Добави мнение Мнения:13
| Авторът - и така, и вака. Пък който надделее, ще оцени писанието... А истината? И тя била различна според мирогледа. А може ли да има две истини? Не може - ама какда отличим истината от другата истина. Ами огледайте се бре! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Drug |
| Авторе, все едно си чел повечето постинги тук, последните петнадесет години.:-)) И си изслушал повечето разговори на маса... много повече, отколкото ти се е искало. И аз така. Повечето от нас са така... И ? Коя метла? Въпроът не е дали, КОЯ? Иначе все ще се питаме... |
| Абе какво му стана на този човек? Дай малко по-курназ. Вярно, че политическата ситуация напоследък е пределно омешана, но чак такива неистови движения и чупки в кръста. - Господине (другарю), вие нямате ли мнение по въпроса? - Имам, ама не съм съгласен с него- |
| Мизантропите и вечно недоволните, според едно скорошно изследване, живеят доста по-кратко от жизнерадостните хора с лек характер. Обяснението е в постоянния стрес, в който "мърморковците" живеят и като следствие - повече адреналин и нарушен хормонален баланс. Така че еволюцията си върши своето полезно дело, но за съжаление доста бавно. Бойко е прав, че с подобен на мошеника-шофьор не може да се спори. Простият човек се познава по това, че не може дори да възприеме, камо ли да осмисли чуждото мнение, което не се побира в неговите стереотипи. Все ми се струва, че делението на хората не е по линията бедни-богати, която е преодолима, а по-скоро на можещи да мислят и анализират и на такива, за които мисловният процес е приключил развитието си с настъпването на пубертета. |
Статията добре отразява обществените настроения и дрязги, т.е. поляризацията на България след "монолитния" Татов цоциализъм... А в съседната статия Галя Горанова нелошо е описала, как действат политиците ни, и защо. Господ ни даде Рай, а ние (човеците ) го превърнахме в Ад. И тия, които дърпат конците на местните марионетки...   |
Бойко Ламбовски   Консенсус означава общо съгласие между членовете на дадена група или общност. Процесът на постигане на консенсус подразбира внимателно зачитане на мнението на всеки член на групата и колективно доверие в личната преценка на всеки член за следващите му действия. В идеалния случай, тези, които желаят да предприемат някакво действие, желаят да изслушат тези, които са против, тъй като разчитат, че последвалият дебат ще подобри консенсуса. Какви думи имало!  |
„В тази насока е много ценно свидетелството на детайлно познаващия творчеството му критик Стоян Каролев: „Току що завършил четвъртата книга от поредицата романи („Гласовете ви чувам” , той замисляше петата, с главен герой Борис Глаушев „Милостивият и неговите четирима сина”. Вече със страшната болест в дробовете си, той чувстваше в гърдите си болка не от нея, а от злощастната съдба на България – по вина на буржоазните управници – по времето около Балканските войни. Предстоеше му да се занимава с този период в замисления роман и той – покрай радостите на творческото въображение, на съзиданието – изпитваше дълбоко страдание на човек и гражданин {„Иде ми – чувал съм го да казва – да викна на някой площад насред София… Но виновниците отдавна ги няма…”. И когато плюеше кръв, блед, съвсем вече отпаднал, стопил се от непрестанни страдания, той пак говореше – с глух, едва доловим глас – за България и българската литература.””„Нужна му е дванадесетгодишна пауза между двете трилогии, запълнена с упоритата работа по тритомника „Самуил”, в който централно място заема „интерпретацията на съвременната проблематика с предистория и предпоставки в далечното минало: за деформиращата роля на всяка, заслепена, фанатична отдаденост на една идея, за невъзможността да се постигнат благородни цели с антихуманни средства”, тъй както „социалният реформизъм” е несъвместим с „жестокостта и безцеремонното заличаване на уникалния човешки живот. Въпреки това, дори и в този си вид (като sagа non finitо) четверокнижието си остава първата в литературата ни семейна фреска, „възведена до епична хроника на обществения живот” (М. Шишкова).” И мъничко от мен – много от виновниците сега все още са тук. Но трябва да стоим далеч от площадите, хора, мернах едно евро-представляващо ни в ЕП, което беше рекло, че „ако съберяло 8о хил. на площада, щяло да стане страшно”. Че не го четох – не го, но пък не е гаранция, че не сме го прочели. Те, виновниците, вкупом, искат сега да им услужим със собствения си гняв. „Мечка страх, мен не страх”, ще го кажа... след малко. Животът е доказал, че когато мъдрец ти каже смисъл, в което и време да го сложиш, все стои. Та...”Трябва да се при-МИР –им. Ще се бунтуваме, но трябва да се примирим – едното не пречи на другото, когато и двете се правят едновременно!” |
| Администраторът веднага да премахне емотиконите от текста ми, защото такива не използвам и ще вдигна скандал! |
| Ало скандалджията, каквото сам си направиш... Като сложиш затваряща скоба до нещо значещо и се получава точно това емотиконче. Ако искаш да остане замисленото от теб остави една "шпация" след значещия символ и си затвори скобата. А иначе това със скандала е добра идея. Давай!  |
| LeDoyen, ако приемем, че авторът представя народа чрез "мошеника"-шофьор и мислещата му част чрез себе си, то аз съм склонен да съчувствувам повече на народа, на който му е писнало да го манипулира "мислещата" му част във всичките и цветове, професии, сексуална принадлежност и вероизповедание... Писнало му е дотам, че не желае нито да спори, нито да му промиват мозъка. |
Добави мнение Мнения:13