Отиди на страница:
Когато бях в УСА, горещото лято на 1980 Eййй, съвпадък! По същото време и на мене ми се ходеше, но май нещо пред излизането към Запад имаше пречки...не даваха ли, как беше точно..? И познати и роднини пътували занататък край нас нямахме. Ма пък който както се уреди, де... |
| Какво е планирано и какво ще стане са различни неща. Историята непрекъснато го доказва, а Прогностиката съответно се ограничава до вероятности. Някой разбира ли само защо толкова, уж умни, хора се заблуждават, че в Европа, Русия и т.н. е пълно с глупаци | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: maxilianus |
Не може да удариш дете, а скоро в УК приеха закон, позволяващ отнемането на дете от родител, който не осигурява"достатъчно любов"-каквото и да означава това-на детето си. Съжалявам, Зе Мария, но не мога да се съглася с Вас. Родител може да плесне детето си в състояние на афект, да е ядосан, независимо, че после може да се чувства гузен и виновен; аз съм го изпитвал на гърба си. Това в никакъв случай не означава, че родителят не обича детето си и е готов да му бъде отнето; как така на основание на какво тежко провинение обществото и с какво право ще му отнеме детето, оттам нататък кой ще се грижи за него и в състояние ли е обществото да му осигури по - добри грижи и обич от родителите му? Сори, ама как, по какъв начин един чиновник ще определи степента на достатъчното количество "любов" към детето от страна на родителя? Няма такъв начин, всичко е субективно, ето и Вие не знаете, сам казвате ""-каквото и да означава това", едно доста неясно определние, камо ли да бъде нечий критерий. Аз истински и безкрайно обичах и уважавах майка си (повече от десет години не е вече на тоя свят), още скърбя за нея, а тя доста ме е шамарила и въобще не ме глезеше. Е, значи ли това, че не ми е осигурила достатъчно любов? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ИлияНиколов |
| По въпроса с политкоректостта: Онази вечер, моят любим комик Стив Колбер цитирА по въпроса с черните (не всички черни по света са "афроамериканци!) Абдул Жабар, че повечто бели " вярвали повече в съществуването на духове, отколкото в съществуването на расизъм "(в днешно време, разбира се). С което Колбер безусловно се съгласи и даде пример със себе си - ако посред нощ се събуди от странни звуци на долния етаж - определено първото, за което ще си помисли е че е някой дух. Щото иначе остава втората политкоректна верятност - да е некой черен...  |
| ЗеМария, при цялостното ми уважение към теб, след като прочетох, че започваш постинга си "от името на цивилизования свят" - и се сетих, че съм от простаците, които си искат пианото. Айде сега ако обичаш да се ма'неш от просташкото събиране под писаницата на Джимо и да не ни занимаваш с либерастки ценности! Държа да отбележя, че не съм нито расист, нито анти-гей. Това обаче не ми пречи да ненавиждам всиките пе'ераси и либераси от всички полове, които унищожиха всичко детско в хората по света! И да ме е яд, че е пълно с нови еничари, които са забравили детството си и са попили ит либерастката помия. Кой разбрал - разбрал! Джимо, майсторе,  |
Англичани, холандци и американци търгували с черни роби. Това е ясно Неясно остава защо пропуснахте французите , гражданино виконт  А най-големите търговци на черни роби са били вождовете на чернокожите племена които са организирали експедиции във вътрешността на Африка , излавяли са стоката и са я докарвали на брега за продан Всички бели роботърговци са купували от черни такива Факт който сега оглушително се премълчава П С Като човек бил И в Ларедо И в Нуево Ларедо мога да свидетелствам че там не е съвсем фактъп като в Охайо Американците си го знаят и това е причината за масовата вътрешна емиграция в посока Север - Юг |
Eййй, съвпадък! По същото време и на мене ми се ходеше, но май нещо пред излизането към Запад имаше пречки...не даваха ли, как беше точно..? И познати и роднини пътували занататък край нас нямахме. Ма пък който както се уреди, де... О, аз се уредих като сценарист-редактор на документална филмова продукция. За регатата "Остар" за самотни мореплаватели, single-handed ocean yacht race, в която участваше българинът Николай Джамбазов с "Тангра". /Бях кръстница на яхтата  /Не се класира, но оцеля. И ние, екипът, оцеляхме в НЙ с екзистенц-минимум пари, а чакането на самотен мореплеватал да прекоси океана е дъъълго, възгладно и мъчително на 40-42 градуса и гъмжило от хлебарки на некъф 38 етаж... Затова пък Рейган не само оцеля сит и пресит, но и просперира дивно. Дори съборяса комунизма, та, почитаеми Хесапов, фърляйте си шапката федора до небеси от възторг за това лято.  |
| Когато бях малък нямаше стотина канала телевизии,нито нет,ни нищо.Само една черна радиоточка-приемането спираше в 9 вечерта и почваше сутрин в 6.Но не ,драги млади приятели,беше" виновен" "партийния секретар на Партията",и те имаха ,каквото всички други имаха.Толчав беше техническия прогрес тогава. И всички маляци ходехме в детската библиотека,умилквахме се на какичката библиотекарка за по-търсени книжки.От това време,и от тогавашните книги, в съзнанието ми е останала асоциацията: негърче(негър) -унижен,безправен, от богаташ. В ума на западните хора и американците,мои връстници, нямам понятие какво е останало. Може би сега политкоректното говорене иска да изтрие нещо от паметта на хората? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: vance |
скоро в УК приеха закон, позволяващ отнемането на дете от родител, който не осигурява"достатъчно любов"-каквото и да означава това-на детето си. Това силно ме озадачава. Не мога да си представя кой ще осигури тази 'достатъчна любов', когато отнемат детето от родителите му. Обществото чрез платени детегледачи, може би ? И после, възниква въпросът - кога, на каква възраст, отпада задължението на обществото да осигурява достатъчно любов към човека ? Идиотско ми звучи. |
| Да кажа и други асоциации:Псаки,Нюланд,Аштън-ку*вачка игра,Обама,Меркел -сепнато огънати-явно някой ги муши под гърба с игла,Путин-вледенен,Боко-седи по турски па полегнал,и прехвърля зърна на броеница.Станишев..клекнал,главата му настрани, па се оглежда, а дясната му ръка потънала в стенен долап. |
О, аз се уредих като сценарист-редактор на документална филмова продукция.  ндааа от сички изкуства най важното е киното ! ~~~~~~ ех таа художническотворческаинтелегенциа ех кви пробиви по фестивалите на загниващия капитализъм реализирваше мамата си трака |
| Вдъхновяваща е историята на кукла " Барби",но по-мистериозен си остава въпросът: Коя се е появила първа, Доли Партън или тази "малка,кокетна кукла? " Истерията около образът на съвършената жена прераства във Вселенски мащаби.Американската мечта по тези,вълшебни форми тормози главиците на главните консуматорки.Евтиният силикон се превръща в печеливша индустрия. И цялата тази еуфория заради една швейцарска кукла или кънтри певицата с гръмкото име "Доли". Дали няма нещо общо между Партън и онази клонирана овца?! |
Англичани, холандци и американци търгували с черни роби. Други по същото време търгували с бели роби - свои сънародници християни. Един украински писател даже популярна книга написал - весела... |
| Има творчество... Щете ме колете, щете ме бесете, аз съм Райна Попгеоргиева... От Батак съм чичо, знаеш ли Батак? Защо се срамите да се наречете българи? А ти Димитрий? |
| За втори път се опитвам да го "кача" този текст!!! Искам да споделя с форумците една случка от живота на писателя, историка, полиглота и юриста Йордан Вълчев, споменат от автора на писаницата Д. Иванов. Съдбата така бе пожелала, че с бай Йордан се сближихме и си пиивахме понякога в споменатото писателско кафене на „Ангел Кънчев”, а понякога и на намиращото се в близост кафененце на ъгъла „Гаврил Генов” (сега „ Хр. Белчев” и „Васил Коларов” (сега и преди Девети „Солунска” . Йордан Вълчев беше известен, освен с книгите си за деца и юноши на историческа тема, най-вече с изследванията си за българския календар („Календар и слово”, изд. Български писател, София, 1986 и „Календар и хронология” , издателнска къща „Летописи”, София 1994), както и с книжката си „Две изречения на Исус Христос”, Университетско издание „Св. Климент Охридски”, Тангра, Тан Нак Ра, Общобългарска фондация, 1998. Омйваше със сладкодумието си и времето с него минаваше неусетно. Та искам да ви разкажа, че в процеса на изледването си върху българнския календар Бай Йордан реши да пише писмо до Папата (тогава Йоан-Павел II), с което да помоли да му бъде изпратено копие от официалната була на папа Григории ХIII (15 век) , с която е въведен в употреба Григорианския календар. Написа го собственоръчно на латински език и не след дълго получи копие от булата. След като изследва внимателно животните изобразени на булата, Бай Йордан изпрати анализите си с подробни обяснения за сходството с българския календар обратно до Ватикана. Не след дълго се чука на апартаментчето му в „Младост” (тогава на последната спирка на 213) и Бай Йордан отваря вратата и гледа двама гавази в кожени тожурки и без да ги поздравява се обръща кам съпругата си и вика „Дай ми торбата – пак ме прибират” мислейки, че пак ще го затворят. Ония двамата се усетили и започнали да се извиняват и да му обясняват, че само трябва да дойде с тях до летището, защото се е получил колет от Ватикана и си признават, че не могат да счупят печата без него, защото може да стане скандал, та той би следвало да дойде и сам да го отвори. Отива Бай Йордан на летището, отваря Ватиканската пратка и к’во да види - едно малко буренце бяло вино “Lacrima Christi” (Христови сълзи) – личен подарък от Папата. Ченгетата се успокоили и го пуснали и нашият Йордан от там - право в кафенето на Ангел Кънчев и започва да дава на всички присъстващи по една чаена лажичка за комка. И аз опитах. „Никой не отказа от папския подарък – няма леви, няма десни , всичките сръбнаха от същата лъжичка и никой не се погнуси” сподели Йордан Вълчев накрая. Голям българин беше Йордан Вълчев. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |