеснява държавата и може да има, без да е реализирана заплахата, вече негативни последици. А втората плоскост, на която трябва да се действа, това е именно подготовка на държавата за справяне с опасността, ако тя възникне. И това включва действително мобилизиране на ресурсите ни, за да можем да реагираме на всяка една заплаха, ако тя се материализира и ако по някакъв начин, след някаква провокация тук действително настъпят сериозни събития. Водещ: Като говорим за ЕС, отношенията Турция – ЕС така или иначе са обтегнати, означава ли резултатът от референдум по някакъв начин скъсване на връзките по необратим може би начин? Васил Василев: И в това отношение аз отдавам много по-голямо значение на това дали ЕС ще защити България. Дали ЕС ще поддържа някаква връзка с Турция, дали тя ще се присъедини към ЕС, как, кога ще стане, това са въпроси, които започват да отиват много на заден план. Нас в момента ни интересува ще ни защити ли ЕС, ако от турска страна продължават тези агресивни, вербални на този етап атаки срещу България. Тези опити да се покаже, че има едно движение, което настоява да бъдат ревизирани границите ни. Ако проследите внимателно изказванията на турски политици, ще видите какви опасни нотки се съдържат в много от тях. И ако ЕС не реагира, то това ще е много, много неприятно за нас. Ние имаме спомен, помним много добре, че в навечерието на Втората световна война Западна Европа изоставя Чехословакия на Хитлер само и само да отложи войната и да се спаси. Всички знаем, че това не става и войната след това се разразява, но Чехословакия е първата страна, която плаща европейското лукавство. Водещ: Ако трябва да се върнем на самата Турция, все пак референдумът, както казахме и в началото, разделя на две населението на страната, ще намери ли опозицията в Турция достатъчно сили, за да противодейства по някакъв начин на тези замислени от Ердоган реформи? Васил Василев: Аз мисля, че трудно може да се намери начин. Те се опитаха да оспорят изборите, това няма да има никакъв ефект, това също го знаем много добре. И опасното за България ще е друго, ако там възникне в резултат на противопоставяне на много различия, политически, национални, проблеми с кюрдите, се подпали гражданска война, това ще е също толкова фатално за нашата страна. Защото си представям, че милиони бежанци ще започнат да бягат към по-сигурни земи, ще бягат към Европа. Тоест ще минат през България или ще се заселят тук. Водещ: В този ред на мисли бих искала да ви задам може би наивен въпрос. За какво му е на един човек, Ердоган, да съсредоточава толкова много власт в ръцете си и да прави такива промени, при положение, че Турция в момента е една добре развита държава, с икономика, с прилични отношения с останалия свят? Защо му е да затваря, образно казано, вратите на Турция, почти да създава причина за гражданска война в страната? Васил Василев: Световната история е пълна с примери, в които лидери, царе, императори, диктатори и т.н., които всички околни са смятали, че имат предостатъчно власт, възможности и влияние и т.н., не са се спирали там, където разумът повелява, а са продължавали със стремежа си да грабят повече или да получават повече власт. Така че това е едва ли не някакво състояние, което в никакъв случай не е изключение. И това по някакъв начин отговаря на вашия въпрос. Нека да си спомним какво направи Хитлер, какво направи Саддам, какво са направили редица други диктатори в човешката история, които са ламтели за колкото се може повече власт, територии, жизнено пространство, влияние и т.н. Всички са свършвали по един начин, но лошото е, че са увличали със себе си не само цели държави, но в много случаи и цели райони, да не говорим за световните конфликти. Водещ: Изводът е, че доколкото можем, трябва да сме нащрек очевидно и в България, и в света, оттук нататък. Васил Василев: Първо България трябва да е непрекъснато нащрек и не само това. Не трябва да си заравяме главата в пясъка, а трябва да се готвим по-добре да бъдем готови опасността да не ни връхлети, отколкото да стоим безпомощни и когато тя се нахвърли върху нас, да нямаме никаква възможност да реагираме. --- Васил Василев, председател на Фондация „Братя Василеви“ в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| проф Иво Христов : Какви са опасностите пред България след референдума в Турция http://www.youtube.com/watch?v=sejcS-obsJc |
| ЗАЩО БЪЛГАРИЯ КАПИТУЛИРА ПРЕД ДЪРЖАВА НА ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ ***  Подпишем ли договор, с който признаем югозападния български диалект за различен от българския език, ние признаваме и измислената македонска нация, а с нея и написаната след 1944 г. в Белград македонска история. Макар и рядко, понякога на Балканите правдата тържествува и историята отмъщава на своите фалшификатори. Днес това се случва на македонизма, заченат в края на 19 век в белградската лаборатория на сръбския национализъм. Това, което не успяха да сторят армиите на Царство България през двете балкански и двете световни войни, ще го направят албанците в Република Македония, изцяло превзели Западна Македония и получили статута на втори конституционен народ. Изкуствената македонска държава с измислената си история изживява последните години на своето трагикомично съществуване. Трагедията е в съдбите на избитите и насилствено сърбизирани и македонизирани хиляди българи във Вардарска Македония при монархическа и комунистическа Югославия. Комедията са жалките напъни на македонистите да ограбят българската история, да сърбизират българския език, обявявайки се за потомци и на Александър Македонски. Защо България капитулира пред държава на изкуствено дишане, в която еничарството е официализирано и всичко българско е анатемосано, в която е признато дори египетско малцинство, но не и българи? Защо точно българско правителство, в което вицепремиер и военен министър е председателят на ВМРО, вдига бялото знаме и предава идеалите на Тодор Александров и Иван Михайлов, заради които поколения българи воюваха със сръбските колонизатори на тази свещена българска земя? Защо ще подписваме договор със страна, в която над 70 години учебниците по история и литература са наръчници по антибългаризъм, присвояващи българската история и обявяващи за македонци цар Самуил, Братя Миладинови, Гоце Делчев, Яне Сандански, Никола Вапцаров и още стотина български възрожденци? На 1 или 2 август българският премиер ще подпише договор с Република Македония, с който ще поругае паметта на българските воини и комити, живели и погинали за Вардарска Македония. Всъщност Борисов ще подпише не с македонския премиер, а с македонизма. Защото с подписа си ще признае две антибългарски творения на Коминтерна (1934) и сърбоюгославските комунисти (1944) – македонска нация и македонски език. Апологетите на договора повтарят като латерни, че според международното право се признават само държави, а не нации и езици. Но удобно забравят, че Македония е много повече от съседна нам държава. Християнското население на тази територия е 99 процента българско, неговият език е югозападният български диалект, а историята му е неразделна част от българската историческа съдба. Подпишем ли двустранен договор, с който признаем този диалект за различен от българския език, ние признаваме и измислената македонска нация, а с нея и написаната след 1944 г. в Белград македонска история. Външната министърка Екатерина Захариева обяви, че документът ще бъде подписан на два езика – български и македонски. Три месеца след ратификацията учени и историци ще оценяват как двете страни изпълняват договора, като специално ще следят за негативни публикации в македонската преса. Що за стока е договор, в който има мониторинг върху медиите в Скопие, а се пропуска най-важното – учебниците по история и литература в средното и висшето образование, както и академични издания по темата, представляващи Еверест от лъжи и нагъл грабеж от средновековната и възрожденската ни история? Пак ще кажа: Зад капитулантския договор стои не друг, а шефът на ВМРО, който заради евроатлантическата кауза жертва каузата на македонските българи. Защо Каракачанов вдига бялото знаме? Обяснението е с четири букви и се чете на един дъх: НАТО! След като приобщиха Хърватия и Албания, а преди месец форсирано приеха в редиците си Черна гора и отрязаха достъпа на руския военноморски флот до адриатическите пристанища, щатските генерали сега ще дисциплинират и Македония. И така ще контролират Балканския полуостров, където Турция и Гърция отдавна са членове на НАТО, Румъния и България са новите бойни партньори на Чичо Сам, а Косово приюти американската военна база „Бондстийл“. След въздушните удари на НАТО срещу Югославия Балканите са новата фронтова линия между САЩ и Русия, а Македония е единственото бяло петно в балканската карта на пакта. Стратегията на алианса предвижда Гърция да оттегли македонското вето за НАТО, а България да прекрати съпротивата си срещу македонизма. Гърците обаче не отстъпват и няма да е изненада ако принудят македонско-албанския кабинет да смени името на държавата, дори и националния им флаг – звездата на Вергина от времето на Филип II Македонски. За разлика от българския си колега, македонският премиер Зоран Заев лично представи договора на закрито заседание в македонския парламент. И откровено заяви: „Договорът не отрича македонската идентичност, език и народ. В документа няма дилеми, че става дума за две държави, два народа и два езика“. Бойко Борисов мълчи, оставяйки опасното минно поле на министрите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов. Впрочем защо договорът е секретен и в двата парламента, като в българския депутатите го четат срещу клетвена декларация да не разгласяват съдържанието му? Какво им е тайното на официални дипломатически книжа, които само след броени дни ще са публични? Само този факт е достатъчен, за да видим гузната съвест на българските автори на договора. За критиките на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ към документа няма да говоря, още по-малко приемам забележката, че софийските критици на договора били духовни близнаци на антибългарската опозиция в Скопие. Макар и с различни нюанси и управляващите, и опозицията в Македония изповядват радикалния македонизъм. Докато малцината критици на договора в България стъпваме на необорими исторически факти и на основателното опасение, че подписът ни под такъв документ легитимира македонистката доктрина и не елиминира бъдещи териториални и малцинствени претенции. Който мисли обратното, нека посети Скопие, за да види как македонската столица се е изродила в комичен мраморен монумент на държавната кражба на чужда история – до Александър Македонски и коня му Буцефал исполински ръст извисяват цар Самуил, Гоце Делчев и плеяда български възрожденци… Формулата на справедливия договор е само една: Подписваме със Скопие, ако македонските управници извършат тотална ревизия на учебните програми по история и литература в средното и висшето образование, отказвайки се от претенциите си към българската история и култура. Република Македония наистина има собствена история, хибридна култура и сърбизиран език, но те са родени след септември 1944 година. Само това можем да признаем. ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ http://afera.bg/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%b8%d1%82%d1%83%d0%bb%d0%b8%d1%80%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2.html |
| Френският хронист Магнус Феликс Енодий пише: „Българите - това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.” От тази чудна характеристика май не е останало нищо. Днес нашият народ няма самочувствието, че може да постигне всичко, което пожелае, че може сам да управлява съдбата си. Днес девизът му е: от мен не зависи нищо. Народът ни е в аморфно състояние - без обща цел, без обща воля. Затова всеки може да го яха и да го управлява, както си ще, той търпи. Докато някой ден… http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=94941 |
| Обикновено съм съгласен с Велизар Енчев, но сега не съм. Не приемам че отношенията между два съседни, близки народа или части от един народ трябва да се разглеждат като ЗА/ПРОТИВ някои велики сили. Не приемам че талмудисткият спор "македонскиот говор" диалект ли е или език има връзка с отношенията между две държави. Не приемам че опитите за регулиране отношенията между основния етнос и основното малцинство са предателство към българщината. Смятам че националната принадлежност на всеки човек се определя от него, а не от географски, исторически, генетични фактори. И накрая: не разбирам КАКВО ПЕЧЕЛИ БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА КАУЗА ОТ ОТБЛЪСКВАНЕТА НА МАКЕДОНИЯ? |
„Споразумението между Македония и България е в съответствие с националните интереси на Македония и отговаря на интересите на гражданите и на Македония и България. В договора се потвърждава позицията , че става дума за две отделни държави, два отделни народа и два отделни езика, и че се затваря въпрос, ненужно отвличащ вниманието и енергията и че се ускорява процесът на интеграция в ЕС и НАТО“, сочат от СДСМ. http://www.focus-news.bg/news/2017/07/31/2421034/24-vesti-makedoniya-vlastta-i-opozitsiyata-v-makedoniya-sporyat-za-dogovora-s-balgariya.html Съгласен съм с Велизар Енчев: "Македонският език" е югозападен български диалект. Признаем ли с договор този диалект за различен от българския език, ние признаваме и така наречената македонска нация, а с нея и написаната на сръбска пишеща машина македонска история. Договорът е капитулантски! Република Македония наистина има собствена история, хибридна култура и сърбизиран език, но те са родени след септември 1944 година. Само това можем да признаем. |
| Велизар Енчев: Договорът с Македония няма да проработи http://www.youtube.com/watch?v=QkHdLy3k8bE |
"Македонският език" е югозападен български диалект. Е, стига вече тия глупости с "диалекта", де! Хем е изкуствено създаден от сърбите (всъщност от българите), хем е диалект. И защо за сто години да не се създаде нова нация? Ти ли ще кажеш кога някаква маса хора се самоопределят като нация? Да цитирам ли Сталин, за да видите, че днешният македонски народ притежава всички елементи на нацията? А някои далеч повече от българската нация. Изобщо кого убеждавате, че македонците нито са нация, нито имат собствен език, а са българи и говорят на български? Ами те пък не щат! И какво, ше ги трепеме ли? |
| Велизар Енчев: Договорът между България и Македония на македонски език ще е фатална грешка http://www.youtube.com/watch?v=fJin7JojJhE |
| БОРИСОВ ДА ПИЕ ЕДНА СТУДЕНА ВОДА: МАКЕДОНСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ МУ КАЗА, ЧЕ СКОПИЕ НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ МАКЕДОНИЗМА --- 48 часа след „историческата визита“ на Борисов в Скопие македонският президент обяви, че Македония не може и никога няма да се откаже от македонизма… Ако Скопие няма да ревизира македонизма, чиято сърцевина е тотално присвоеното българското културно-историческо наследство, и няма да редактира пиратските текстове в учебниците по история и литература в средното и висшето образование, какво му е историческото на този договор? През 20 век сме известни на Балканите с умението си два пъти да настъпваме мотиката. И в двете Балкански, и в двете Световни войни бяхме на погрешната страна, с погрешните съюзници, с погрешната стратегия и спечелихме две национални катастрофи (Букурещкият договор от 1913-а и Ньойският договор от 1919-а). Договорът „Борисов-Заев“ е историческа глупост, граничеща с предателство, сравнимо с Договора за вечно приятелство между България и Югославия – т.нар. Бледска спогодба или Историческият договор „Тито-Димитров“. Подписан на 1 август 1947 г. в Блед, Словения, от Георги Димитров и Йосип Броз Тито, договорът предвижда: Включване на Пиринска Македония в състава на федерална Югославия като част от Федеративна народна република Македония (Вардарска Македония). Отказ на Югославия от Западните покрайнини и връщането им в пределите на България. Премахване на визите между двете страни. Създаване на митнически съюз. Нищо от този „исторически договор“ не се изпълни и той влезе в историята като поредната българска капитулация пред сърбоюгославските комунисти. На 1 август 1947-а министър-председателят Георги Димитров предаде в Блед българските интереси в името на светлото комунистическо бъдеще. И само разривът между Сталин и Тито, година по-късно, спаси Пиринска Македония от сръбска окупация. На 1 август 2017-а, по команда от Вашингтон и Брюксел, Борисов подписа в Скопие „исторически договор“, с който призна сърбизирания югозападен български диалект за език, различен от българския. С това призна измислената от Коминтерна „македонска нация“ и написаната в Белград „македонска история“. Как да не се прекланяш пред гения на Борисов? Как да не се гордееш, че си българин? Как да не изпиеш една студена скопска вода! ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ http://afera.bg/%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%b8%d0%b5-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%83%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b5%d0%b4.html --- Bled agreement (1947) The Bled agreement (also referred to as the "Tito–Dimitrov treaty"  was an agreement signed on the 1 August 1947 in Bled, PR Slovenia, FPR Yugoslavia. It was signed by Georgi Dimitrov, Bulgarian leader, and Josip Broz Tito, Yugoslav leader, which paved the way for future unification between the states in a new Balkan Federative Republic. It also foresaw the unification of Vardar Macedonia and Pirin Macedonia and the return of Western Outlands to Bulgaria. The agreement abolished visas and allowed for a customs union. It was also the first time that Bulgaria recognized Ethnic Macedonians and the Macedonian language.These agreements mark the mutual aspirations and efforts to develop new relations between the two countries. They agreed that the government will take over NR Bulgaria to ensure the rights of Macedonians in Pirin Macedonia (now Blagoevgrad region) in free national economic and cultural development. The Bled agreement was accepted with the Treaty on Friendship, cooperation and mutual assistance between Yugoslavia and the People's Republic of Bulgaria, signed and published in Evksinograd. The treaty contains: several of the Agreement on economic cooperation, on customs facilitation, agreement for preparation of a customs union, the facilitation of border crossings, border crossing on the border of population and of the citizenship between the two countries. The Yugoslav Government negotiated in the conference of Bled that Bulgaria would waive $25 million in war damages owed by Yugoslavia. The policies resulting from the agreement were reversed after the Tito–Stalin split in June 1948, when Bulgaria, being subordinated to the interests of the Soviet Union, took a stance against Yugoslavia.[1] When the Cominform campaign against Yugoslavia severed the Yugoslav Communist party leadership, the government of the People's Republic of Bulgaria on 1 October 1949 deleted the Treaty of Friendship, Cooperation and Mutual Assistance of Bled with all agreements, except the decision of pardon of war damages. http://en.wikipedia.org/wiki/Bled_agreement_(1947) |
| ПОДПИШЕМ ЛИ СЪС СЪРБИЯ СЪЩИЯ ДОГОВОР, С КОЙТО ПРИЗНАХМЕ МАКЕДОНИЗМА, В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ ЩЕ СЕ РОДИ СЪРБОШОПСКА НАЦИЯ ***  държава, в която защитата на малцинствата й в съседни държави се смята за срамна работа. В тази държава първата работа на всеки премиер, президент и външен министър е да обещае на съседите, че няма да ги безпокои за въпросните малцинства. Държавата, за която говоря е България. А съдя ли по защитата на малцинството ни в Западните покрайнини, това не е държава, а територия със затихващи функции. Пиша тези редове заради все още пресния договор договор с Македония, оказал се поредното фиаско на балканската ни дипломация. Още кънтяха фанфарите в София, а договорът бе оспорен от македонския президент Георге Иванов с изявлението му, че няма сила, която ще откаже Скопие от македонизма. В деня, в който Иванов изрече на глас това, което премиерът Зоран Заев не смее, председателят на Демократичният съюз на българите в Западните покрайнини Драголюб Иванчов приветства договора. И пожела той да бъде последван от подобно споразумение и с Република Сърбия. Бедни ми Иванчов, колкото договорът с Македония ще изкорени македонизма и ще ревизира антибългарските учебници, толкова сходно споразумение със Сърбия ще ощастливи Западните покрайнини! Но хвалебствената декларация изнася и факти, които плачат за Международния съд в Хага. От нея научаваме за „антибългарски действия на определени политически и научни среди, на Сръбската православна църква, правосъдието и полицията“. В очите боде бруталното поведение на местната власт, осуетила отбелязването на 100-годишнината от Топлишкото въстание и Босилеградския погром на сръбската войска над местното население в тези изконни български земи. Декларацията завършва с недоизказано изречение: „Антибългарската пропаганда в Македония и антибългарската политика в Западните покрайнини десетилетия наред се ръководят и направляват от един и същи център…“ Кой е този антибългарски център? Белград, разбира се, където в средата на XIX век са изковани „Предначертанията“ на великосръбския стратег Илия Гарашанин, предвиждащи експанзия на Сръбското кралство към българските земи. Разбираемо е, че българите в Сърбия се боят да произнесат на глас историческите истини. Но защо се прехласват пред договора с Македония, с който признахме напечатания на сръбска пишеща машина македонски език, а с него и измислената в Коминтерна македонска нация и написаната й в Белград история? Всъщност декларацията иска да съчетае две взаимно изключващи се неща – да омилостиви Борисов и сръбските власти, но и да напомни за забравените Западните покрайнини, които почти сто години са под чужд гнет. Имам предвид Ньойския договор, позволил на Сърбия да окупира Западните покрайнини. Но както в Кралство Югославия, така и в Титова Югославия се провежда национална асимилация, намалила българите от 160 000 (1919 г.) до 25 000 (2017 г.). Казвам всичко това с болка, защото 15 години от работата ми в МВнР и НРС бе посветена на каузата ни в Македония и Западните покрайнини. Петнайсет години, през които малцината ентусиасти в разузнаването и дипломацията подкрепяхме българите в Сърбия и интернационализирахме въпроса в Комисията по човешките права към ООН в Женева. Изнасям тази някога строго пазена тайна, тъй като Комисията по досиетата получи работните дела на Югославския отдел на ПГУ-ДС и всеки може да се увери в истинността на написаното тук. Заровят ли се в тези папки, душманите на ченгетата ще си посипят главите с пепел, а може и да свалят шапка на офицери от 17-ти отдел на ПГУ и НРС, наричани сега доносници. Ще го кажа направо – от 1985-а до 1995-а оплюваното ни разузнаване извърши къртовска работа (често без санкция от ЦК на БКП и правителствата на Луканов и Беров), за да събуди българския дух в Западните покрайнини. Тази мисия бе посечена през 1996-а, когато Жан Виденов порица националистите, заявявайки, че правилното име на Западните покрайнини е „Източна Сърбия“. След премиерската реплика с ранг на директива „Югославският отдел“ в НРС тихомълком сви знамената и уволни националистите с пагони, а Балканският сектор във Външно направо капитулира. Възползвайки се от нашия нихилизъм, през 1995 г. сръбският посланик в Женева внесе нота в ООН с искане за признаване на сръбско-шопско малцинство в България. Като връх на нахалството към нотата бе прикрепен учебник по… шопски език. Това бе преди двайсетина години. Какво е по-различното днес? В първия управленски мандат на ГЕРБ премиерът Борисов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева и външният министър Николай Младенов декларираха, че подкрепят европейския път на Сърбия. На 1 март 2012 г. министър-председателят даде съгласието си Сърбия да започне преговори за членство в Европейския съюз. На срещата на върха на ЕС Борисов обяви това решение, без изобщо да повдига въпроса за дискриминираните българи в Западните покрайнини. На следващия ден сръбският президент Борис Тадич проведе телефонен разговор с Борисов и му благодари за безусловната подкрепа. Но на 15 април с.г. вицепрезидентът Маргарита Попова посети Босилеград и произнесе слово, шокирало сръбските власти. Без да се съобразява с ГЕРБ, Попова заяви: „Сърбия не може да стане член на Европейския съюз, не се ли погрижи за българската общност в Западните покрайнини!“ Сръбският посланик в София светкавично посети МВнР и нервно попита: На вашия премиер ли да вярваме, обещал на президента Тадич безрезервна подкрепа, или на вицепрезидента ви? От Външно го успокоиха: Външната политика се движи не от президентството, а от министър Младенов, а той остава ваш приятел! В три отделни резолюции Европейският парламент предупреди Сърбия, Черна гора и Косово, че ще влязат в Европейския съюз, само ако уважават правата на малцинствените групи На 17 април 2012 г. евродепутатите напомниха на сръбското правителство, че преговорите за влизане в ЕС са невъзможни, ако дискриминира малцинствата. Вместо веднага да постави условия за Западните покрайнини, София замълча. През 2013 г. у нас гостува сръбският президент Томислав Николич и получи безплатен подарък от домакините. Президентът и премиерът се надпреварваха да му обещават еврочленство, като Плевнелиев инфантилно гарантира, че „ще се борим за сръбската евроинтеграция…“ Седмица преди Николич да прегърне Плевнелиев, Българският културно-информационен център в Босилеград изнесе нещо чудовищно. По повод стогодишнината от Междусъюзническата война в Босилеград започнали възстановяване на гробове на български воини. Димитър Димитров очистил от боклуци могилите на разстреляни от сръбската армия офицери: полк. Иларион Танев, поручик Стефан Стефанов, санитарен поручик Стефан Котев, подофицер Христо Владев, поручик Асен Бинков… Двама сръбски полицаи го арестуват и му връчват призовка за разпит – заради престъпление по чл. 354, ал. 1, от Наказателния кодекс на Сърбия (увреждане на гроб). По същото време Сръбската православна църква изгони от Босилеград българския свещеник и назначи на неговото място сръбски поп от Ниш, за да води църковните служби на сръбски език. Пак от братска и православна любов, на всеки 8 септември, обявен за „Ден на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация”, местната комунистическа организация празнува „великата дата в историята на града“. Но и това не е всичко. В началото на миналата учебна година в Босилеград бяха закрити нови две паралелки, в които обучението се провеждаше на български език. Причината – липса на български учебници. –––––––––––- След Босилеградския ултиматум на Маргарита Попова, НФСБ излезе с декларация, в която обяви: Сърбия не може да стане член на ЕС, ако българите в Западните покрайнини не получат малцинствените права на унгарците във Войводина! Пет години след тази декларация, влязла в предизборната програма на Патриотичния фронт през 2014 г., НФСБ е на власт, а нейният председател е вицепремиер. Оттогава до днес ситуацията в Западните покрайнини с нищо не се е променила, даже се е влошила. Зная, че властта няма да ме чуе. Но съм длъжен да предупредя: Подпишем ли със Белград същия „исторически договор“, с който капитулирахме пред македонистите в Скопие, сърбошопите в Западните покрайнини ще са новото малцинство в Сърбия! ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ http://afera.bg/%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%bf%d0%b8%d1%88%d0%b5%d0%bc-%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d1%81%d1%8a%d1%80%d0%b1%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d1%8a%d1%89%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80-%d1%81.html |