Едно кротко уточнение : Туй, дето Огнян Минчев го изока, като "задкулисие" е просто Стил, трайно повтарящото се в изявите на Анонимния фактор в системата на общия ни живот... Нека не се побъркваме, Само по себе, задкулисието е като куца медуза върху горещ пясък, Трябва да идентифицираме и отстраняваме, неговите носители и техните групи, сред нас самите... |
Службите кадруват в държавата - и на входа, и на изхода При това на всички нива. Много помага, ако си от аристокрацията. Другите да го... |
beagle е много прав! Някъде преди много години и аз говорех за ченгетата несъзнателно мислейки ги за голЕма работа, но постепено натрупах опит, видях, че почти без изключение ченгетата (бивши, настоящи, тайни и явни) са хронично невежи хора със силно развита склонност към театралничене и заговорничене всеки с всеки - напълно естествено развитие за хора, които осъзнават малко по малко, че имат много ограничен капацитет и намират сигурност само чрез постоянното "навързване на свински черва". Това не е заговор, въпреки думата, която ползвах, а паника доста типична и извън средите на ченгетата, а времето ми показа доста недвусмислено, че "ченгесарщината" е следствие на несигурност и полуосъзната ограниченост у прекалено много българи и е просто една от многото форми на придаване на важност, по разбираеми причини останала най-видима или поне най-лесно назоваема. Всъщност у нас има огромно количество объркани и незнаещи как да изкарат хляба си хора, които се страхуват да не потънат в забвение и бедност и тия хора плетат тия черва непрекъснато, а червата далеч, далеч не са само в държавното управление, напротив стигат до домовете ни, че и за мнозина до родителите ни. Наследството на соца ни тежи на врата най-вече с огромните количества несигурни и неспособни да се конкурират пазарно хора, които превръщат всичко в конкуренция на връзки и делене налегери и лагерчета. Изглежда оня пионерски лагер дето продължи 45 години се оказа най-страшен не с терор или липса на свобода, а с обратното - гарантираната сигурност, която възпита армии от несигурни в себе си хора, които днес искат да задържат въртенето на света, за да не ги изостави на перона. Много пъти съм изразявал притеснението си, че не някакви митични комунисти или ДС-ари създават проблем, а завихрянето в кръг на тоя манталитет, което възпроизвежда посредствена култура и осъжда млади поколения невидели соц., нито комунизъм в същата подплатена с хронично невежество параноя, която те приемат за единствена форма насоциален живот и просперитет. Притеснява ме намаляването на хората с професионални интереси и професионално насочена култура в тийнейджърска възраст, тихата победа на обикновените над изключителните в млада възраст и вероятността това да ни докара на главата поколения, които хем ще имат слабостите на старите, хем няма да имат дори малкото самочувствие, които те имаха. Старите поколения поне го бяха изградили десетилетия наред, за да почне да им се разклаща, но да могат в голямата си част да го закрепят чрез участие в живота, макар и участие, което ни дърпа надолу. Произведеното от такива младо поколение за съжаление няма такива десетилетия зад себе си и гради самочувствие върху пясъчните кули на модата и падналото им по родство или случайност имане, докато може - след като се изчерпи късмета им тези хора няма на какво да стъпят и нито безсмислените им дипломи, нито несъществуващите им познания могат да ги спасят от пропадане, което те дори не могат да приемат достойно заради средата, която ги е учила да се чувстват специални, но среда която също се разпада още преди да са стигнали исредата на 20-те си години. Разслоението, което ни чака е страшно и левите хора по тоя форум би трябвало да си дадат сметка какви последствия ще има това и как никаква държавна намеса не може да поправи вече направените грешки на културата ни. Брутално или не трябва да се намери начин тия хора да бъдат научени да приемат съдбата, която сами и с помощта на родители и приятели са изплели за себе си, защото без това приемане не могат да бъдат дори и общи работници. СЕГА може да се мисли само за спасяването на бъдещето и смегчавнето на провала на миналото, а проблемът, за който говоря, ако ви се вижда измислен, почакайте 3-4 години и пак говорете. Дори сега вече много хора имали до вчера статус и самочувствие постепено (а някои и рязко) изпадат благодарение на безумните си решения и мании за големеене от миналото. Това включва и цели семейства понякога наредили се къде по партийна линя, къде с късмет да поживеят в чужбина, някои преминали и години на успешен живот там, но всички по принцип останали "нашенци" безнадеждно завързани към разбирането "къщи и чужбина", без да осъзнават, че успеха е факт само за ония, които потъват в чуждото общество или професионалната сисфера, за да не бъдат повече чути. Познавам такива, познавам много хора, които така и не се закачиха на влака на конкуренцията, а пропиляха дори сериозни шансове и позиции в световни компании всъщност като гатърбайтери, без да го разбират и без да го усещат. Така или иначе, българският проблем е, че соца ни научи на някакво делене на личен и обществен живот и идеята как второто хранело първото, а сериозен професионализъм няма без да се посветиш на професията си и да поставиш личния си живот в нейна услуга, а не обратното. Нашите менаджери и директори изглеждат уж квалитетно, но идете и ги вижте по тузарските квартали как отглеждат деца точно като обикновените работници от соца, влачейки качетво на живот от долапите на службата си. Тези хора нямат шанс и на снежинка в ада веднъж изправени срещу реална конкуренция, нито пък децата им са възпитани на умения - виж на снобарство и фалшиво самочувствие възпитани виждат бол. |
Неща от времето на комунистиеския режим не е забравено. Така България няма да помръдне, а ще си остане едно зловещо място за живеене. |
Колкото по-зловеща за живеене става България - толкова по-приятна за почивка става тя. Почти като Куба |