"Всичко останало е пепел..."
Добави мнение Мнения:15
| 20-22 април 1984 г, - 30 години от гибелта на Героя на Народна Република България ХРИСТО ПРОДАНОВ "-Авраме, на върха съм...няма пирамида. "Братята" са направили една пирамида от четири бутилки и тяхното знаме заснех. Това е всичко, което намирам горе. Как ме разбра, приемам. - Разбрах те идеално. Сега много внимателно надолу! Много внимателно - надолу! Разбра ли ме? Как ме разбра, приемам... - Разбрах те, добре..." Натисни тук | |
Редактирано: 13 пъти. Последна промяна от: Гео |
| "Човек губи цял живот по нещо. Не е жалко,че накрая ще загуби и живота си, стига да запази вярата в смисъла на това,което прави всеки ден." Това са думи на алпиниста и поета ЛЮДМИЛ ЯНКОВ - тръгнал в нощта на 21 април към Христо Проданов. "С невероятна скорост Людмил Янков се изкачва от 7170м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на "един дъх", за да окаже помощ на Христо Проданов. В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм." Всеки трябва да изживее една лавина Беше загинал човекът, който най-малко беше предизвикал природата. Не е справедлива съдбата... Винаги измират най-добрите, замръзват най-горещите сърца и изгарят най-хладните умове. Защо остават винаги тези, които нямат нищо пред себе си? Защо загиват най-хубавите и най-чистите приятели? И след тебе остава само един противоречив спомен за може би ненужна смърт, а би могъл да оставиш път, мост, къща, гора и езера... Да оставиш къща или вяра, мост или легенда, път или спомен за едно изгоряло от жажда сърце! Никой не трябва да живее напразно на тази земя! Людмил Янков загива четири години по-късно - на 17 април 1988 год. под връх Камилата в Рила. Мечта На Христо Когато ние ще сме прах — отдавна, някъде във времето ... Когато отдавна ще сме разтворили телата си в земята и духовете в Космоса ... Когато ще е спомен споменът за нас и ще сме изтлели, някой отчаян поет отново ще те открие. Ще те намери някъде в безкрая, спрял крачките на бягащото време ... Човек-искра ведно с мечтата. Когато ще сме прах — отдавна, някъде във времето ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
| Посвещение За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий отново и пресътвори. Пресътвори ги ти като лозата, затворила пространствата в зърна, като дървото в плод, като пчелата, създала мед от пръст и светлина; като жената стенеща, в която по-траен образ дири любовта, като земята връщаща богато и облаци, и птици, и листа. О, трябва всяка вещ да се изстрада, повторно всяка вещ да се роди и всеки образ, който в теб попада, да свети с блясък непознат преди, и мислите да правят в тебе рани, мъчително и дълго да тежат и всяка мисъл в тебе да остане като зарастнал белег в твойта плът. Как иначе това, което вземаш, стократно оплодено ще дадеш в горещи багри, в щик или поема, в космичен полет и в чугунна пещ? Как то ще стане дирене сурово и кратък залез, и другарска реч, и падане, и ставане отново, и тръгване отново надалеч, и ласка по косата и засада, и хоризонти с мамещи звезди? О, трябва този свят да се изстрада, повторно трябва в теб да се роди и всяка вещ и образ покрай тебе сърцето твое да пресътвори, за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори. Веселин Ханчев |
| Думи на Христо Проданов преди атаката на Еверест: "Атакувам Еверест без кислород...Аз не съм самоуверен, но в същото време твърдо вярвам, че ще направя всичко възможно да се стъпи на Еверест. Но най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, не само с изкачване на кой и да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-голямият ни успех. Всичко останало е пепел..." "Създадени сме да тръгваме и да се завръщаме, да се стремим неспокойни и търсещи и отново да преоткриваме себе си в очите на бащите, децата и приятелите. Имаме нужда от върхове, за да се спускаме и да узнаваме отново цената на скъпите ни неща. С трепет се вслушвам в тишината на утрото. Търся със сърцето си песента на стария домашен познайник - славея. Изпълва ме тъга по нещо нужно и неуловимо, търсено и непреживяно, намирано и отново загубвано в разпокъсаните човешки нощи и дни ... " Людмил Янков |
Знам, че сте атеисти, ма сепак "Седемте Седмочисленици " малко вповече неграмотно иде, да прощава Господ Бог.  |
| карагьозов 21 Апр 2014 20:56 За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, Имаше хубава песен по тези стихове, помниш ли кой я пееше? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ОРС |
За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, Имаше хубава песен по тези стихове, помниш ли кой я пееше? Амбицирах се да я намеря ама не успях. Попаднах и на други които я търсят - няма я и толкоз. Ето малка компенсация: https://www.youtube.com/watch?v=N6n9sQ1r3vU |
Амбицирах се да я намеря ама не успях. Благодаря, френд. Смътно си спомням, че въпросната песен я пееха на фестивала "Ален мак" - група от поне 7-8 човека, с кухарки, вдигнати юмруци и налудничав блясък в погледа, сякаш са преизпълнили плана на ТКЗС-то за конопа. Но текстът беше разтърсващ наистина. Веселин Ханчев присъства в още няколко естрадни песни със стиховете си, всички до една са много издържани в жанра. |
Добави мнение Мнения:15