Отиди на страница:
| Ама моля ви се, стига сте уважавали "Музиканта Тотев" пък после да го ругаете, че не обичал вещи, зделани в СССР. От толкова уважение ще вземе да се разболее човекът. |
Всъщност това е велика идея,която подарявам безвъзмездно на редакцията.Защо да не се правят интервюта с изявени Форумци на СЕГА.С огромно интелектуално удоволствие бих прочел интервю с ЗИП;ФИРМИН;ОЛД-итата;Ловкия...... А защо не и с Ракитите. Че те са тука, що търсиш, като някоя дърта девственица, друг да пита  ? Хем интервюто ще се публикува от самосебеси. Иначе, на мен такива интервюта с хора, които говорят не за това, което работят и от което разбират, а за неща, за които са подочули оттук-оттам, основно от вестниците и от приятелите в кръчмата, не са ми интересни. А интервютата, в които музикантите говорят за музика, икономистите - за икономика, физиците - за физика, не са в такива медии. |
| Жалко, че тази личност не може да защити подвизите и геройските постъпки на своите деди. Каква павенющина, елементаризъм, защо не и тъпота лъхат от думите му. а може би и от действията му, не го познавам и слава Богу. Няма ли кой от родата му /жена, деца, внуци и племенници/ да просвети поне малко тази самодоволна личност. Уважаеми г-не, на този свят освен китари, барабани, микрофони, хайвери и водка има и много други неща, които Вие показвате, че сте загърбвали и омаловайавали през съзнателния си живот. Сигурно темите за водката и хайвера са най-постоянно присъствали в разговорите му с П.стоянов и сие. Но от такива творчески личности какво да очакваш. Погледнете ги неговоте български , а и чужди побратими и си отговорете къде са ценностите, които изповядват. То в главите и в действията им само жени, разводи, наркотици, гуляи. Пфу! |
за цялото интервю !| И един тютчевски съвет, към творците с основателно самоуважение - да не дават интервюта... Silentium! Молчи, скрывайся и таи И чувства и мечты свои — Пускай в душевной глубине Встают и заходя́т оне Безмолвно, как звезды́ в ночи, — Любуйся ими — и молчи. Как сердцу высказать себя? Другому как понять тебя? Поймёт ли он, чем ты живёшь? Мысль изрече́нная есть ложь. Взрывая, возмутишь ключи, — Питайся ими — и молчи. Лишь жить в себе самом умей — Есть целый мир в душе твоей Таинственно-волшебных дум; Их оглуши́т наружный шум, Дневные разгоня́т лучи, — Внимай их пенью — и молчи!.. 1830 |
| Натисни тук Вдигни очи, виж този свят, животът днес върви напред, а не назад. Вдигни очи, светът е с нас! Вдигни очи и знай, ти имаш шанс. Какво да се добави?! |
| Чета изцепките на чугунариата срещу "творческата интелигенция" и си мисля: Хубаво е че природата все пак се грижи за устойчивото изчезване на нефелната част от генетичния басейн. Лека по лека , тези които мислят, че рокът бил западна чалга са обречени на sustainable extinction. Чао, милички, няма да липсвате ... |
Имате право - "с болнаво и необразовано население" може ли да се говори? Каква глупост е написал Вазов: "...и кога му викат: "Българино!" - бесно, Той да се гордее с туй име честно..." Благодаря ви. Не благодаря за ироничната благодарност. За друго мислех - кому в ушите, устата, микрофона и ръцете ще повери интервюираният въпросите и своите отговори. Някои изобщо не подбират. Бях сред тях. От 15-тина години - край. Прочух се като грубиянка, защото при позвъняване тряскам на интервюерите слушалката. Без изключение. Няма кому да повериш съкровеното. То не е в политическите лозунги. Великият Вазов доказва точно това. Споделя го с хартията, без посредници. И е съкровено. |
Любопитен съм какво "Сделано в Росии", с изключение на черен хайвер и водка, ще намери там. Амииии.... Имам в хладилника червен хайвер  |
Няма да е лошо, от време на време поне, да се публикуват и интервюта с хора, които да имат нещо стойностно да кажат на читателя. Остава само да намерим критериите, по които се определя кои са тези хора. |
Опорните критерии са световно известни. На първо място - телевизионна популярност; второ - политкоректни политтворби или изгъзено изкуство, но и преди всичко - "отворени към света" /Кой свят - ясно./ На трето /понякога е на първо/ място - високо-високо подскачащо участие във всички улични пърформанси за победа на дерьмокрацията. |
политкоректни политтворби или изгъзено изкуство, И храната, приятел, храната! Требе да се ядат разни неща, които са адски гадни на изглед и на вкус, но са "дзен"! |
Калки 18 Април 2014 19:09 Няма да е лошо, от време на време поне, да се публикуват и интервюта с хора, които да имат нещо стойностно да кажат на читателя. Остава само да намерим критериите, по които се определя кои са тези хора. Ами например смятам, че е по-интересно да се прочете мнението на хора, които са постигнали нещо в своята сфера на дейност и се радват на признание сред колегите си, сравнено да кажем с мнението на 26 годишен икономист с три години трудов стаж. |
Ами например смятам, че е по-интересно да се прочете мнението на хора, които са постигнали нещо в своята сфера на дейност и се радват на признание Например, Христо Стоичков ? |
Требе да се ядат разни неща, които са адски гадни на изглед и на вкус, но са "дзен"! Помня едно тофу...  Поздрави на тъщата!  |
Калки 18 Април 2014 22:29 Ами например смятам, че е по-интересно да се прочете мнението на хора, които са постигнали нещо в своята сфера на дейност и се радват на признание Например, Христо Стоичков ? Добре де, нека да е Христо Стоичков щом (ако) си му фен и футболната тема ти е присърце. Ако те вълнува нещо друго - други хора ще ти допаднат повече. Например, "Гласове" сравнително често публикуват интервюта с интересни хора, но трябва да те предупредя че интервю с Христо Стоичков или друг футболист в този сайт не съм видял, така че може и да не ти е по вкуса. Някои от интервюта те карат да се замислиш, други те дразнят, но какъвто и да е случая все е по-интересно от поредните размисли на заработващия заплатата си журналист по теми, които са извън неговата област на знание и опит. |
| " Привет" на всички рублофили, пардон русофили... Радой Ралин Пиша ти от Плевен, драги Ванка. Помниш ли кагда пришол със танка? Беше млад, но се държеше мъжки. Зарази семейството ми с въшки… Взе на мама златните пендари и дори галошите ми стари. Помниш ли, как кушаше картошки? Наконец забърса три кокошки. После си преспал със какa Сия и изпил си всичката ракия. А след време чухме и мълвата, че си гръмнал тате във главата! Длъжен бях да те обичам, Ваня. Даже кръстих дъщеря си Маня. Залъкът си давахме насила на Русия – тая дива сила. После цели девет петилетки грабихте уран и руди редки. Грабихте и жито, папироси… Зарад тебе ходим голи-боси! Дружбата ни беше “свята”, “чиста”. Ние всички хранехме танкиста. А пък ти ни пазеше със танка и ни взе последната луканка… Пазеше и немците, и чехите. Ние тук възпявахме успехите. С паметник стърчиш ни на главата и скверниш небето и земята. |