СБОГУВАНЕ С МОРЕТО *** Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да спре, вече първото щърково ято. То се сбира, разрежда, дълго се вий на различни въздушни етажи. Сбогом, мое море! Дойде време и ний да събираме вече багажи. А пък колко обичам те: нейде встрани, не летовищно - диво и степно, мое синьо море от детинските дни до задъхване великолепно: със чаршафа опънат, с дома от камъш, със заритите в пясъка котви, със варела ръждясал, със младия мъж, който риба на спиртника готви, и с момичето русо, което лежи или иде във весела блуза и вода във кесийка от найлон държи като жива прозрачна медуза. Сбогом, мое море! Не е весел тоз час. Даже просто ми иде да плача. Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз - аз съм само зад тях минувача! Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море! Дни, години - какво ни остава? Както твоята пяна във шепата мре, чезнат зависти, страсти и слава. И защо ни са те? Своя земен живот ний тъй бързо хабим в суетене. Дъх на сол, водорасли, черупки и йод, влей от свойто спокойствие в мене! Стига този ламтеж! Не съм вече момче и в часовника вечен на Хронос твоят пясък, море, все по-бързо тече от добрия във лошия конус. А пред тебе какво е животът ни? Миг. Тъкмо почнал, и ей го, изтече. И не сбогом е туй, а панически вик и какво, че познат е той вече, че безброй преди мен в своя път един ден са изплаквали винаги тая своя жажда и скръб през простора зелен, виолетов и син до безкрая! Ти, което си люлка на всеки живот, на сновенето наше нестройно, дай ми - вечно подвижно - нелюшкащ се под, върху който да стъпя спокойно! Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял! Дай ми мъдрост и трезвост, и верност! Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял като хвърлен на плажа ти термос. Укрепи ме, море, укроти ме, море, над пространство и време разлято! На въздушни етажи кръжи, без да спре, вече първото щърково ято и в мъглата - уу-уу! - като горестен зов се дочува на кораби воя... Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов! Сбогом, вечност жадувана моя! ВАЛЕРИ ПЕТРОВ |
| Велики и гениални са Ботев, Яворов, Дебелянов и много други изключително талантливи български поети! Те са и духовните представители на нацията ни! Починалият академик е просто един стихоплетец и съставител на текстове за естрадни песни. Единственото му достойнство е, че е от "богоизбрания народ", от който преди две хилядолетия е отстъпила Божията благодат. А вярата му видна от двете бели камъчета на равина, така че няма какво да завещае на православен народ, какъвто е българския. Смъртта на някои величани Понякога смъртта пристига до хората във късен час. И ако пълнят се очите със ужас тих и със тъга, и ако свива се сърцето обезсилено пред смъртта това не ли знак, че мъртвите приживе мъртви са били! |
| Те не идват от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж – ето ги, литват над балкона с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. А ний бутаме някак си, и жени ни ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора, и изобщо, стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора. И е вярно, че те не са от реалния свят. Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат, но защо ли тогава нещо тук ни боли щом ги видим да литват в простора - да не би да ни спомнят, че и ний сме били от рода на хвърчащите хора? Някои преждепишещи май ги е заболяло.... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: borony |