Абсолютно неадекватни изказвания...

Докато БСП е в ступор, партиите преговарят за предсрочен вот

Така например насекомите, наречени индийски пръчици Carausius morosus, а също и Parasosibia arva при опасност се вцепеняват и тялото им заема най-причудливи форми. Най-често те застават неподвижни под формата на клонче или в „челна стойка“ на главата си, като се подпират с предните крачка, извиват задната част на тялото си и опъват нагоре задните крачка, заемайки защитна поза. Така те приличат на изсъхнала пръчица. Дори ако се откъсне някое членче от крака на „пръчицата“, тя остава в същото състояние на вцепенение. Насекомото реагира само при нарушаване целостта на нервната верига, която регулира това състояние. Това интересно защитно приспособление (изпадане в хипнотично състояние) при опасност е характерно и за много гръбначни животни и е особено изразено при птиците. Така например към това състояние понякога прибягват и врабчетата, спасявайки се по този начин от враговете си. Това несъмнено е най-ефективното средство за защита на беззащитните птици от по-силните врагове. ... Интерес представлява и фактът, че в природата хищните животни, в това число и грабливите птици (соколи и орли), никога не нападат неподвижни животни. Рефлексът за нападение при хищниците се поражда само при виждане на ловен обект в движение (например летяща птица). Във връзка с това при някои птици през дългия им еволюционен процес са се изработили защитни рефлекси. Чувайки свистенето на връхлитащия върху тях сокол или орел, те рязко изменят посоката на полета си, приземяват се моментално и изпадат в неподвижно хипнотично състояние, спасявайки се по този начин от oпасния хищник. Неподвижност при танатоза се постига чрез рефлекторно задържане на движенията под влияние на смъртната уплаха — така наречения психогенен стрес. Известен е разказът на популярния английски пътешественик Дейвид Ливингстон, който по време на едно от своите пътешествия из Африка неочаквано се натъкнал на лъв. Хищникът се хвърлил върху него внезапно и той изпаднал в шоково състояние, подобно на това, в което изпадат животните в момент на смъртна опасност (танатоза). Ето какво разказва за този интересен случай големият пътешественик: „Лъвът отвратително ръмжеше право в ушите ми и ме удряше на различни страни подобно на териер с попаднал в зъбите му плъх. Шокът, който получих, предизвика вцепенение, вероятно подобно на това, което се появява при мишката, попаднала в устата на котка. Вцепенението предизвика пълно обезболяване на организма ми; въпреки че бях в пълно съзнание, аз не чувствувах нито болка, нито страх. Състоянието, в което се намирах, приличаше на състоянието на болен, поставен на операционната маса и намиращ се под действието на хлороформа — болният вижда движенията на скалпела, но не чувствува никаква болка. Наистина удивителното състояние, в което се намирах, в никакъв случай не трябва да се разглежда като резултат от съзнателния процес на работата на моя мозък. Това беше шок, благодарение на който страхът беше изчезнал“. Почувствувал, че тялото на човека не показва никакви признаци на живот, лъвът за известно кратко време го оставил в покой, давайки по този начин възможност на Ливингстон да дойде на себе си и да избегне грозящата го смъртна опасност. Този удивителен случай още един път доказва, че танатозата при животните е инстинктивна защитна реакция, появяваща се в резултат на смъртна уплаха пред опасността.