компютърът развращава.особно с програми за корекция.пък и с "паркър" или "монблам"....или с молив НБ или се подписваш ,или пишеш само което си струва...... |
че е прекалено рано да се обявява писането на ръка за реликва Накъде, колеги форумци, е тръгнал любимият вестник... Реликт, реликт и пак реликт... Парономазия му се вика на такова употребяване на една дума вместо друга, близки по звучене. Не говори за добра езикова култура обаче (и не само езикова), независимо с какъв тип писане е придобивана. |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
"- Разреших случая, сър. Урината е на коняра, ала почеркът е на милейди" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: __ve |
Как ли би се смял някой просветен китаец (или японец, също), прочитайки тази статия. Просто в нея се говори за неща отдавна известни и станали част от китайската цивилизация от хилядолетия. Защо китайците пишат на ръка? Защо в китайското или японското училище скоро няма да има (надявам се) отказ от писането като ... образователно изискване? Колкото до мозъка ... Ами най-вероятно предимството на писането на ръка идва от това, че то стимулира и двете хемисфери на мозъка - и лявата, и дясната. Освен всичко друго, писането на ръка, дори и не в контекста на калиграфията, има характера на ... динамична медитация. Писаният на ръка текст е ценен източник на знание относно личността и състоянието на пишещия. Графологичната експертиза на почерка дава възможност за извличането му. |
И ние така, Капитане. Всяка дума се пишеше, докато напълно се автоматизира. А виж сега - с компютрите, с цялата мрежа под ръка и с електронните речници, в които за секунда може да се направи справка, как се реликвизираха до пълна реликтизация тези, дето си вадят хляба с писане. Явно най-важния урок са пропуснали (а може и съзнателно да са им го спестили покрай "реформите" в образованието) - че писаното слово е отговорност преди всичко. |
Спомням си, че в подготвителен клас всяка дума съм я писал поне по 20 пъти Ъхм, и аз. Само дето, и до сега не съм разбрал ква беше файдата, освен загубеното време и погубената хартия. |
Тук даже ми се струва, че имаме работа с фигура етимологика, по-особената форма на парономазията , защото двете думи реликт и реликва са от един и същ корен. Просто едното е съществително, а другото субстантивирано прилагателно в ж.р. мн. ч. |
Явно учителите ни са били от една и съща школа. Най-малко 20 пъти да се напише всяка дума се искаше от даскала ми по английски. След това и аз предадох този завет на дъщеря ми и т.н. |
"Има разпознаване на жеста на изписването на думата, един вид разпознаване на умствената стимулация в мозъка", заяви той. "Изглежда, че тази връзка има уникална стойност, която не сме разбрали досега" Страхотно откритие! Жалко, че в методиките на обучението по (чужди) езици е обяснено преди поне 100 години. Съответно разбрано частично много по-рано (П. Брокà Не участват ли трите памети - ученето на език е загубено време. Или поне двете - визуална и моторна или визуална и слухова. Само участието на повече от една памет създава трайни връзки. Писането на клавиатура елиминира моторната. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Nickolas |
Някои хора предпочитат да си стоят в миналия век. Все им пречат новите открития. Вместо да се прояви интелигентност и да се изучат възможностите, които ни предоставят. А защо да не се изсичат думите на камък, за да се запомнят по-лесно? С чук и длето. Предполагам, че моливът и химикалът са също кофти нещо. Никога не съм писал думи определен брой пъти, защото съм отказвал да бъда дресиран (всъщност родителите ми отказваха - самите те потомствени (3 поколение) учители . Една дума се пише толкова пъти, колкото е нужно за да я научиш как се пише - може и веднъж, може и 1000 пъти. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: __ve |
***, учи, ***, учи и накрая безработен. Образованието само по себе си е нищо, ако нямаш къде да го приложиш. На запад първо учиш, а след това работиш. За България обаче това не важи. Тук първо си намираш работа, а след това питаш, ако завърша и "вишу" колко ще ми се повиши заплатата. Ако няма да се повиши, ами не учиш. Спазвайте теоремата, бе хора, с учетне не става, трябва да имаш вуйчо владика. |
самите те потомствени (3 поколение) учители . Дядо ти да не е Хаджи Генчо. В традиционната учителска концепция влизаше ли бой, преди да си счупил стомната? |
Авторка - Maria Konnikova. Натисни тук |
Perkele 01 Юли 2014 11:15 па аз, га бех подготве пишех думите кат олигофрен 10-20 пъти и па не можех да ги запомня Ние явно сме били по-големи олигофрени... Нас ни караха да ги пишем минимум по 100 (сто!) пъти - и то за най-лесните думи - едносрични, двусрични. Останалите по 150-200 пъти. Механизмът- написваш думата, притваряш очи и тихичко, на себе си, я произнасяш - да тренираш произношението и слуха. Ще ти открия една своя тайна, един метод, който открих случайно! Често пъти думата я пишех със затворени очи и си я представях - помагаше, особено при по-засукани думи. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Ганий |
Реликт, реликт и пак реликт... И останка от миналото (за relic of the past) не е лошо. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ШчекнИтрч |