Отиди на страница:
| карагьозов, Американците затъват от момента, в който започна да се губи връзката между служби, президенти и икономически инереси. Днес това, което става там не е чак толкова безумно различно (в механиката си) от това, което засра Украйна така успешно през последните 2 десетилетия. На американците ще им трябва доста време да се докарат до тяхното дередже дори и да се позасилят, но май имат късмет с Обама - той и безумно слабия му екип успяха да счупят и малкото вътрешна интеграция, която все още креташе по времето на Буш младши. Въпреки, че президентът е доста безгласна буква той има доста оперативни преоргативи и почна да се вижда какво става - Буш колкото и простотии да правеше, си личеше че са организирани, сега ... ами има ли нужда да се говори, а който не вярва ще види и то не след много време. Това дето съм го писа горе, може би ти би го разбрал по-добре - повечето хора го разбират като българи, като европейци, мислят си за ояли се някакви прасета и не могат да се загледат в инерцията на другите щото всеки си има своята. Мисълта ми е друга обаче - който и да си мисли, че командва, каквито и "световни заговори" да се правят - всичко това е просто пухче духано от вятъра, ако страната ти е като жироскоп и набира момент, който не може нито лесно да се промени, нито лесно да се намали. Проблемът с творения като Америка е, че са посторени на принципи изискващи такава инертност и рано или късно се превръщат в стихии, а не в управляеми (оперативно) явления - управлението е възможно само в дългосрочен аспект или чрез счупване. |
| Статията наистина е глупава. Да вземем само отбелязаното и от други колеги противоречие как хем по данните на автора мнозинството американци не иска САЩ да продължават с ролята на световен жандарм, как хем "съвестта" изисквала да бъдат такъв. Чия "съвест"? Но това е дреболия. По-важното е, че статията не казва каква всъщност е външната политика на Обама и защо се проваля, ако това е така. Външната политика на Обама се нарича Тихоокеанският век на Америка. Тихият океан е сърцето на днешния свят с финансовата сила на Хонконг, Тайван и Сингапур, технологиите на Япония, Южна Корея, Мексико и западното крайбрежие на САЩ, природните ресурси на Австралия, Колумбия, Канада, Чили, Индонезия и Нова Зеландия, манифактурната империя на Китай. 21 държави, числящи се към Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество /APEC/, съставят над 40% от световното население, имат почти 60% дял в глобалното производство и близо 50% - в световната търговия. САЩ имат вековни /да си спомним, че първата империалистическа война не е в Европа, а е войната на САЩ срещу Испания още през 1898 г., в резултат на която Щатите придобиват първата си колония - Филипините, а 30 години преди нея именно американецът комодор Пири заставя Япония да се "отвори"/ и солидни позиции в Тихоокеанския регион. Хегемонията им на американския бряг от Аляска до Панамския канал е неоспорима, а на азиатския бряг имат дългосрочни договори за отбрана и сътрудничество с Япония, Южна Корея, Тайван и Филипините. През ноември 2011 г., Обама разшири американското присъствие в региона с мащабния си интеграционен проект за "Транстихоокеанско партньорство" /Trans-Pacific Partnership/, чиято цел е създаването в Азиатско-Тихоокеанския регион на преференциален търговски режим въз основа на многостранно търговско споразумение с участието на Австралия, Бруней, Виетнам, Малайзия, Нова Зеландия, Сингапур и Чили. Всичките тези съюзи изключват една държава, а в много отношения са пряко насочени срещу нея и тази държава е Китай, най-големият и непосредствен съперник на САЩ. В американската външнополитическа доктрина има още четири държави от значение за обграждането на Китай, освен тихоокеанските, с които Щатите вече имат съюзи. Това са Бразилия и Индия, заради участието им в БРИКС, Иран и Индонезия. Последните две са изключително интересни, за прогнозиране на бъдещето противопоставяне. Иран бе разглеждан от Китай като основен източник на енергийни ресурси и в голяма степен именно заради него Щатите извършиха интервенциите в Ирак и Афганистан, а замалко не нападнаха и самия Иран. С намесата на Русия, там конфликтът деескалира, но така ли ще бъде и при неизбежния конфликт за Индонезия, която е не само богата на енергийни и други жизненоважни за Китай природни ресурси, но е и в самия център на Тихоокеанския регион? Китай няма никакво съмнение относно целите на американска външна политика. Нито че за поддържането на хегемонията си в Тихия океан, САЩ изразходват 60% от военните си разходи, а като се включат и разходите за косвените операции в Средна Азия - почти 75% от военния си бюджет. Още през 2011 г. китайците отбелязаха официално: "Не можем да си представим, че американската стратегия в Азия няма да бъде насочена срещу Китай, независимо какво твърдят във Вашингтон.", а наскоро Си Цзинпин заяви, че конфликтът "САЩ-Китай" е неизбежен. |
| Не забравяйте, че цялото американско киноизкуство, в което сащ са силни, в продукцията, насочена към колективното далечно бъдеще на страната им (и на света), янките проявяват една учудваща последователност, едно упорито повтарящо се клише, рисуващо мрачна картина на социален и технологичен разпад, резултат от пагубен антихуманен и параноичен есхатологизъм и провиденциализъм. За съжаление протестантската нагласа, това късно претълкуване на провиденциализма на св. Аврелий Августин, се е наложила неизтребимо в менталността на елита в сащ. А това е непреодолимо препятствие пред едно възможно световно господство. И все пак реализация на световно господство от страна на сащ съществува. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
| Грешиш, Michael Военно-политическата машина зависи от социалната психология само технически, доколкото следва малце да пообработи настроенията. Стигне ли се дотам, недай си Боже!, машината /а защо пък реши, че при Обама е "неорганизирана"?/ ще навлече униформи на американците толкова лесно и бързо, колкото и досега. С почти същите лозунги, както досега: "Да защитим свободата от хуните" - 1917 г., "Да се защитим от милитаристичната империя" - 1941 г., има ли нужда да казваме, че ние сме миролюбива демокрация, "Да защитим демокрацията от комунистическата диктатура" - 1965 г., 2 ... г.? И ще го направи, без да се интересува дали американците ползват колите си за пътуване, за превоз на материали или за пазаруване. Защото знае, че това няма значение. |
И най-вече много аналитично (и синтетично) мислене. Както и да не забравяте, че интуицията е съкратен път на дедукцията! от друга страна, обаче, категориалната парадигма не е методологически императив. В епистемологичен смисъл го казвам. К'вото и да си говорим тук. [...]резултат от пагубен антихуманен и параноичен есхатологизъм и провиденциализъм. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: TheRowdyAmerican |
| Всъщност, критиката към Обама от последните месеци е затова, че той създаде конфликт в Европа, който е преждевременен и с прекалено явно участие на САЩ. Изначално ролята на ЕС в глобалната външнополитическа стратегия на САЩ е Европа самостоятелно да ангажира Русия с противопоставяне, като освободи САЩ да действа срещу Китай, но това трябваше да стане на по-късен етап и без пряко участие на САЩ. Първоначално нещата в Украйна вървяха точно така - спомнете си "Членство в ЕС или смърт", едва ли не, ястребските речи на Меркел преди това и т.н., - но сценарият се обърка с връщането на Крим. Украинските събития дадоха много ценни уроци на Китай и вероятно провалиха някаква акция на САЩ в тихоокеанския регион. |
Всъщност, критиката към Обама от последните месеци е затова, че той създаде конфликт в Европа Аман... |
Американската публика обикновено греши, когато става въпрос за външна политика. Нужен е елит, който да разбере това, да се справи с този проблем и да постъпи правилно. Да разбирам ли че демокрацията е вредна? Нужен ли е елит наистина (като че ли го няма!)? Кой определя как се постъпва правилно и кое е грешка? П.С. Към редакцията: Моля превеждайте грамотно защото хем се изкривява смисъла, хем хората привикват с налагането на американизми, което пък разваля българския език! - "The American public" се превежда правилно "Американската общественост" защото "Американската публика" има съвсем различно значение, по-подходящо за културно или спортно събитие и нямащо нищо общо със статията! Други примери от статията - "само 20% от публиката е съгласна", "колко е трудно да накараш публиката да подкрепя непопулярни позиции." "Saying what the public wants to hear" обаче е преведено "Да казваш това, което аудиторията иска да чуе" ...доста по-правилно! - "We sit at home and watch" "Седим си вкъщи, виждаме по тв" това "тв" какво значи че даже го няма в оригинала...и в речника на българския език... Натисни тук? - "Saddam was a beast of a dictator" ама в никакъв случай не значи "Саддам беше диктатор звяр"! Абсолютно друго значение има! ...и т.н. Няма да правя разбор на превода, само отбелязах това което "боде очи" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Вчерашен |
Американски войници предават военната база в Баглан на Афганистанката... На последната снимка коя е "афганистанката"? Тая с мустаките ли? А коя въобще е "Афганистанката"? |
"Външната политика на Обама логично се проваля" Няма такава. Има и е много последователна, но ставащото доказва, колко е трудно и дори невъзможно да се довежда докрай която и да глобална политика в днешния "хаотичен" свят. Много е интересна еволюцията на китайския възглед за съвременния свят. Сравнително доскоро те следваха краткия и ясен завет на чичо Дън: "да не ставаме лидери и да не се набиваме в очите на света". Иначе казано, светът е еднополюсен, лидерът е САЩ, ние китайците тихо работим така, че да имаме по 10% ръст в продължение на 25-30 години. Сега вече говорят за двуполюсен свят, като - естествено! - вторият полюс е Китай. Тъй като втората военна сила си остава Русия, Китай става вторият полюс наравно със САЩ по смисъла на доктрината им за "комплексната тежест на държавите". Проблемът на Китай обаче е, че след тридесет години двуцифрен ръст, можаха да осигурят "бял" стандарт за около 200 милиона от населението си. След още тридесет години такъв растеж, ще могат да достигнат същия стандарт за максимум една трета от китайците. Очевидно е, че трябва да търсят и други решения, още повече, че Обама им обеща край на ерата на бързия растеж. |
"Всъщност, критиката към Обама от последните месеци е затова, че той създаде конфликт в Европа" Аман... Аман или не, но "създаде" е по-близо до истината от "допусна" или просто "възникналият конфликт". В крайна сметка, Киев го пита него за всичко, не спа? |
от друга страна, обаче, категориалната парадигма не е методологически императив. В епистемологичен смисъл го казвам. К'вото и да си говорим тук. Е па ти нищо не казваш в никакъв смисъл. Не се произнасяйте по теми, които изискват дълбоки и системни познания, защото основно свойство на невежеството е светкавичното му саморазкриване. |
Американците участват във войни над 10 години - вече са уморени, държавата им е уморена, и за това се изтеглят... оставяйки след себе си съсипани държави, милиони невинни жертви, укрепнал ислямски фундаментализъм... а, да - и победила "демокрация". б*си и тъпите и късогледи парчета! А може би в международен план Европа е по-успешна? Или ООН? Или Китай, или Русия? Примери, ако може! Благодаря предварително! |
Кръвта на американците и съюзниците им освободи големи райони от Ирак от тиранията на Саддам БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ. Дмитрий Иванов добре го каза, тия хора живеят в анимационен филм. Отдавна подминаха ръба на пропаста а продължават да тичат и да утвърждават правилноста на посоката на движение ... Жалка картинка. Sic transit gloria mundi |
| Обама винаги е заявявал, че вътрешната политика е приоритет за администрацията му. Ерго, външната политика е дадена на ЦРУ и Националната агенция за сигурност. Всъщност, Обама не е първият американски президент, при който това се случва. |
А може би в международен план Европа е по-успешна? Или ООН? Или Китай, или Русия? Примери, ако може! Благодаря предварително! китайците ви изместиха от Ю. Америка /оставиха ви само Колумбия/, почти цяла Африка и Азия, инвестират в периферията на Европа без да изстрелят и един куршум...при това имат устойчив растеж от 7,5 %, дълг към 20 % и резерви от 4 трлн. такива работи...  |
ако страната ти е като жироскоп Ако беше жироскоп - би било добре - той поддържа постоянно направление на оста на собствената ротация. По-скоро - обикновен маховик. |
А може би в международен план Европа е по-успешна? Или Китай, или Русия? Глупаво е да се твърди, че външната политика на САЩ е "неуспешна". Проблемът е, че тя е ненужно глобална и неоправдано експанзионистична, което я прави опасна в дългосрочен план. Само две страни в света са обективно самодостатъчни - САЩ, ведно с малките му съседи Канада и Мексико /определението "малки" е на Аарон Бър/ и Русия. Няма никаква причина точно тези две страни да се стремят към господство в целия свят, каквато е същността на американската политика, и с това да създават противостояния, които спокойно могат да бъдат избегнати. В момента САЩ притискат Китай по същия начин, по който са притискали Япония преди 75 години. Поставете се на мястото на Китай. За да осъществи напълно законната си цел да осигури прилично равнище на живот за поне половината от населението си, той се нуждае от пазари, природни ресурси и защитени търговски връзки, тоест възможността да намира пазари и ресурси по мирен начин. Къде са пазарите му? В Русия? Тя, поради сравнително неголямото си население, но главно заради самодостатъчността си, е малка като експортен пазар. Русия има нуждата от внос на само три продукта - каучук*, чай и кафе**. На останалите пазари Китай неминуемо се сблъсква със САЩ и съюзниците им. Къде са нужните му ресурси? В Русия? Ами не. Както на Япония преди три четвърти век, така и на днешен Китай, не са им необходими ресурси, за чието разработване са нужни десетилетия /Русия и сега предлага на Китай съвместна разработка на Източен Сибир/, а находища с вече изградена инфраструктура и започнал добив. Такива има само на юг и изток от двете страни. Да, получава енергоносители от Русия и бившата съветска Средна Азия, но те не са му достатъчни, а и зависимостта от една страна плаши Китай. За него е традиционна политиката "да няма приятели", иначе казано да не зависи прекалено от никого, което бе и причината за смразяването с "хегемона СССР". Обаче ресурсите "на юг и на изток" от Китай, както и тези в Средния Изток /гледан от Европа/, са под контрола на Запада и най-вече на САЩ. Къде са сигурните му търговските пътища? В момента единственият такъв е отново през Русия, като съвсем скоро започва изграждането на пристанища и логистична база в Крим, китайска инвестиция за 50 млрд. долара. Всички останали са контролирани от САЩ. За това става въпрос и в това е опасността. ----------------------------------------------------------- * извън Европа, основните противопоставяния на САЩ и СССР/Русия бяха за районите, където се добива каучук ** малко спорно е, че Русия се нуждае от тези два продукта. Има руски виц: изпитват един двойкаджия по икономическа география. Въпросът е какво внася Русия от Индия? Професорът, добър човек, се опитва да му помогне и му подсказва "Е, какво пиете сутрин?", като има предвид чай, кафе ... Двойкарът мисли, чуди се и накрая и той пита: Не може да бъде! Нима зелева чорба внасяме от Индия |