Добави мнение Мнения:14
Мда ... с " Времето е наше" безпорно ни вързаха, но толкоз! Все пак срещу ентропията трябва да се борим и да се реди, макар и много бавно, някакъв пасианс. За автора  |
| Срещу хората, на които времето не им стига, стоят тези, които убиват времето. Не знаят колко време имат, но го убиват. Разбират ли, че убиват себе си. Мисля, че все още пазя някъде едно есе, което написах за тях, когато за първи път чух, че някой си убива времето.... Ако пък искате да се спасите от гълтачите на време, изхвърлете ги от живота си. И вдигнете високо "Стоп" палка пред всеки, който се опитва да премине бариерата. Не пропускайте да споделяте време с любимите си хора. Сещаме се това едва, когато ги изгубим  Най - ценната собственост, която имам, е Моето време. Ще раздавам от него само на когото Аз реша ! |
Някой изяде ли българското време в последния четвърт век на страната? Или го уби? (Изберете сами.) Това ли означаваше самодоволният възглас: "Времето е наше"?  |
Някой изяде ли българското време в последния четвърт век на страната? Или го уби? (Изберете сами.) Това ли означаваше самодоволният възглас: "Времето е наше"? |
| Самоцелното убиване на времето, разбира се, е дивотия. Понякога обаче човек има нужда от почивка. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: бавно загряващ |
| За съжаление не винаги могат да се предвидят резултатите от дадено начинание. По-късно може да се окаже, че заниманията с него фактически са били пропиляно време. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: бавно загряващ |
| Задължително е ... МГНОВЕНИЯ Не думай о секундах свысока, Наступит время - сам поймёшь, наверное. Свистят они, как пули у виска. Мгновения, мгновения, мгновения. Мгновения спресованы в года, Мгновения спресованы в столетия, И я не понимаю иногда, Где первое мгновенье, где последнее. У каждого мгновенья свой резон, Свои колокола, своя отметина. Мгновенья раздают кому позор, Кому бесславье, а кому бессмертие. Из крохотных мгновений соткан дождь, Течет с небес вода обыкновенная, И ты порой почти полжизни ждешь, Когда оно придет, твое мгновение. Придет оно, большое, как глоток, Глоток воды во время зноя летнего. А в общем надо просто помнить долг От первого мгновенья до последнего. Не думай о секундах свысока, Наступит время - сам поймешь, наверное. Свистят они, как пули у виска. Мгновения, мгновения, мгновения, мгновения. Р. Рождественский  |
| Разбира се времето, като нещо, което тече, не съществува. Някои физици дори го отричат напълно. Според тях светът се "движи" в многомерно пространство и там няма минало и бъдеще. Всичко съществува винаги, само светът преминава от едно състояние в друго. Е, няма обяснение защо тази смяна на състоянието не позволява връщане в миналото, но и това е преодолимо. Просто има безкрайно много възможни траектории и вероятността някоя от тях да съвпадне с движение към миналото е практически нула. Така че спокойно, няма "убиване на времето" - ние съшествуваме винаги. За автора |
| Калин Донков Докато едни герои на романа бяха убедени, че времето не бърза, а други смятаха, че времето не чака, времето си вървеше по своя обичаен път. |
Времето ни отдавна е похитено, спряно е, заличено. И няма кой да скочи от безвремието и да прекрати това. Както някой беше казал: "Лудите, само те ще свършат работа." Калин Донков, благодаря от сърце! |
| Йосиф Кобзон - МгновенияНатисни тук |
Добави мнение Мнения:14