Добави мнение Мнения:19
| Да окупират по някое кметство, да правят референдуми и да ги воссоединяваме! Така набързо ще възстановим Велика България - за малко, защото после целокупно ще се воссоединим с Русия! |
| Ако не ни бяха освобождавали руснаци,румънци и сърби,а бяхме си останали в Османската империя до Първата световна,СЕГА езиковата и държавната граници щеше да съвпадат. Само че с Ако не става! |
| Да уточним сами, преди да ни налазят здравите либерално-съпротивителни сили: "Границите на българския език в миналото - двойно по-големи от държавните" Приключи тази красива диалектна приказка, за съжаление... Отиде в миналото с носителите и земите си. Днес има сал един нов български език с два основни диалекта - западно-натвърдващ и източно-мьекащ. След 20 г. в Северна Гърция никой няма да говори езика на "славяногласните" си деди, в Румъния ептен, а в Македония окончателно ще са проговорили на антички. А тук в обозримо бъдеще комай предстои преходен период на брюкселски "висок" български и народен ромско-български, но за кратко. След още някое-друго десетилетие и това временно положение ще премине в режим "финито". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Forza NATO |
| Мнение за сведение. Защото един сръбски доцент доктор ще каже друго. А скопските историчари - трето. |
единството на българския език в миналото и днес на тейко ѝ тефтера | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ldtr |
8) | Сръбските и македонските лингвисто-историчари могат да кажат всичко от политически съображения, но истината е изложена в статията. |
| Чудесно написано, но и това не е всичко. Преди 200 години в Молдова и Влашко са говори български език. |
| Интересно написано. Само един въпрос: Има големи български общности на изселени българи в Молдова, Южна Украйна и Крим. Тези области с огромно, на места преобладаващо българско население не бива ли да се считат също в от езикова гледна точка български ареали? Дали ще ми отговори авторът на статията? |
| Предлогът във се употребява и когато върху него пада логическото ударение. Клубът по алпинизъм организира алпийски изкачвания във и извън България. |
| Много съм доволен и поздравлявам авторката. Навремето познавах Керпичева и Пенчев, с които бяхме колеги в БАН и често съм говорил с тях по тези въпроси, въпреки че не са мои. И авторката е симпатична /авторката , а не авторът.../ Не ми харесва обаче позата на снимката, явно е измислена от фотографа без вкус. Очаквам и други статии от същата авторка, но с друга снимка. С уважение.... |
| Само не правете патриотарски изводи! Езиковите граници са "дифузни". Ако ние включваме Родопите в българската езикова територия, със съшото право Турция може да ги включи в своята. Езикът не винаги определя националността. Германци и австрийци имат общ език, но са различни нации. Обратно, гагаузите говорят турски диалект, но се смятат за "ески булгар". С една дума, не бързайте да обединявате булгарофоните. Преди 200 години в Молдова и Влашко са говори български език. Ето един който не прави разлика между официален (книжовен) и говорим! Остава да отговори от къде се пръкна влашкия. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Неверния Тома |
| хубава статия. може ли само авторката да обясни българския език като единствен славянобалкански език в света - сръбският не е ли славянобалкански език ?! |
| Уважаемият съфорумник mehudi е попитал: сръбският не е ли славянобалкански език? Не. Сръбският език е славянски, но не е балкански. Единственият език, който да е хем славянски, хем балкански, е нашият. Щом фиромляните не искат да наричат общият ни с тях език български, то има решение: политически неутрално нашият език може да се нарича балканославянски или славянобалкански. Освен нашият, балкански езици са гръцкият, албанският и румънският. Последният може също така да се нарече балканоромански или романобалкански, по моделът на нашият език. Сръбският, турският и циганският не са балкански езици в смисълът, който му придава на този термин лингвистиката. |
| В Добруджа, северна и южна, например около 1750, нямало славяногласие, т. е. не се говорел нашият език. Българите на тази територия, известни с названието гагаузи, говорели на турски език. Турският език бил господстващ в Добруджа, освен него имало и гръцко-говорящо християнско население по крайбрежието. Около 1800 имало големи изселнически вълни. Християни от Източна България, както славяногласни, така и гагаузи, били натирени да се заселват в южните територии на Русия, най-вече в Бесарабия. Насреща се движел поток мюсюлмани, татари и черкези, които пък били изгонени от южните територии на Русия. Случвало се славяногласно население по пътя си към Русия, минавайки през Добруджа, северна или южна, да хареса мястото, да се откаже да пътува нататък и да се засели там. Така на тази територия отново се появили диалекти на нашият език, които в краят на 19-ти век и в началото на 20-ти били описани. Българският език в Южна Добруджа съществено усилил позициите си в началото на 20-ти век, когато там се заселили бежанци от Тракия и Македония. |
Добави мнение Мнения:19