Отиди на страница:
| Господи... Време е Димитър Димов да стане от гроба и да напише "Тютюн. Част Втора". За да има какво да четат следващите поколения българи и да сравняват. |
| Трудолюбиви хора са . Чисти, подредени. Да ти е драго да им гостуваш. В къщите им блести от чистота . Кой не е става в 4 сутринта да бере тутун и види катрана по ръцете, после низи , найлон , съхнене и съхраняване под сайванта, докато не дойде някой "предприемчив " от ДПС да им спусне цена за тутуна - не знае мъката на тези почтени хора. Ама, и те са си виновни. Ужким промяна, ама като дойдат избори - пак за същите...... |
| Много новости имало.. Машина за низане..Не знаели предварително изкупна цена...Па и компютри за тютюн..Компютрите ги цакали.. Наще знаеха колко килограма им искат ,колко пари ще вземат ,тия пари колко материал правят,щото искахме къща да вдигаме. Имаше "монупол" -приемаше тютюн,даваше пари ,после правеха цигари с пазар из цял свят... И спиртен "монупол" имаше-вино,ракия се правеха от грозде,сега от стафиди и памуков спирт,и електрото - монопол,2 стотинки киловачаса.. Лошо беше-соцялизъм,без банани и манго и магазини Пенни .. ПП По една телевизия един стар българо мюслюман каза ,че ни безплатна здравна помощ,ни земеделски пенсии,ни образование-от социализма- заменяли радостта на мюслимското име.Сега няма соц,имат шалвари и потурнашки имена-да са радват. |
Заслужават да се наметем по рейсовете, та както думат, че няма народ, да застанем пред Народното събрание и един по един да ги почнем с калъча! За да могат да вземат правилно решение! Те не знаят какво да правят там. Те за седенето вземат 2-3 бона. Казват - малко ни са. А народът си изработва тютюна, обработва тая земя, те не щат да го платят. В смисъл, недоволни са, че правителството не им купува тютюна (който е някакъв вид наркотична отрова)? Да оставим настрана въпроса със значителните субсидии плащани от всеки данъкоплатец да се дотират тютюнджиите. Очакванията на тези хора са държавата да има някакво отношение към чисто търговските им отношения на търсене и предлагане. Ама купувачите били корумпирани и били картел. Това пък къде го няма в капитализма? Въобще от всичко което говорят лъха някаква носталгия за социализма и за времената, когато всички имаха препитание, децата учеха, родителите почиваха на море и планина, а механизираното земеделие елиминира в голяма степен прегърбването по малки ниви, чрез окрупнено земеделие в АПК. Аз разбирам тази носталгия - ама къде бяха тези хора да защитят онази система, когато се демонтираше? И отде-накъде са недоволни от капитализма? Много малко хора могат да вденат, че ако утре всички политици спрат да крадат и се откажат от автомобилите и заплатите си, подобрението за България ще бъде толкова незначително, че да не се усети. Не сме бедни, защото сме корумпирани. Корумпирани сме защото сме бедни. В крайна сметка - като народ - така си го избрахме... |
america1332002 25 Авг 2014 21:45 Мнения: 2,315 От: Bulgaria Скрий: Име,IP в тютюн част 1 въобще не става въпрос за отглеждане на тютюн а за работа в складовете. и за любов. Ами! Тютюнът в тютюневите складове се появява с магическа пръчка, Борис Морев няма нищо общо с тютюна и изобщо,  Америка, не се излагай, четенето на кратко съдържание не замества четенето на книгата. И да ти кажа под сурдинка, в "Татул" наистина става дума за татул, но "Как се каляваше стоманата" не е книга по металургия! |
| Съжалявам ги. Работил съм с тях. Пръсти, набити от катран. Деца, внуци- сън няма , тютюна не чака. Пердашат низите с иглите и канапа. Машини за низане ? Колко от тях може да си го позволят ? 3-4 000 лв накрая за тях се богатство. За цяла зима и пролет . А това е една вечеря на местен ДПС - дерибей с актива . Разкъсани са между спомените за социализъма , когато си направиха къщи, лекуваха и изучиха безплатно децата си , и смяната на имената . Както казват : " Аба, само туй с имената да не беше...Хаир видяхме тогава . " При тях текат скрити процеси на социална сегрегация. Религията няма да може да ги скрие . |
67AF 25 Авг 2014 21:55 Мнения: 9,465 От: Tuvalu Скрий: Име,IP america1332002 И да ти кажа под сурдинка, в "Татул" наистина става дума за татул, но "Как се каляваше стоманата" не е книга по металургия!   |
"В нашето село Долно Дряново 20 от всичките 30-тина младежи в тази възраст следват. Невероятно... Ние сме възхитени! |
| Голяма мъка е тютюна хора.Ония години 60та -70 та цяло лято от 4-5 сутрин на магарешката каруца и на тютюна... . Баба ,леля и калеко ставаха към 3 и отиваха първо те на нивата .Набираха една каруца /4 плетени коша и 2-3 престилка / Баба се връщаше да ме събуди и да разтоваряме и след това отивахме да берем отново.Вече към 8-9 всички с набрания тютюн се връщахме . Отглеждаха в добрите години по 8-9 декара. Закусвахме обикновено мекици с млеко от издоената биволица и аз леля сядахме под една голяма дива круша на двора да нижим тютюн . Калеко ми изкара животните на овчаря и говедаря, а баба разбиваше с два вида бурчила подквасено или прясно мляко за масло и айран. Към 10 всеки е хванал иглата и ниже тютюн. Аз трябваше до към 13ч да нанижа един кош и една престилка . След това се сбираме с приятелите да ходим да се къпем и ловим риба с ръце на реката. Ако някой от нас не си е нанизал тютюха , помагаме . Към 4-5 след обяд се връщам,чистя рибата половин кило или малко повече, и сядам да нижа отново тютюн. Баба ми сготви рибата ,обикновено с ориз или чорба, вечеряме е пак низане .Мен ме слагаха да спя по рано , а те продължаваха. И това цяло лято. Незете се окачваха на саръци на слънце да съхнат. Зададе ли се облак всички тичаме да го пребираме под навеса - тогава нямаше найлон. След като изсъхнат добре низите се окачваха на тавана до есента , и когато влемето стане влажно се сваляха и се калъпеше на бали , около 20 килограмови. След това изкупуване. Спомням си че с парите от едната година леля и калеко купиха на братовчеда нов модел ЗАЗ и всички се радвахме и се возихме, та идваха цяло село да го гледат. На следващата година му купиха къща в града. За мен бяха вафла народна, локум, някой лев за селския събор, пък тогава кебапчета на корем. Може да беше трудно, но хората се веселяха и си помагаха взаимно. Когато семейство закъса с низането ходехме на межия / да им помагаме/, те пък на нас. Късна есен и зима беше весело . Събираха се се на т.н. попрелки и се веселяха пееха ,свириха.На газени лампи - по богатите на фенери.Всеки си носеше нещо да работи-най-вече предяха , а мъжете обикновено пиеха вино и ракия и мезеха сериозно... Ама що ли ви ги разправям ? Знам ли,пък може и да ме разберете. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Бай Драган |
| Бай Драгане , туй , дето си го описал, ако го прочете някой от тез днешни келемета -демократчета , дето плескат паметниците на историята и фасадите на сградите с боя , или са нанизали по джуките си и лицето куп метални топчета, ще каже че си марсианец . Вау-у-у.... / на чист български, вместо: "Ех, мамка му стара", "Брей", "Ей" и т.н./ |
Бай Драган 25 Авг 2014 23:02 Ама що ли ви ги разправям , пък може и да ме разберете Хубав разказ, емоционален и докосващ! Много спомени извика в мен. Живея в другата България , при нас имаше "беленка", също толкова весела, взаимна, човешка.....С хубави, искрени отношения. Поздрави за споделеното, прочетох го няколко пъти, приятно ми стана! |
Живея в другата България, при нас имаше "беленка", също толкова весела, взаимна, човешка..... Покрай студентските бригади съм забърсала от двете - и тютюн съм брала, и царевица съм белила.  Толкова хубави хора срещнах по онези времена! Бай Драгане, ! |
67AF Живея в другата България, при нас имаше "беленка", също толкова весела, взаимна, човешка..... Покрай студентските бригади съм забърсала от двете - и тютюн съм брала, и царевица съм белила. Толкова хубави хора срещнах по онези времена! Бай Драгане, ! Аз бях дете тогава, 67AF. Но толкова добре си спомням веселието на тези "беленки". И много ми липсва! И най-вече дядо, мир на праха му! Събираше царевичните листа и ги наричаше "жаловинки". Бързо горяха в огнището. Не топлеха , имитираха огън, излитаха яко дим. Но дядо беше мъдър човек. Предвидливо заделяше част от "жаловинките" за да върже лозето, правеше хубаво вино и топлеше като огън - весело, игриво, щастливо.Бай Драган ме върна в детството. Още веднъж, благодаря! |
| Бай Драгане Само мога да добавя- от децата които са ходили на тютюн(и какъвто и да е труд) не е израснало и едно"пичлеме"!Почти всички стават човеци! |
| Мда-а-а-а, само нпо и английският посланик са в състояние да начертаят правилния път за електората на дпс. Местан ще подухва, а мюфтията ще Му ходи на крака и ще Му носи подаръци за радост на електората. |
| Бай Драгане, . Историята,която са ти я разправили,в общи линии звучи достовернa. С едно уточнение само: По онова време с парите от едната година от продадения тютюн ЗАЗ,ВАЗ или ГАЗ можеше да се купи само у приказките на Ангел Каралийчев. Тъй както и къщичка у градо. Не знам колко стръка тютюн си брал и колко листа си нанизал през живота си,но в едно си прав ... мъка е да се работи таа пущина. ГОЛЯМА МЪКА. Целият ми съзнателен детски и юношески живот мина с тютюневия катран ...от късна пролет до късна есен си на линия от ранно утро до късен мрак. Нема съботи,нема недели,нема летни ваканции,почивки и тем подобни глезотии. И доде ли време за изкупуване ...очите ти в тутуневия експерт.Оно ти измъкне един пастал от тук,един от там и важно-важно го експертирва.Нищо,че всичко е отдавна изчислено .... 1-3 кг първо качество,15-18 второ,6-7 кг трето качество,1-2 кг карагьобек и 0.5 кг пясък. След туй ... след туй за около тон и нещо тутун земеш чисти илядо и петстотин -две иляди лева и ... нанай зазки,газки и къщурки у градо. Бубайка,миличкият,сбираше цялата челяд и най-тържествено врчъваше на по-големите зеленикава банкнота с гроздоберачката,а на по-маленките кат мене - онаа,кафеникавата с Шипка. /И не знам дали е било зарад Шипка или нещо друго,но този един лев ми доставяше с пъти по-голема радост от днешните зелени гущери.С пъти./ От друга страна пък ... благодарение на този тутун бубайка и анайка изучиха цели осем дяца. И благодарение на този тутун трудностите в казармата и отвъд Големата локва ми се сториха некак-си по-нетежки. Благодарение и на този тутун съм това,което съм. И сега ... секи път кат си дода в майка България - дъхът на тютюневия стрък и лепкавият катран на тютюневия лист /стига да е ана или поне уч алтъ/ винаги ме връщат там,където никога не бих могъл да се завърна. А дали наистина искам да се върна там,където не бих могъл да се завърна ? В детството си - да. В тютюневите ниви с тежката ангария ... НЕ . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Bay Hasan |
Така е с тутуно, корено му да изсъхне! Мъка и мъка, мъка и мъка! 24 месеца в годината! Който тютюн е гледал, за него не иска и да чуе. Добре, че тогава малки бяхме, та не знаехме това, което сега знаем. Сал спомени едни останаха... А списователят - дали поне една игла е нанизал?  |
| Здравей бай Хасане, щях да продължа снощи , ама ми се приспа. Да знаеш цялото ми съзнателно детство мина там, в Източните Родопи , на тютюна. Под крушата , с една паничка с вода до мен да си топвам пръстите , за да натрупва по-малко катран. И една керемида ,да ги остържа накрая. А дали и цената на тютюна не бе съпоставима със сегашната. Гледахме тогава Джебел Басма и Ориенталски. Спомням си първия беше най-скъп, особено последната ръка -филиза. Едни малки листенца 4-5 сантиметра , и колко трудно се нижеха. Та за ЗАЗ-а не мога да забравя - около 3500 лева струваше, а къщата около 5000. За една година го купиха. И това с тютюна ставаше... Виж за твоите браво , 8 деца са изучили с тоя тютюн. А ляля ми имаше само едно детенце и всичко за него отиваше. А то пустото не му вървеше учението, повече към селските моми гледаше. На 20-22 години и къща и кола имаше. Та той и сега, вече към 70 си е такъв. |