Добави мнение Мнения:18
Master  |
Учителката ми по литература трудно издържаше всичко това и ми причиняваше всевъзможни мизерии. Защо такива хора се наричат учители? Колко таланта може да затрие едно такова недоразумение? Затова в България всеки се занимава с това, което не му е работа! |
| Красиво есе, ама типична реакция на интлегент. Вместо да вземе от жената пакета, разсъждения. Възрастната жена е пазила пакета, значи оценявала е и своя труд и труда на поета. Младата жена, вместо да фичне пакета в кофата за боклук, което биха направили около 60-80% от хората, и което е направил по същество самият поет, се обажда да го върне. съвестна жена и заслужаваща реципрочно отношение. Има яка градушка и вероятност самолетът да си забави полета. Ма не, не отиваме, защото да не ни счупят ледените печурки стъклото на колата. |
| "Не събирам и не пазя материалните следи на живота си. Нямам архив, не държа чернови и стари тетрадки. Безразличен съм към всякакъв вид документация. Някои ми се чудят, други просто не вярват. Какво щели да намерят потомците в празните чекмеджета? Пожълтели квитанции за парното и от глоби за паркиране, това ще намерят. Каквото остави писателят, то ще е в книгите, ако някой се сети да ги отвори. И после, аз открай време вярвам, че ако нещо трябва да се запази, това става по избор на съдбата, на случая дори, а не поради волята и амбицията на автора. Ето, оцелели са и без мен в някакво чуждо чекмедже, в нечий чужд живот." *** Със цялото ми уважение към тебе,Калине ... аз също ти се чудим на акъло. А жената ... жената заслужава едно голямо "БРАВО " за това,че си е направила труда да се свърже с тебе и най-малкото,което ти й и дължиш е едно голямо извинение. Иначе си прав ...не всеки държи на спомените от миналото. Мойта Айше е най-близкият ярък пример ... тя кара на принципа "вчера е минало бешело,утре е бъдеще можело,та най е добре да ни не пука за тех". Аз пък,Калине ... аз пък бих преплувал морета и океани /поизфърлям се,де / ако само и само некой да беше ми казал,че има снимки от нащо детство ...снимки с парцалената топка,снимки със ските от разбитата скришом от бубайка бъчонка,снимки с превитата на две под тютюневия кош анайка,снимки с моята незабравима учителка от основното школо ,снимки със ... Но ... млъкни сърце ! Млъкни и се радвай на спомените от малкото свидни снимки от абитуриентскийо бал или от тежките казармени години,както и на тези от първите нелеки емигрантски стъпки отвъд Големата локва. Радвай се на спомените от многото снимки от рожденните дни,дипломирванията,изпращането на тримата Асанчовци по технийо им път у живото... Радвай се,сърце ... спомените са част от тебе,част от твоя живот !  P.S. Потърси я таз женица,Калине. Помоли я за прошка. |
Защо такива хора се наричат учители? Има ги и такива, съдбата на Петя Дубарева е доказателство за това. |
| Искрено се насълзих! Бай Хасан за послеписа! А за учителката-има и такива, но пък са катализатор да ги преодолееш! |
| Отминалото време си е във вас. Какво толкова? Аз пък, много се радвам, че вече не съм в прогимназията и не ми се налага да се срещам с амбициозната учителката по български език, която ни караше безспир да цитираме Пантелей Зарев. |
| Има за какво да се замислим четейки горното! Деяние което, общо взето, не е присъщо на двукраките. Още по-малко над празни чекмеджета... |
| Поема Натисни тук |
| ПОЕМА Калин Донков Любовта ни посочва с тревожни очи. Любовта ни избира. Любовта ни закриля. И добавя в прегръдката нервно усилие - сякаш края така ще отдалечи. Любовта в непресметнати думи гърми. За душите ни смешно и мъдро се грижи. Заковава ни кратко в живота подвижен и помага да бъдем в тълпата сами. Любовта под огромен часовник върви. Боязливо разтяга на ласките срока. Някой ден остарява - като всичко наоколо. И тогава извръщаме хладно глави. А когато избяга в случайно такси, разпилейте писмата, изгорете портретите. Оставете във стаята една роза да свети. Любовта ще се върне - да я угаси... |
Добави мнение Мнения:18