Добави мнение Мнения:11
Смислен глас  |
Вярно е, че идеологиите съдържат репресивен потенциал, че могат да доведат до заслепление, до фанатизъм. Но също така е вярно, че идеологиите подпомагат колективните мобилизации, позволяват да се формулират и отстояват колективни каузи, без които политическият живот се оказва импотентен и дори деградира, а хората се чувстват безсилни. Все пак идеологическите акценти не са изчезнали напълно. У нас през 90-те години лайтмотивът беше либерален - да се отървем от държавния социализъм, да се възстановят политическите и гражданските права, да се наложи идеята за пазарна икономика. Сега наблюдаваме връщане на махалото в обратната посока - поставят се все по-силно въпросите за социалната справедливост, за социалните неравенства. Добре  |
 Да говорим за "пълно отхвърляне на популизма" е твърде зловеща позиция,Популизма е неизменно изискване пред политическото общуване на хората... По-тревожно е, че у нас той започва и да "изчезва"... Имам предвид, очевидните провали на политическите ни партии и НПО /от година насам/... Доколкото сещам, в Украйна това вече се случва и се появява "трансцендент", за който нямаме и хабер по нашия паралел... При очевадния ни Опортюнизъм става все по-ясно, че статуквото в днешния ни общ живот не би се променило... Пределно ясно е само това, че без да бъде спукан Неговия балон, напред няма да помръднем... Обществото ни се нуждае от просветената си идея, за тази му съществена потребност, по-просто казано, от маджарския "трансцендент" Виктор Орбан... Доцент Знеполски, ...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: beagle |
| Най-доброто сега за българския Народ е България ВРЕМЕННО (за 5-10 години) да стане част от...Унгария! Или, поне, Виктор Орбан ВРЕМЕННО( за 5-10 години) да бъде, по съвместителство, премиер и на България! Мечти! |
| Ведъж се бях размислил колко демокрации са били унищожавни от хора, които са искали да живеят в държава с управление, различо от демократичното, колко монархии, колко олигарси са били погубвани от привържениците на демоса. |
| Представих си колцина са онези, които, хванали веднъж юздите на тиранската власт, твърде бързо са били сваляни от престола, и колцина - онези, които, задържели се повече или по-малко начело на властта, предизвикват да им се възхищават и да ги смятат за мъдреци или галеници на съдбата. |
| Припомних си също колко много са хората, за които съм чувал , че са имали в къщата си робска челяд - едни по-многолюдна, а други - напротив, съвсем малобройна - и все пак не са могли да приучат към послушание дори неколцината си роби. |
| Проспал съм това интересно интервю. Има недомислици, но има и много добри попадения. Например, като прочете човек " Често ни се казва за някой - той не е политик, той е експерт, безпристрастен е и знае как да станат нещата, но това просто не е истина. В много случаи под мнимата претенция за обективно знание технократите служат на частни интереси." няма как да не се сети за един виден професор математик и избирател  |
Добави мнение Мнения:11