Отиди на страница:
Просто не им стигат думи. Не им стига умение да съчетаят тези думи, за да направят от напиращата емоция смислено послание. Това не им пречи да изпитват силна любов или обида или ентусиазъм от младостта, да кажем. Е, сега, навремето текстовете на песните се пишеха от професионални поети, които с десетилетия са си играли с думите, докато се научат, а сегашните си ги пишат сами пишлшгарите, които още не са се научили да се изразяват и без да си мерят речта. Не са тъпи, просто бързат. А не всеки се ражда гениален, че да компенсира развитието. |
Далеч съм от екстравагантната изцепка преди години на покойния Виктор Пасков, че братята били просто висши византийски шпиони, преследващи имперски интереси. Те тука много се замислих, каква е неекстравагантната теория. Били са български шпиони, внедрени във византийския двор, за да ползват библиотеката и да подпомогнат българската имперска цел, създаване на православна славянска империя? Или великоморавски? |
Братята са пращани на дипломатически мисии от византийския император - Кирил при хазарите и в Херсон, двамата заедно - при папата. Оня импепатор не е бил шаяк като днешните ни държавни глави да харчи един от най-гениалните филолози на всички времена като агент 007.  Трябва да се отчита сериозното равнище на различията между оня държавник и днешните неолиберастки недоразумения. |
| Е, не знам каква е била екстравагантната теза, ако е, че Моравската мисия е била прикритие, а всъщност братята са били резиденти на Византийското разузнаванелно управление, верно е екстравагантна. Но ако е просто, че са работили за Византия, а не за България, не виждам кое е екстравагантното. |
| Бе те братята са ходили в това, което днес наричат Херсонес - древен град, чиито останки са край Севастопол. Днешен Херсон е основан от Екатерина Велика и се намира в континенталната част на Украина - там Кирил и Методий не са ходили, или ако са ходили град не е имало. По руските форуми пишат, че точно в Херсонес са попаднали на древно-руска писменост - т.нар. "Йоаново письмо", която преработили леко и използвали при превода на основните християнски книги. Трудно преглъщат братушките тезата, че някакви си гърци са направили азбука за някакви си българи, а чак по-късно българите предали азбуката и на тях великите ... |
Трудно преглъщат братушките тезата, че някакви си гърци са направили азбука за някакви си българи, а чак по-късно българите предали азбуката и на тях великите ... Преди да се списва, е добре да се попрочете по-задълбоченичко, а проблематиката е сложничка. Азбуката е за славяните, създадена на основата на солунския говор (който са познавали добре) като безписмен диалект на българския език. И основната, необходима за църковните служби, литература са превели за всички славяни, това е таргетгрупата - тогавашното културно съзнание не ги разделя на българи, моравци, панонци и пр. За да се предпазят от асимилацията на католицизма и на ползващия латински западен свят. И за да е достъпно Божието слово за славяните. И това е културна революция в IХ век, защото разчупва триезичната догма. Що се отнася до намереното писмо, сигурният източник е Пространното житие, с предполагаем автор Климент Охридски. Вече го цитирах наскоро: "Там [философът] намери евангелие и псалтир, написани с /р/уски букви, и срещна човек, който говореше на тоя език. Той влезе в разговор с него и разбра смисъла на речта му, сравнявайки със своя говор различието на звуковете на гласни и на съгласни. И като отправи молитва към Бога, скоро започна да чете и да говори [на тоя език]. И всички му се удивляваха и хвалеха Бога." Ако търновци впоследствие не бяха си палили фурните (?!) с патриаршеската библиотека, а бяха я скътали и ценили, сега навярно щеше да има яснота що за букви, що за евангелие и псалтир са били посочените. Текстът е в абсолютно всички, достигнали до нас, преписи на житието. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
| Ето го най-сигурното доказателство на написаното по-горе за общата славянска сауза: Слушайте, цял славянски народе, слушайте Словото, що от Бога дойде, Словото, що кърми душите човешки, Слово, що укрепва сърца и умове, Слово, подготвящо всички да познаят Бога С предполагаем автор - самият Константин-Кирил Философ. |
"при хазарите и в Херсон" 18 июня 1778 года Екатериной II был подписан указ об основании крепости и верфи и уже 19 октября 1778 года были заложены крепость, верфь и город, получивший название Херсон. "Слушайте, цял славянски народе" Ври, да не завирайся... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: StrikeEagle |
| В СССР не се лигавеха много-много на теме кириллица. Альфавитът(без алфа и бета, разбира се) се считаше за създаден от Ленин. За истфаковете - от Петър I с окончателно доизкусуряване от Ленин. Старобългарският беше прекръстен на церковно-славянский още през XIX век. Македонският язык беше създаден в Московския университет от некойси Самуил Борисович Бернштейн. Тов.Станышева е учила при него... Жалки, по-жалки, най-жалки... |
| Бог каза...., и стана! Езика е инструмент за творчество /по подобие на Твореца/. Нека да го изпозваме за градене на ценности! Езика е отговорност за дела! |
SvSophia 20 Май 2014 06:24 Благодаря за информацията. Признавам, че тъй като не съм нито историк, нито филолог, се надявах някой във форума да внесе информация по въпроса. Тезата като я представят те, не е лишена от логика, но и великоруксия шовинизъм не е от вчера и колебаех как да възприемам информацията, особено информация публикувата някъдеси в интернет. |
| Покрай статията (която много харесах) и коментарите под нея, се замислх за следното. Замислих се за нашето шизофренно отношение към византийската култура и история. От една страна, до 1396 година (че и дълго след това), България е изградена по строго византиски образец. Византийска е самата система на държавно управление, византийски са обичаите, празниците, ритуалите. Византийски са и църковните канони, и изкуствата, и бита и дори модата. Изобщо, през целият си период на съществуване, България копира Византия. В същото време е прието яростно да се отхвърля всеки намек, че българската култура е просто една от проявите, една неразделна част от византийската. Което е парадокс. И се стига вече, в желанието ни да се разграничим и еманципираме (познайте от три пъти на кого са се метнали македонците) до крайно съмнителното и откровено нелогично твърдение, че Кирил и Методий били българи, а създадената от тях азбука била нещо, създадено от българи за българи. Историческите факти са ясни за всички, няма да се задълбавам ненужно в тях. Мисълта ми е, че всичко ще си дойде на мястото, когато приемем, че българската култура и история е неделима част от историята на Византия. Че тази култура е от огромно значение за цялото човечество, а огромен принос за опазването и популяризирането й има именно България. И ето това е вече истински повод за национална гордост, а не разни измислени събития. |
и благодаря за информацията!StrikeEagle20 Май 2014 06:31 "при хазарите и в Херсон" 18 июня 1778 года Екатериной II был подписан указ об основании крепости и верфи и уже 19 октября 1778 года были заложены крепость, верфь и город, получивший название Херсон.  Чело, чело - недочело.Постепенно значението на укреплението нараства и на 18 юни 1778 г. императрица Екатерина II подписва указ за основаване на крепост и корабостроителница, а на 19 октомври 1778 г. вече са поставени основите на крепостта и корабостроителницата на новия град, наречен Херсон в чест на древния Херсонес (наричан и само Херсон), като извор на християнство за старите руси. |
Ако търновци впоследствие не бяха си палили фурните (?!) с патриаршеската библиотека, а бяха я скътали и ценили, сега навярно щеше да има яснота що за букви, що за евангелие и псалтир са били посочените. Св. София, много грубо, за нещо без наличието на исторически доказателства за това. |
Бедата е, че вече е установено - беден език е равно на бедно мислене. Азбуката не е самодостатъчна национална ценност. Езикът също. Ако беше така, то американците щяха да се напънат като македонските учени да направят американския английски по-башка от английския на Британската империя, хеле след Войната за независимост. За да се еманципират. Бою, бедата е повсеместна, демек глобална. При това донейде и класова! Ето пример - филоложка жалба от класическия мюзикъл "Моята прекрасна лейди" /по "Пигмалион" на Дж. Б. Шоу/: ...An Englishman's way of speaking absolutely classifies him, The moment he talks he makes some other Englishman despise him. One common language I'm afraid we'll never get! Oh, why can't the English learn to set A good example to people whose English is painful to your ears? The Scotch and the Irish leave you close to tears. There even are places where English completely disappears. Why, in America, they haven't used it for years! Why can't the English teach their children how to speak? Norwegians learn Norwegian; the Greeks are taught their Greek. In France every Frenchman knows his language fro "A" to "Zed" /The French never care what they say, actually, So long as they pronounce it properly./ Arabians learn Arabian with the speed of summer lightning, The Hebrews learn it backwards, Which is absolutely frightening. But use proper English - you're regarded as a freak! Why can't the English, Why can't the English learn to speak?!?  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Дорис |
За сведение на любознателните форумци (през 60-те години на миналия век се изучаваше училище) ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО Което са пророците някога предрекли: Христос идва да сбере народите (по Ис. 66:18), защото светлина е той за целия свят (по Йоан. 8:12). Ето, сбъдва се в Седмия век то. А казаха те: слепи ще прогледнат, глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18), ще познаят Бога както подобава. Затова чуйте всички славяни! Този дар от Бога ви е даден, дар божи е за стоящите отдясно, дар божи за душите, що никога не тлее, за тез души, които го приемат. Това е дарът! Матей и Марк, Лука, Йоан — те всички хора учат, като казват: "Които красотата на душите си съзирате — обичайте и радвайте се". А които желаят на греховете мрака и тлението на този свят да пренебрегнат, и които искат да получат рая, и да избегнат изгарящия огън — вникнете сега с целия си разум! Слушайте, цял славянски народе, слушайте Словото, що от Бога дойде, Словото, що кърми душите човешки, Слово, що укрепва сърца и умове, Слово, подготвящо всички да познаят Бога. Както без светлина и радост не ще има за окото, зрящо божието дело цяло, но всичко е ни хубаво, ни зримо, така е всякоя душа без книги, невиждаща добре Закона божи, Закона — писмен и духовен, Закон, откриващ рая божи. Та кой ли слух, тътнежа щом не чува на гръмотевица, от Бога ще се плаши? А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват как ще разберете това божие чудо? Устата, неусещащи вкуса на сладостта, човека правят да е като камък, но много повече безкнижната душа във человеците е мъртво нещо. За всичко туй когато мислим, братя, изказваме виделина пристойна, която ще изтръгне всички хора от похотта и плътския живот, та да не би с разсъдък неразумен, щом слушате на чужда реч Словото, да го не чувате подобно мед звънтяща (по 1 Кор. 13:1). А туй и свети Павел, учейки, изрече, отправяйки молитвите си нявга Богу: "Желая думи пет да изрека, но всички, братя, да ги разберат, отколкото безброй слова неясни" (по 1 Кор. 4:19). Кой човек, прочее, не ще разбере? Кой не ще прибави мъдри притчи, тълкуващи ни верните беседи? И както тленността телата овладява — те всички, гниещи, от тор по-бързо гният, когато от храната са лишени — тъй всякоя душа от битие лишена е, когато божият живец й липсва, когато Словото на Бога тя не чува. И още, друга притча, твърде мъдра. Ние, искащите да растем с ръст божий, да кажем: "Хора, които се обичате, кой не познава тази вяра права? Както от семето, що пада на нивята, така [посято е] в сърцата хорски (по Мат. 13:8), на тях пък трябва дъжд от букви божии, та плод божествен да покълне много. Кой може всички притчи [да разкаже], посрамващи народите без Книги, говорещи със непонятен глас; дори и всичките езици той да знае, не може да опише немощта им. Обаче нека своя притча да прибавя, голяма мъдрост в малка реч да кажа: Голи са без Книги всичките народи: понеже без оръжие не могат с врага на нашите души да се сразят, те са готови за плена на мъки вечни. А вие, народи, необичащи врага, щом мислите да се сразите с него яко, усърдно дверите на разума открийте, оръжие приели здраво днес, което Книгите господни изковават, та главата на лукавия съвсем да смажат. А тези букви който възприеме, Христос Премъдростта изказва и вашите души укрепва с апостолите, с всичките пророци. Говорещите тези словеса, достойни ще са врага да убият, принасяйки добра победа Богу, на плътта отбягващи тлението скверно. Животът чрез плътта е сякаш сън! Неподдаващите се, стоящи твърдо, за Бога ще са като воини, стоящи вдясно при престола божий, когато с огън той народите ще съди, ликуващи със ангелите вечно, и Милостивия славещи непрестанно. И винаги със писаните песни възпяващи Бога, човекомилосърдния, защото нему подобава всяка слава, и чест, и хвала божия навеки, с Отца и със Светия Дух за вечни векове от всякое творение. Амин! (Според някои учени словото е написано от епископ Константин Преславски, живял през 9.-10. век). Тук поместеният превод е направен по реконструкция в Старобългарски текстове от проф. Климентина Иванова. |
За сведение на любознателните форумци (през 60-те години на миналия век се изучаваше училище) ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО Което са пророците някога предрекли: Христос идва да сбере народите (по Ис. 66:18), защото светлина е той за целия свят (по Йоан. 8:12). Ето, сбъдва се в Седмия век то. А казаха те: слепи ще прогледнат, глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18), ще познаят Бога както подобава. Затова чуйте всички славяни! Този дар от Бога ви е даден, дар божи е за стоящите отдясно, дар божи за душите, що никога не тлее, за тез души, които го приемат. Това е дарът! Матей и Марк, Лука, Йоан — те всички хора учат, като казват: "Които красотата на душите си съзирате — обичайте и радвайте се". А които желаят на греховете мрака и тлението на този свят да пренебрегнат, и които искат да получат рая, и да избегнат изгарящия огън — вникнете сега с целия си разум! Слушайте, цял славянски народе, слушайте Словото, що от Бога дойде, Словото, що кърми душите човешки, Слово, що укрепва сърца и умове, Слово, подготвящо всички да познаят Бога. Както без светлина и радост не ще има за окото, зрящо божието дело цяло, но всичко е ни хубаво, ни зримо, така е всякоя душа без книги, невиждаща добре Закона божи, Закона — писмен и духовен, Закон, откриващ рая божи. Та кой ли слух, тътнежа щом не чува на гръмотевица, от Бога ще се плаши? А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват как ще разберете това божие чудо? Устата, неусещащи вкуса на сладостта, човека правят да е като камък, но много повече безкнижната душа във человеците е мъртво нещо. За всичко туй когато мислим, братя, изказваме виделина пристойна, която ще изтръгне всички хора от похотта и плътския живот, та да не би с разсъдък неразумен, щом слушате на чужда реч Словото, да го не чувате подобно мед звънтяща (по 1 Кор. 13:1). А туй и свети Павел, учейки, изрече, отправяйки молитвите си нявга Богу: "Желая думи пет да изрека, но всички, братя, да ги разберат, отколкото безброй слова неясни" (по 1 Кор. 4:19). Кой човек, прочее, не ще разбере? Кой не ще прибави мъдри притчи, тълкуващи ни верните беседи? И както тленността телата овладява — те всички, гниещи, от тор по-бързо гният, когато от храната са лишени — тъй всякоя душа от битие лишена е, когато божият живец й липсва, когато Словото на Бога тя не чува. И още, друга притча, твърде мъдра. Ние, искащите да растем с ръст божий, да кажем: "Хора, които се обичате, кой не познава тази вяра права? Както от семето, що пада на нивята, така [посято е] в сърцата хорски (по Мат. 13:8), на тях пък трябва дъжд от букви божии, та плод божествен да покълне много. Кой може всички притчи [да разкаже], посрамващи народите без Книги, говорещи със непонятен глас; дори и всичките езици той да знае, не може да опише немощта им. Обаче нека своя притча да прибавя, голяма мъдрост в малка реч да кажа: Голи са без Книги всичките народи: понеже без оръжие не могат с врага на нашите души да се сразят, те са готови за плена на мъки вечни. А вие, народи, необичащи врага, щом мислите да се сразите с него яко, усърдно дверите на разума открийте, оръжие приели здраво днес, което Книгите господни изковават, та главата на лукавия съвсем да смажат. А тези букви който възприеме, Христос Премъдростта изказва и вашите души укрепва с апостолите, с всичките пророци. Говорещите тези словеса, достойни ще са врага да убият, принасяйки добра победа Богу, на плътта отбягващи тлението скверно. Животът чрез плътта е сякаш сън! Неподдаващите се, стоящи твърдо, за Бога ще са като воини, стоящи вдясно при престола божий, когато с огън той народите ще съди, ликуващи със ангелите вечно, и Милостивия славещи непрестанно. И винаги със писаните песни възпяващи Бога, човекомилосърдния, защото нему подобава всяка слава, и чест, и хвала божия навеки, с Отца и със Светия Дух за вечни векове от всякое творение. Амин! (Според някои учени словото е написано от епископ Константин Преславски, живял през 9.-10. век). Тук поместеният превод е направен по реконструкция в Старобългарски текстове от проф. Климентина Иванова. |