Споменатата песен на Висоцкий Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенчо бре |
Аз не обичам с клюки да се калям, а също и съмнението зло. Аз не обичам змийски да ме галят, с желязо да ми стържат по стъкло. |
ззз07, Пускай живешь ты дворником - Родишься вновь прорабом. А после из прораба до министра дорастешь... Но если туп как дерево, родишься баобабом И будешь баобабом тыщу лет пока помрешь! |
Прочее, всичките тежки бягания в световния спорт днес се печелят от представители на гладни, почти дистрофично слаби народи. Не е ли това и нашият път към почетната стълбичка? Не знам как ви е хрумнало това. Всички кенийски и етиопски бегачи тренират и живеят в щатите. Точно те не са "гладни". Народите от Източна Африка наистина могат да се определят като слаби, в смисъл тънки, с издължена костна структура - например Барак Обама или Наоми Кембул и поради тази телесна конституция имат успехи в дългите бягания. Черните от другата страна на Африка - Гвинея, Сенегал, Нигерия (и техните поколения в Америка) са на другия полюс - тежки яки кости, мускули - типични футболисти, боксьори, бегачи-спринтьори (и нито един плувец, да не говорим за колоездач). А нашия път към почетната стълбъчка? Борбата, разбира се, Храната прави борбата, партията рани - ний боримъ и т.н. Трябва здрава храна и мнооого хап. А, и да не забравя: Винаги с Германия/Америка/Македония, никога срещу Русия. Bonne dégustation! |
Всички кенийски и етиопски бегачи тренират и живеят в щатите Има и нещо, преди да идат в Щатите. Един от големите кенийци от преди 20-25 години разказваше как е започнал със спорта. Роден е в някакво село, училището му е било на 30 километра от тях и всеки ден децата се състезавали по пътя дотам и обратно. После пасял кози и пак тичал след тях. Като стигнал до гимназията, направили едно състезание между всички новоприети от училищата в града и на другия ден при тях дошъл някакъв представител на спортен клуб, извадил един лист, прочел няколко имена и обявил, че са ги приели в отбора и вече ще тренират, ще получават заплата и ще бягат по състезания. Та не става само с глад, требва си да тичаш, без да ти командва дебелия чичко първо, а не да седиш и да гледаш как един ти обяснява как те гонят... Нема шанс за стълбичката, май. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: хикса |
>>>>>>>>>>>> Прочее, всичките тежки бягания в световния спорт днес се печелят от представители на гладни, почти дистрофично слаби народи. Не е ли това и нашият път към почетната стълбичка? Не знам как ви е хрумнало това. Всички кенийски и етиопски бегачи тренират и живеят в щатите. Точно те не са "гладни". Народите от Източна Африка наистина могат да се определят като слаби, в смисъл тънки, с издължена костна структура - например Барак Обама или Наоми Кембул и поради тази телесна конституция имат успехи в дългите бягания. Черните от другата страна на Африка - Гвинея, Сенегал, Нигерия (и техните поколения в Америка) са на другия полюс - тежки яки кости, мускули - типични футболисти, боксьори, бегачи-спринтьори (и нито един плувец, да не говорим за колоездач). А нашия път към почетната стълбъчка? Борбата, разбира се, Храната прави борбата, партията рани - ний боримъ и т.н. Трябва здрава храна и мнооого хап. А, и да не забравя: Винаги с Германия/Америка/Македония, никога срещу Русия. Bonne dégustation! >>>>>>>>>>>>>>> Калин Донков, когото много харесвам не само като разказвач, а и като поет, е прав. Не иде реч за възможност да се нахрани африканския бегач в Америка, а за това, че той е дистрофично слаб като негова етническа особеност. Затова и прилича на гладен. |