Лайсна, приготви ли торбата със жълтици? |
Ага дойдаха манафете Ага дойдоха манафете в Чепеларе, йе бех дете на около дванайсе години. Те ненауздав дойдоха. Тогава какво да правим? Свихме се у майка, дойде и чича, и други комшие у дома. Ходенето ни бе до вратата. Оттам нататък всичко бе аскер, манафе — пиле не може да префорка, та не чилек да мине. Чудихме се, мислихме се, та че пробихме тавана. И през тая дупка врют Отидохме на „Студения чучур”. Там найдохме Кинкиния Ваню и Жекин Ваню. Наклали беха огън. Наближихме и ние огнището и там дочекахме сутринта без никакви завивки. Ага се развидели, дойде при нас Сивкуски Гочу, „Тука — вика — не бива да седим повече, требва да идем на Куртювата колиба.” И пак забродихме по снега. Мъжете вървеха напред да правят диря, пък ние децата и жените ги следехме. В колибата стигнахме вбабанозени *. врют — всички вбабанозен — вцепенен |
В Куртювата колиба седехме пет дена. Пет дена — без да има нещо ни за ядене, ни за пиене. И там спехме без завивки. Като кукальчици На петия ден пак Сивкуски Гочу рече: „Ние мъжете ще слезем долу в село да видим какво е станало, пък вие жените и децата седите тука до огъня и ни чекайте.” Ага отишли до Дльоговце в отсрещната махала, видели, че селото е олекнало — тук-там са се меркали манафища. Тогава нашите са беха спуснали по края, нашли един заклан вол, резнали от месото му, та че; намерили и харкома На сетния ден пак слезоха в село — тогава донесаха говежди гьон и три-четири сдупчени чувала. От кожата сториха и на малки и големи по един чифт цървуле, пък от чувалите — на всички навуе. Щом видеха, че сме се обули, наредиха: „Хатте сега да си вървим в село!” Отидохме си, ама какво да найдем. У дома — врата, мусандри, таван — всичко бе изгорено. Манафищата направо на дюшемето беха валили Тогава рекаха: обирът е в Устово: Дотам са го отнесли манафищата. Който може да иде в Устово и си познае кое е негово, да си го земе и донесе. Отиде и майка, ала какво да познае — всичко е било объркано. Познала беше само харанията, та нея си донесе. Донесе и един фурнит *. кукальчици — кукички харкома — бакърен съд парчинка — парченце валям — паля (огън) фурнит — хляб от фурна |
ризка и едно халенце Още същия ден дойдоха в село руснаците и изподиха до един манафищата, дето беха останали по Чепеларе. И ние се разпуснахме. Най-напред туриха караул до нашата къща. Руснаците викаха на нас „Братушки” и ние на тех викахме „Братушки”. Много хубави люде беха. Ага свареха чорба, първо на децата ще сипят. Братушките беха курдисани с едни зелени дрехи, а на главите — помня — носеха железни шепки. Пък чизмите им беха с кужуси облечени. Никога нема да забравя това време. Като че сега гледам Куртювата колиба — тук огън, там огън. какво е било, какво се е теглило от тия пусти манафища! Заборих да кажа, та ще се повърна: ага слезахме от колибата и наближихме дома, че видехме долу, дето е Кьоргоговската воденица, двамина манавища надупени, умрели. И сетне ходехме да ги гледаме. Те беха облечени с черни дрехи. Майка ни се караше да не ходим, ала ние деца, пак си ходехме. Братушките седеха доста време в Чепеларе — доде хубаво се освободи селото. И много беха. Само в нашата стара коща имаше 20 души. Пък караул имаше и до Караманолевцех и на „Чукарет”. По това време се думаше „Керимат”, та „Керимат”— разбойник некаков. Керимат бил на „Червенон”, щел да дойде в село, всичко щел да изгори, изколи и избеси. Та хората да са „на ухо”, да се наслушват. Ала аго дойдоха руснаците, и Керимат, и манафищата всички се ройнаха като еребичени пилце, та едно с друго се не видеха. Ала имаше и друго: и в онова време с нашите мохамедани си се сгадахме. С Адемоските бехме като роднина. Доде се върне тетю от полето — него немаше, той бе в Беломорието — те, Адемоските ни даваха жито. И с други работи ни пригльодваха. |
До момента червените са отборът, който привлича най-много зрители на стадионите. Техните срещи (домакинства и гостувания) са гледани общо от 135 810 души, което за изминалите 27 кръга прави средно по 5030 на мач, с 10 % повече от средната посещаемост на мачовете на Левски. Още по-голяма е разликата между червени и сини при домакинствата, където на ЦСКА ходят средно с 2000 души повече на мач – 5452 срещу 3542. Тенденцията армейците да са най-гледаният отбор в А група най-вероятно ще продължи да се задълбочава до края на сезона. Очаква се още в следващите два кръга средната посещаемост на ЦСКА да се увеличи. Предстоящото гостуване на Черно море ще събере поне 6500 зрители на „Тича”, а след това на „Армията” срещу Лудогорец се чакат над 10 000 души. Виктор Гецов, Тема Спорт |
Есента, когато Ботев играеше на стадиона си, ЦСКА отново бе първи. Освен това, съмнявам се, че числата отговарят на действитеността. Само на двете ни домакинства с Левски, с Ботев, Литекс, Локо Пд и Лудогорец, общо 6 мача, присъстваха около 60 хиляди. Немалко публика имаше и на домакинствата ни с Черно Море, Черноморец, Славия, Берое - по 4-5 000 души. Единствено на срещите с Локо Сф, Любимец, Пирин ГД, Нефтохимик присъстваха малко хора, предимно заради студа преди Коледа, общо 4-5 000. С други думи, на 14 домакински мача са присъствали над 80 хиляди, което подсказва, че средната посещаемост по-скоро отива към 6 хиляди. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: потънкаталайстна101 |
С други думи, на 14 домакински мача са присъствали над 80 хиляди, което подсказва, че средната посещаемост по-скоро отива към 6 хиляди. Ето в това е истината Лайсна, а не в акциЙте от които бат' Сашо Апашо ще си напълни касичката! |
дотук 737 човека са си купили - лайстната дали прежали 40 лева? Чака на опашката! Чакам да видя докИмента! |
г-н Томов да не се подпичква, ама да прежали някой леф и да фаща меринджеите от пенсионните фондове - ипо-то требе да е успешно - после на бфб ще си я лашкат акцията нагоре-надоле докато не продаде мажоритарния пакет. а за феновете да се предвиди опция - вместо билет за мач да си купуват акция. |