ЕЛЕНА
Отиди на страница:
| Исках днес да поменувам Елена и с ужас видях, че всички нейни снимки в моите спомени са заменени с някакво гнусно петно, в което "складът" за снимки ми съобщава, че линковете няма да работят, докато не платя - годишно! - някаква дива сума в долари. Едностранно решение, което без всякакво предупреждение променя първоначално обявената възможност за безплатно "складиране" и засяга хиляди форуми, сайтове и лични архиви. Съжалявам за всички неуспешни опити някой да види снимките. Днес ги преместих в друг "склад" и промених линковете, дано той се окаже по-коректен. *** Днес Елена/Геновева имаше рожден ден. 21 декември, началото на зимата. Не ги разбирам астрономите, но добре разбирам моята баба. Тя беше непоправим оптимист, макар че за съжаление никои от нейните низходящи не наследиха това светло качество: нито дъщерите ѝ (вкл. майка ми), нито внуците (единият съм аз), нито правнучката (моята дъщеря), а, както гледам, от четиримата мои внуци само за един-двама мога да се надявам. За нея най-късият ден, т. е. 21 декември беше краят на зимата, защото от утре денят започваше да расте. Какъв ти край! Тепърва предстояха студовете на Малък и Голям Сечко, но щом денят вече щеше да е по-дълъг, за нея зима нямаше. Та мисля си, на хубав ден се бе родила Елена! Слънцето ще свети все повече... Ако ще търсим някакви исторически паралели, с които Елена обичаше да се шегува, то те са с рождените дати на Сталин (два дни преди нея) и на Соломон Паси. Смееше се, че с Мони празнуват в едно и също денонощие. Така Елена остава в моите спомени - със смеха и оптимизма. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладимирСотиров |
| Запазили са се в началото на темата. И снимките, и хубавите думи. Харесвам тази ѝ снимка от страницата на БАН...  Сякаш ни е скроила шапките и ни е простила суетата.   |
| Помня я с добро чувство още от Мониторския форум, където все още не беше многострадална, а само Ленче С добродушно-ироничните ѝ и незлобливо-насмешливи коментари. Двубоите с Поповски, с едно известно форумно семейство и с куп форумни въшки. На злобата и пошло-дребнавите заяждания никога не отвръщаше със същата "монета". Благородно и достойно. |
| СВЕТЛА ПАМЕТ ,ЕЛЕНА /ГЕНОВЕВА ! МАЛКО ЕМИЛИ ДИКИНСЪН ,ЛЮБИМАТА ТИ ПОЕТЕСА ,С ПОЧИТ Аз съм никой. А ти кой си? Също Никой? Вече сме двамина значи. Но не казвай! Ще ни сочат с пръста всички минувачи. Как е скучно да си Някой! Като жаба чак до мрак — името си да повтаряш пред възторжен Жабуняк! 1861 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Db21v |
Тогава може би съм пътувал, а сега с преголямо удоволствие "открих" тази тема! Благодарности на г-н Сотиров за всичко написано за и около Геновева. Хубава "случайност" да се върна към спомените за Елена. - Не може да се твърди, че сме били близки или приятели, дори обратното бе повече вероятно. Но все пак имаше нещо като респект и след "младежките години" в този Форум, се установиха неутрални взаимоотношения между нас двамата. И това, докато един прекрасен ден, не се видяхме на една сбирка извън София. Аз се престраших да присъствам с хора от "другата" група, а те - групите, отдавна вече се бяха разпаднали. Дори имах приятното задължение да я закарам след това у дома 'и. Много говорихме и си мисля, че дори се харесахме. Видяхме се още веднъж, тя ме повика и ми подари нейна книга с посвещение. Жалко е, че не се познавахме лично от по-дълго време насам. Тогава бих погледнал на форумните съперничества и "битки" с по-други очи. Пък сега и "Алваро" отдавна е в други ръце, старите срещи и дори приятелства умряха или се затлачиха. Остана навика или една криворазбрана "вярност", може би вредна, у мен към в. СЕГА и Форума. Която вярност е повече ежедневно разочарование, отколкото някакво "общуване". Даже няма и форумни Погребения, та човек да окаже някому последна Почит. Остават спомените за едни отминали, по-интересни и пълноценни времена... Panta rei, panta kineitai kai ouden menei! |
| >><<< Случи се преди няколко години -7 или 8...Бях в РБ и се отбих на гости на приятел от сеизмологията на БАН. С него отидохме после на обяд в лавката на съседния институт, където е работила Геновева. Тази лавка е нещо като микроресторантче и три лелички готвят като за райската градина (по мои представи). Та, купихме си някакви манджички и седнахме на една от масичките там, винаги подредени на текнефез, та да стават и за 4 души. На три метра от нас имаше маса с 4 жени и в едната от тях разпознах Геновева. Виждал я бях на снимки, май в Керпеденовата кръчма. Поглеждах към нея и някак си се почуствах неловко. Как да отида и да и кажа "аз май съм слънчо от форума, а вие не сте ли Геновева от форума? Срещали сме се в кръчмата на Керпи"...Ами ако не е! ...И до сега не мога да си простя тази неосъществена среща...  |
Даже няма и форумни Погребения, та човек да окаже някому последна Почит. -------- Такова Странно, Извисено, че и Отвъдно идва малко ... артък.  --------- Бог да пази всички Форумци от такава "почит". Нека се почитаме живи, макар и с по някоя сочна и цветиста, но честна ... китка, , вместо да хлипаме - къде (полу)искрено, къде насила - на нечия могила. ------------ Айсблок -  |
Айс, не знаех, че сме били толкова страшни, че се е наложило да се престрашаваш  Пихме, пяхме и се веселихме, още един път да речем "Наздраве!" за домакина. После четях нейната книга и си блъсках главата, защо не тя, ами академик Сендов ме беше въвел в ареала на тези премъдрости. С нея беше като по царския друм, с него - през някаква дупка в плета. Радвам се, че успях да й река колко ми е драго, че някъде, някак сме се докоснали. Да се надяваме - не за последно! В крайна сметка Воланд казва, че на всеки му се полага според вярата. И като ще е Емили Дикинсън, то "Казват – лекувало времето. Времето не лекува. Мъката – като жилите – със възрастта се подува. Времето е проверката за болестта голяма. То би помогнало само там, където болест няма." |
'айде сега - все в нечие криво гърло кост съм пуснал...  - А бе вие от сравнения като похват не отбирате ли?! Един се сърди за погребения (защото даже вече и такива няма) - означава, как дори и последната инстанция не може да приближи форумците отново един към друг и да общуват, друг ник се счита за страшен, щото аз съм се "престрашил" да се срещна с "другата" група - което като деление и цялата глупава ситуация в годините бе точно като противотежестта в изказа ми... А това цялото бе в същност примирителни епитафия към нашите глупости през годините. Айде със здраве, пуснете ми още цял куп патрициански ръчици като към говедата на арената... То не напразно светът е настръхнал за въргал 'секи един миг, възможен да започне... Жалко. Ама и аз съм глупака, че още... както и да е. Мъртвата Геновева ще е стоплила много по-лесно отколкото "живите"... Весели празници, все пак. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Eisblock |
| На днешния ден преди четири години Елена не се събуди. Отиде си в съня. А сънят... дали е бил онова видение с лисабонската синева, което я спохождаше? Вярвам, че е било то. Защото вярвам в красивите приказки. За рождения ден на Елена тук дадоха чудесен тон със стихове, които тя обичаше. Ако можех да изброя всичките, ще се получи дълъг рафт с всемирна поезия. Разбирам, че литературата ѝ беше призвание - най-напред ученическа любов, после образование, след това професия, и все пак нейната стихотворна памет беше потресающа! По всякакви поводи ми е цитирала стихове на френски, на английски, естествено на български и руски... При това стиховете винаги бяха свързани с повода и с нейни коментари на оригинала - "гледай тука как го е написал човекът, а как обикновено го превеждат!". Вече разказах за Елениния компаративен анализ на знаменития куплет от Евгений Онегин и неговата интерпретация от Чайковски. Слушал съм я да се захласва по Жак Превер в изпълненията на Едит Пиаф и Ив Монтан - може ли някой да забрави "Мъртвите листа"?, рецитираше Емили Дикинсън, Оскар Уайлд, Франсоа Вийон, Евтушенко, Омар Хайям и кого ли още не. Имаше невероятен усет към ситуацията и литературните асоциации с нея. Никога не беше самоцелна. Тя и с вицовете беше същата - не съм я чул да казва "ей, какъв виц ми казаха снощи!". Знаеше безброй вицове, но ги разказваше само когато се връзваха към случката. Същото и със стиховете. Култура в употребата на общата култура бих го нарекъл! Расул Гамзатов беше лаконичен и парадоксално находчив, затова и го обичахме. Всеки от нас вървеше по своите си пътища - съвсем различни!, но имаше един, на който се срещахме, а има и втори, на който сигурно отново ще се съберем. Кога ли? Из всех дорог я три дороги знаю, С которой не сойдёт ни ты ни я, Поэзия-одна, и смерть-другая, А третья? Та у каждого своя. Има една изтъркана метафора "художник на словото", но не намирам по-подходяща от нея за Жак Превер. Та той дори ни учеше как да рисуваме - как да нарисуваме птица! Париж беше любимият град на Елена и как да не се сетя за Paris at night. Картина в шест реда: Три клечки кибрит - една подир друга запалени в мрака. Едната - за да погледна цяло лицето ти. Втората - за да погледна очите ти. Третата - за да погледна устата ти. Пълен мрак след това - за да си спомня всичко, когато до мен те притискам. Слушал съм от Елена грузински тостове. Без да е тамада, разказваше ги. Един от тях носеше дълбоката философия на конфликта между бренносттта и целомъдрието. Беше за трите пъпки, тръгнали да пътуват към своя избраник. Тостът естествено е дълъг, а и нямаме рогове, които да надигнем, затова оставам само с пожеланието: "Да пием за жените, които знаят кога, къде и на кого да дадат... листенце." Ето го стихотворния вариант на Жак Превер. Тъжен е! Какво правиш, малко момиченца, с тези току-що набрани цветя? Какво правиш, мила девойко,, с с тези цветя, с тези сухи цветя? Какво правиш, красива невясто, с тези цветя, които вече увяхват? Какво правиш, бедна старице, с тези отдавна мъртви цветя? - Победителя чакам. Омар Хайям ни беше любим със своя хедонизъм и откровен цинизъм пред смъртта. Кръговрат на живата и неживата материя ли да го наречем? От мисли, полусънни обкръжен, аз чашата разбих опиянен; а тя прошепна: „Бях аз като тебе и ти ще станеш глина като мен.“ За Емили Дикинсън Елена казваше, че имала най-висок импакт-фактор във форума и май е така. Със спомен за Елена ще добавя още един цитат: Умрях за красота, но тъкмо във гроба ме зариха, и друг един – умрял за правда – до мене настаниха. „Защо – той тихо ме попита – умря?“ – „За красотата“. „А аз за правда. Все едно е. Ние двамата сме братя.“ И през пръстта ний си приказвахме – като добри роднини, – додето мъх покри устата ни и имената скри ни. Да, приказвали сме си с Елена и за правдата, и за красотата. И този ни разговор някога ще продължи, Емили Дикинсън е права! ***** Панихидата ще се състои в събота, 13 того, на 11:30 в храма "Покров Богородичен" до Руски паметник. Където и да сме, нека запалим свещица в памет на Елена/Геновева. |
За Емили Дикинсън Елена казваше, че имала най-висок импакт-фактор във форума и май е така. Със спомен за Елена ще добавя още един цитат И аз: "Не можех за смъртта да спра, но тя се спря за мене, в каляска седнахме — до нас безсмъртието беше. Полека карахме напред, не бързах и защо ли? Да съм учтива в този ден, и грижите отложих. Вървяхме покрай школски двор и чувахме децата, задминахме нивя, гори и слънцето по залез. По-скоро то задмина нас и тръпен хлад усетих, че носех рокля — нежен тюл и от воал — наметка. Тъй стигнахме до странен дом, едва го забелязах, че само покривът от пръст стърчеше над земята. Век оттогаз, а сякаш миг, откак в почуда зърнах, че беше конският ни впряг към вечността обърнат." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67 |