
Само плашите гаргите Пускам ви още нещо за плашене Руски посланик: Да заврем българите с шутове там, където им е мястото Натисни тук |
![]() | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: voodoo child |
| И членом армии чиновной всех носоглоточных капелл ты прохрапел во сне Чернобыль, "Нахимова" ты просопел. Нахальный аэрокуренок чуть Кремль не сшиб - все оттого, что был прошляплен он спросонок коалами из ПВО. |
| Бях - малък аз, но още помня: във стаята ни бедна, скромна висеше образ завехтел до божата света икона. Над него имаше корона, под него пък - двуглав орел1. И често майка ми тогази ме вдигаше да видя ази отблизо тоз лик свят и стар и нежно думаше ми: "Чадо, целуни тоя хубав дядо, целуни българския цар!" И оттогаз го аз обикнах. Кога на възраст попристигнах, от моя тейко аз узнах, че руский цар родей се с нази, че турците той гони, мрази, че той ще ни спаси от тях. Кога ни псуваше тиранът, "Московци!" - викаше ни с гняв.- Разбрах, че тейко беше прав. И вярвах, че да ни отбранят, ще хвъркнат бърже къмто нас, все колчем плачехме със глас. II И тъй отрано с таз идея, с таз вяра хванах да живея. И чакам аз, за мъст готов, и целият народ ми чака, кога в теглото и във мрака да чуем руский силен зов. И чакаме... тъй както роба на мъка си последний час, тъй както Лазар чака в гроба да чуй гласа на своя спас! Навред, де чуват се въздишки, де сълзи ронят се вдовишки, де тежки железа дрънчат и дето кървите течат, и дето има мъченици, и обезчестени девици, и бедни, голи сироти, и окървавени бащи, и черкви, села развалени, и пълни с кокали полени - при Тунджа, Тимок и при Вит; вред, дето робът жаловит към север горестно поглежда, вред, дето грей една надежда, вред, дето пълно е с тъга, навред, по всичка България, една се дума чуй сега, един стон, един глас: Русия! III Русия! Колко ни плени туй име свято, родно, мило! То в мрака бива нам светило, надежда - в нашите злини! То спомня ни, че ний кога сме забравени от целий свет, любов, що никога не гасне, за нази бди с най-сладък свет. Русия! Таз земя велика по шир, по брой, по сила! Тя с небето има си прилика и само с руската душа! Там, там молбите ни се чуват и в днешния печален час сърца все братски се вълнуват осемдесет милйона с нас! IV О, скоро нам ще се протегне могъща, силна, братска длан и кръв поганска пак ще текне, и пак ще гръмне стар Балкан! Че царят волята си ясно яви в свещената Москва и през уста му едногласно Русия цяла хортувa: "Решил съм, каже, да избавя от робство братята ни днес. Това дългът ми повелява, това го иска руска чест. Ще гледам с мирен начин ази да стигна таз свещена цел, но не сполуча ли - тогази ще вдигна руският орел. В такъва случай се надея, че всяк от вас ще бъде пръв за таз великата идея да жертвува имот и кръв!" И от далечната Камчатка, дори до финските моря една светкавица засвятка, един разчу се вик: "Урра!" V О, здравствуй ти, Русийо мощна, света трепнa от твоя глас, скокни, царице полунощна, з овем те ний, ела при нас! България сега те вика. Часът настана: твой завет и твойта мисия велика да ги изпълниш в тоя свет! Затуй си ти прочута, славна и друга нямаш с тебе равна; затуй обхващаш полусвет - царства, народи, океани - и нямаш изглед, край и чет; затуй те бог до днес отбрани от толкова беди, душмани; затуй можа да съкрушиш Мамая-хан и Бонапарта, затуй врага си ти страшиш, кога те гледа и на карта, затуй зовеш се ти Света, затуй те любим кат баща и чакаме като Месия: Затуй си ти Русия! 22 ноември 1876 |
| На руските воини О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости? Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки… Но идете вий настървени, на грозни зовете ни битки! Желали би вас да прегърнем и тоз път сърдечно, горещо. Но взорът ви свети зловещо… Как ръце сега да разгърнем? О, руси! Аз друг път ви славях за подвиг велик и чудесен, високо ви лґкът поставях във мойта душа, в мойта песен! Вий някога знаме Христово развяхте за благо човешко — строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново! И пак не ви мразим (не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода, стократно пµ любим я ния. За тоз кумир ние се бием и с чужд, и със близък упорно и няма ний врат да превием пред никакво иго позорно! О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете! Иван Вазов, 1916 Натисни тук |
Оставете картинките и поезията, ами си спомнете за sui generis, когато българското правителство призна Косово. Тогава на власт беха пак станишевата клика и турската паплач. Сега, след като Крим се върна в Русия, на тия пичици почнаха да им треперят гащите. От суи генерис към хуи генерис. ![]() |
| За кое по-точно да я подкрепя, Мето? За систематично провежданата акция по ликвидирането на една държава ли? |
За систематично провежданата акция по ликвидирането на една държава ли? Тая опашата лъжа от българските медии ли я научи и попи? Русия е последната, която има интерес да ликвидира държава пълна с руско население. Ликвидаторите са в киевската микрохунта, взела властта с държавен преврат срещу демократично избран президент и парламент. Ликвидаторите са тези, които искат Украйна да стане натовски плацдарм. |
| Цитирате Вазов, я да видим бай Захари: Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!...З.Стоянов |
Цитирате Вазов, я да видим бай Захари: Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!...З.Стоянов За съжаление, или за радост, е вярно с оригинала! ![]() |
hesapov 10 Апр 2014 13:50Мнения: 221 От: BulgariaСкрий: Име,IP Цитирате Вазов, я да видим бай Захари: Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!...З.Стоянов Мръсния ПРЕДАТЕЛ на ОТЕЧЕСТВОТО - туският агент - ЗАХАРИ ! ПОЗОР за ПРЕДАТЕЛЯ на Великия БЕНКОВСКИ ! |
Спокойно Рики Кики , БЛОНДИНКИТЕ са в надеждни сигурни ръце ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Душко |