Simplified Solutions 13 Мар 2017 22:11 ........ ПП - Lillian, днес влязох в отремонтираната къща до входа за плажа на другия ъгъл срещу Зурковата. много е хубава когато я възстановиха си дадох сметка, че преди не съм забелязала колко е голяма и красива, страхотна просто и ти на добро място се пораснала Симпли, затова си станала добра |
SgtTroy 13 Мар 2017 22:38 ....... Обичам Оборище, особено между Немската болница и Богориди там са най хубавите къщи къщата на Петко Задгорски на ъгъла, следващата, в която живее една моя приятелка, после красивата жълта на Варто познавах семейството на Задгорски, художника доста смътно, той почина рано, но леля Ани Задгорска помня добре тя беше разпоредителка в киното и знаеше английски, беше живяла или учила навън, не знам къщата им беше претъпкана с мебели от по-добри времена, покривчици, вази, картините на художника, с много стръмна вътрешна стълба леля Ани даваше уроци по английски на дечурлигата от махалата сега ще направим една кърекша -казваше- кърекша значи поправка на английски Лили, кърек -ша! невинни години | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
Уилт 14 Мар 2017 09:28 Мнения: 5,010 От: Bulgaria Скрий: Име,IP В квартала между "Богориди" и "Булаир" все още има запазени интересни къщи. О доста време не забелязвам да се строи там. и аз съм се чудила, може Симпли да знае има чудни къщи по "Д-р.Нидер", "Морска", по "Филип Кутев"също приличат на стари средиземноморски къщи, без излишна натруфеност, предполагам са от края на 19-ти век, или самото начало на 20-ти има няколко такива в началото на "Екзрах Йосиф", имаше две сини, каквито не съм виждала никъде, но едната е вече в историята, има няколко с прекрасни стари входни врати, а после идва Републиканска и свършват а по крайбрежната, с италианската архитектура са просто велики! |
Старото турско консулство (на една от пресечките на Богориди - Антим I примерно) си е чудна къща. Сега май е някакъв ресторант. Сегашното им консулство, срещу Булеварда, е зле обаче. |
а по крайбрежната, с италианската архитектура са просто велики! В едната от трите срещу Приморец, които бяха превърнати в ресторанти, но в двора ѝ откъм "Крали Марко", да знаеш каква ръчно правена италианска теракота имаше. Обаче, като тръгнаха преустройствата, плочките изчезнаха.Затова се зарадвах на мраморните стъпала на някогашната детска градина. ПП - Трите трябваше да бъдат превърнати в три различни ресторанта, но направиха само Капитанската къща... Та за къщата от горната ѝ страна, разказвам. По проект тя се падаше в средата и понеже проектът за комплекс от три ресторанта в архитектурни паметници беше много амбициозен, влизахме да оглеждаме всеки детайл. После дойдоха промени и.... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
6 април 2017 г. 1 април 2017 г. http://e-burgas.com/post/hak-da-im-e-na-tiya-sas-saniraneto-9693 | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Slava |
https://www.facebook.com/483363951741361/videos/1269393383138410/ "Розова луна" на Павел Маринов http://www.burgas.bg/bg/news/details/1/30519 |
http://www.burgas.bg/bg/news/details/1/30606 http://www.burgas.bg/bg/news/details/1/30617 А навън- на зелената морава пред "Флората", празникът продължи. Тук бяха подредени огромни пъстри великденски яйца, изрисувани от децата от детските градини. Те ще радват всички минаващи оттам граждани по време на великденските празници. |
Разбира се, че културно-масовиците лъжат. Децата не рисуват така. Яйцата може да са изрисувани и облепени в детските градини, но от учителките и евентуално с помощта на някой друг родител. Изработени са някъде другаде по калъп. Няма детско творчество тук. Върло непедагогично е. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
Няма детско творчество тук. Върло непедагогично е. Децата само да са се радвали, цапали, гонили и подскачали около шаренето на яйцата, е достатъчно. И е много педагогично. |
Новата песен на Тони Димитрова - "Глътка живот". Музика: Хайгашот Агасян Текст: Ники Комедвенска https://www.youtube.com/watch?v=3AOOHZbuTMc |
Новата песен на Тони Димитрова - "Глътка живот".Музика: Хайгашот АгасянТекст: Ники Комедвенска Славе, много хубава песен, зареждаща, благодаря ти !!! |
Бургас е технологичен град на годината За втора поредна година Бургас печели специална награда за „Технологичен град на годината“, стана ясно на „Innovations, Technology & Sourcing Awards” – събитие, които отличава българските фирми от сектора на изнесените услуги и ИТ сектора, инвеститорите и местните власти. Морският град получи признание от членовете на Българската аутсорсинг асоциация (БАА) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), обединяващи над 120 водещи хайтек компании. „Целият екип на общината работи за развитието на града и създаването на добри условия. Изградихме обществен съвет за развитие на ИТ и аутсорсинг индустрията, чиято основна задача е да предоставя необходимата информация и да подпомага потенциалните инвеститори, включително и при осигуряване на квалифицирани кадри”, сподели Димитър Николов, кмет на Бургас. По неговите думи, Бургас предлага всички необходими условия за развитието на индустрията – човешки ресурс, офис площи, добра локация, развита инфраструктура и администрация, която работи рамо до рамо с бизнеса и университетите. В категорията, която отдава специално внимание на един от основните фактори за развитие на технологичния сектор – партньорството и осигуряването на най-добри условия за растеж на сектора, бе отличена София. Варна пък спечели специалната награда „Технологичен град с най-голям потенциал за растеж в сектора“. Второто издание на „Innovations, Technology & Sourcing Awards” излъчи победители в 10 категории – 4 основни за технологичния сектор и 2 обединяващи усилията на свързани бизнеси, местни власти и университети. Така например, първа награда за доставчик на аутсорсинг услуги получи Bulpros, а призът „Софтуерна компания на годината“ бе даден на Programista. За „Технологичен работодател на годината“ е избрана Scale Focus, а за „Стартираща компания на годината“ – Sirma Medical Systems. „Център за споделени на услуги на годината“ във второто издание на българските хайтек награди стана Cargill. България продължава да се развива динамично като държава, предлагаща условия за развитие на аутсорсинг и ИТ индустриите. Това се потвърждава и от Европейската награда за аутсорсинг дестинация за 2015 г., присъдена на страната ни от Европейската аутсорсинг асоциация (ЕOA). |
Бургас е техно, също така защото има много, макар и недостатъчно лостове. Немой се размине чуек от хакери по лостове и успоредки. П.П. Съвсем сериозно - наистина е така, явно е някакъв микротренд. |
"Емона" е единственият кораб с крушение на сушата "Планинското пристанище Още през 60-те години Кърджали имал своя мини речен флот. В края на 80-те пък вестниците пишат за морска катастрофа на стотици километри от морето - корабът "Емона" се обръща върху селска къща. Цяла България завижда на Кърджали заради трите му язовира - "Студен кладенец", "Кърджали" и "Боровица". Малцина обаче знаят, че във водите на първите два през 60-те години на миналия век интензивно се е развивало корабоплаването. Тогава е пристигнал корабът "Евксиноград", построен през 1939 г., с водоизместимост 22 тона. По-късно го преименуват на "Арда". Едно момиченце се е родило на борда му. Родилката се качила на една от язовирските гари и не дочакала последната, започнала да ражда. Делчо Вълчев зарязал руля, оставил кондуктора да управлява коритото и по неволя станал акушер. През 1958 г. в същия огромен водоем идва "Галата". Това е първият български стоманен кораб, построен у нас в периода 1933-1936 г. Курсовете му са край Момчилградския железопътен възел по маршрута Средна Арда - село Нановица. Корабчето вози пътници от 10-12 влака на денонощие, както и работници от околните села, които пресичат дълбоките води на язовира с него. Екскурзиантите и рибарите пък са с пъти повече от тях. Специален влак от Кърджали до село Широко поле извозвал гражданите за "Венецианските вечери" - увеселения с оркестър и танци по водата. През 1970 г. по язовир "Кърджали" плава учебно-транспортният съд "Чайка". През 1952 г. в Кърджали се създава Морски клуб, в който донаборникът Делчо е един от първите и най-активни участници. Връща се от казармата и пак се захваща с плаването. Печелил е републикански състезания. През 1963 г. става председател на клуба. По негово време Кърджали е домакин и на международни турнири по водомоторен спорт. Бай Делчо признава, че го боли душата за участията на клуба му в преплуването на Дунав: "От извора на Дунава до устието му в Черно море, години наред ставаше това. Пренесохме идеята и по река Арда, по язовирите. Идваха млади хора от целия Кърджалийски окръг. Болно ми е, че сега младите се тровят по кръчмите, затова са болнави. А и от клуба нищо не остана, пък какви времена бяха", казва с горчивина той. Най-свидно за него е времето, когато се взело решение за докарването на кораба "Емона". Капитан Георги Георгиев, мореплавателят от "Кор Кароли", е роден в Кърджали. След прословутото си околосветско пътешествие той пристигнал в родния град, направили го и почетен гражданин. Тогава се родила идеята най-големият туристически плаващ съд да дойде в планината - като всички значими решения, взети на маса. В онези години "Емона" превозвал туристи от Бургас през Несебър до Мичурин, а "Калиакра" - до Варна. Окръжният народен съвет вече бил изпратил писмо до министъра на транспорта с настояване Кърджали да получи голям кораб. Димитър Узунов тогава е зам.-председател на съвета, а кмет - Димитър Милев. През 1979 г. след дълго "плаване" по суша и доста премеждия "Емона" акостира на брега на язовир "Кърджали". Построен е през 1945 г. с водоизместимост 217 тона. "Такава организация в наше време е невъзможно да се създаде. По-добре събери една бригада да ти построи кораба на място, отколкото да го караш на трейлер по сух път, по-евтино ще ти излезе", категоричен е бай Делчо. От Бургас на 3 май 1979 г. потегля дългият 38,5 метра морски съд, натоварен на специален влекач, придружаван от различни специалисти. "Това беше първото по рода си подобно транспортиране. Навсякъде по пътя ни се събираше всичко живо да гледа, посрещаха ни и изпращаха с ръкопляскане и викове. Пред нас с автомобили бяха аварийчиците - режеха кабелите на електрозахранването, за да не ги закачи и скъса корабът. Другите зад нас пък ги свързваха веднага, да не стои народът без ток. Но съвсем близо до Кърджали, на завоя в село Чифлик, след цял месец "плаване" по суша, колесарите се забиха в мека част на пътя и корабът падна върху къща. А преди това бяха разширявали участъка, този завой е остър и много коварен дори за леки автомобили", спомня си капитанът. Възможно най-бързо от Варненската корабостроителница доставили крикове и кранове, за да вдигнат полегналия на дясната си страна кораб. Наложило се разкопаване на пътя, за да прокарат под него трейлера. Дни наред "Емона" стърчала във въздуха, вдигната на криковете. Вестниците написали за първото корабокрушение на стотици километри от морето. "Отписах набързо перспективата за туристическа атракция, сърцето ми се късаше. А беше вече вкаран в маршрутите на "Балкантурист" за екскурзианти от Съветския съюз, ГДР и Швейцария. Вярно, после всичко това се случи и продължи дълги години. Аз съм возил хиляди туристи с "Емона", те всички онемяваха от красотите на заливите по язовира", продължава да лее спомени бай Делчо. Той с охота разказва за най-късия курс. Возел представители на "Петролни бази" от Южна България. Изминали не повече от километър от язовирната стена, когато главният шеф подозрително заразпитвал капитан Делчо Стоев колко метра е дълбока водата. Като чул, че е не по-малко от 50-60 метра, изпаднал в истерия и се разкрещял да се връщат назад. "Толкова беше и целият курс, има-няма 5 минути. Но съм разхождал хора и над 10 часа, тоя язовир няма край!" Ветеранът от речния флот не пропуска да подчертае, че заради "Емона" тогавашният кмет Димитър Милев е изпаднал в немилост. Самият Милев не иска да разкрива сега бившите си врагове и зложелатели. Само посочва, че по-вишестоящ от него бил на път да го даде под съд заради аварията край село Чифлик. За Димитър Милев докарването на кораба от Бургас до Кърджали е операцията на живота му. Предварително били проверени трасетата, трябвало да се избягват мостове и надлези. Всичко било съгласувано със съответните министерства. Идеята Кърджали да стане пристанище възникнала на кораба "Рожен" - родопският град имал честта да бъде негов кръстник по покана на капитан Георги Георгиев. На вечерята в кораба Милев заявил пред генералния директор на БМФ Йончев, че язовирите край града се нуждаят от пътнически кораби с ниско газене, за да не се налага строителство на пристанища. Иначе 27 селища оставали откъснати от света, тъй като язовирът е залял пътищата им. Морският шеф веднага се съгласил и препоръчал да огледат "Емона" и "Калиакра". "Попитах колко ще ни струва корабът. Йончев отсече - нищо, безвъзмездно го даваме. Питам пак аз - как ще го транспортираме. А той - не бери грижа, има си хора за работата. На другия ден видях "Емона", не ми се чакаше още ден да пристигне "Калиакра". Веднага пратихме писмо. Така се взе решението, бързо и на маса", с широка усмивка казва Милев. Когато морското возило се катурнало в село Чифлик, властите в града били като взривени от недоволство за "непоправимата грешка". Гледали на него като на престъпник, потрошил маса пари заради щуравата си идея. Вдигането на падналия кораб отнело 42 дни. Всеки ден Милев наблюдавал и ръководил акцията на място. "На ден по 7-8 сантиметра напредваше. Работеше се почти денонощно, усилията бяха неистови. Но пък си е струвало", пуска пак усмивката той. Спомня си ужаса, който преживял при пускането на кораба на вода. "Главният водач Зуньо, от Бургас, се изплаши и отказа. Вторият водач едва се съгласи, но поиска вратата на влекача да остане отворена - ако стане беля, да скочи във водата. Страхът скова всички. Тогава се просълзих", разказва Милев. Когато пък освободили "Емона" от влекача и вече била в язовира, народът по брега се вцепенил - корабът се килнал на една страна. После обаче се изправил и по стръмния скат се понесли радостни викове. Милев е първият кмет на Кърджали, който е предложил план за развитие на туризма. Корабът е бил част от него. До "Емона" е трябвало да се построи басейн с олимпийски размери, дори проектите са били изготвени. Материалите са били закупени, част от понтоните - построени. Как е загинала голямата идея за туризма в Родопите, бившият кмет не иска да разкрие. По сянката през очите му и от намека за "добри приятели от по-високите етажи" обаче се досещаш, че е имало предателство. От януари 1974 до септември 1981 г. Димитър Милев е бил кмет на Кърджали, а после отново през 1983-1984 г. Сега ексградоначалникът и синът му управляват фирма за разпространение на вестници. "Този град имаше голямо бъдеще и много ме боли, че с общи усилия го затрихме. И хората избягаха, и корабите не плават", ядосва се бившият кмет." Вилдан Байрямова 1948 г. http://photoarhiv-todorslavchev.com/?p=6827 2009 г. |