майсторът, който го поддържа, си тръгвал, защото свършило работното му време. На обаждането отсякъл - утре ще го оправя. ЕМи правилно. Няккой плаща ли му извънредни?? В нормалните държави хората и една минута няма да останат на работа ако не им се плати. Особено в САЩ. Само ние тука си мислим, че сиренето е безплатно. |
| Тъй като съм пътувал с много метра по света - Софийското си остава едно от най-красивите и най-удобните. Голям успех ще е когато го свържат с летището, така, че посетителите на София ще имат достъп до 3-те най-важни транспортни центрове- летище-ЖП гара и автобусна гара. Миналата година видях какви трудности създава в Прага липсата на директна връзка между летището и центъра на Прага. Смяна автобус след това метро. Няма ръчна продажба на билети, слизаш от самолета нямаш монети да купиш билети от автоматите. |
| Глупава статия, да ме извинявате за определението. Глупава е в основната теза, че по-добре никаква достъпност за хората с увреждания, отколкото такава. Бих казала, че по достъпността има доста да се поработи, но първите стъпки са направени-нека да си представим какво беше през 90те у нас. Втората линия на метрото е построена с изцяло достъпни места (дори на спирките, на които няма асансьори на всеки изход, има къде да се премине отгоре. Не е уреден в това отношение преходът между двете линии, но и това има как да се избегне). Почнаха да сменят трамваите с нископодови и автобусите също. Има все повече светофари за слепи. (в статията нищо не казва за незрящите и нечуващите, да не би пък за тях проблемите в градската среда да са решени?). Да, проблемите не са решени напълно. Да, може да се преговаря с МОН да се върне системата, в която учителите се местят (но пък ако има учители с увреждания?? изобщо нещата трябва да се съобразяват от всички посоки), в университетите няма надписи на брайл-това е евтино и може да се направи, но не се прави. А тротоарите в София продължават да се строят невъобразимо високи и няма обяснение защо това продължава. Т.е. нека да се съсредоточим върху нещата, по които нищо не се прави, защото те доста повече от другите. |
Глупава статия, да ме извинявате за определението. Глупава е в основната теза, че по-добре никаква достъпност за хората с увреждания, отколкото такава. Бих казала, че по достъпността има доста да се поработи, но първите стъпки са направени-нека да си представим какво беше през 90те у нас. Втората линия на метрото е построена с изцяло достъпни места (дори на спирките, на които няма асансьори на всеки изход, има къде да се премине отгоре. Не е уреден в това отношение преходът между двете линии, но и това има как да се избегне). Почнаха да сменят трамваите с нископодови и автобусите също. Има все повече светофари за слепи. (в статията нищо не казва за незрящите и нечуващите, да не би пък за тях проблемите в градската среда да са решени?). Да, проблемите не са решени напълно. Да, може да се преговаря с МОН да се върне системата, в която учителите се местят (но пък ако има учители с увреждания?? изобщо нещата трябва да се съобразяват от всички посоки), в университетите няма надписи на брайл-това е евтино и може да се направи, но не се прави. А тротоарите в София продължават да се строят невъобразимо високи и няма обяснение защо това продължава. Т.е. нека да се съсредоточим върху нещата, по които нищо не се прави, защото те доста повече от другите. Изключително неадекватно. Идеята на статията очевидно е, че не трябва половинчато свършена работа (която с половинчатостта си се обезсмисля) да се маскира като нещо полезно, че тя може да бъде и по-вредна от нищо, защото достъп отново няма, но има претенция, която може да е заблуждаваща. Действително да бъдеш подведен по този начин е некоректно. |