Много хора твърдят, че контактуват с мъртвите - в нас имало нещо, наречено "душа", която можело да излиза от нас и да пътува, докато сме живи... "Душата" влизала в нас малко преди раждането и след смъртта ни напускала (вече поостаряла) - и после отивала на някакво място, където вече не остарявала; там тя знаела и имала цялата нужна информация за живите... |
Рано или късно всички ще се съгласите с моето блестящо описание на ситуацията в последното десетилетие: Чичо Сам и Дядо Иван правят луда тройка с Баба Европа! |
Браво, Валя! Истинно и откровено, от душа. И женствено с мярка | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
"Душата" влизала в нас малко преди раждането и след смъртта ни напускала (вече поостаряла) - и после отивала на някакво място, където вече не остарявала; там тя знаела и имала цялата нужна информация за живите... Това ще да е ЦРУ, Кросавчег /яз.под./. |
Завършила е Литературния институт "Максим Горки" в Москва беше достатъчно Точно така! Само това е достатъчно да и вдигнем палче тук! Като каже и нещо лошо за Европа и хубаво за Русия, както се полага на възпитаничка на Института, още! |
Само ще вметна, че "първата звезда на бледото небе" е планетата Венера - втората по отдалеченост в Слънчевата система, а "най-ярката на бледото небе" - планетата Юпитер - петата... Обаче най-важното е чувството, така че и аз |
“На трезвия му е неуютно в една стая с пияни. Ще ви навестявам периодично – да видя дали не е свършил най-сетне запоят.” Това написа в блога си знаменитият руски писател Борис Акунин и обяви решението си да се махне от “путинска Русия”. “С путинска Русия аз вече нямам допирни точки, на мен ми е чуждо всичко в нея. И да стоя тук в период на всеобща загуба на разсъдък ми стана тежко. Да емигрирам, разбира се, нямам намерение, но повечето от времето си ще прекарвам зад граница. Ще остана част от това, което се нарича Русия. И Русия, която е част от мен, също няма къде да се дене”, каза писателят, чието рождено име е Григорий Чхартишвили. “Ходя днес по московските улици, гледам хората, чувам парчета от разговори (за дачата, за първия учебен ден на децата), и ме обхваща ужас. Не виждат, не искат да знаят, не се замислят. Хората не са виновни. Те си имат своя живот, своите обичайни грижи. Но слепотата, безсмислието и равнодушието в такива моменти от историята се плащат скъпо. Моята страна я чакат тежки изпитания. Навярно по-тежки от тези, които сега се случват в Украйна. И не можете да си представите как ми се иска да греша”, пише Акунин. Наскоро 58-годишният Борис Акунин заяви, че Русия я чака преврат. Според него властта се е лишила от възможността да промени страната по мирен път. Не съм чела Борис Акунин, уви. Но зная, че е световноизвестен и всепризнат. Защо ли така се разминава с преводачката си във възприятията си за Русия /настоящата/? Чудно...... Цитирах от тук: Натисни тук Страшничко е. И много, много тъжно. Но какво пречи да се поппрочете и нещо друго, различна гледна точка. Няма лошо да си запознат и с двете. Дори е задължително. Натисни тук Препоръчвам го като антидот. Но може да се каже и по-неутрално - просто за информация. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сибила |
Точно така! Само това е достатъчно да и вдигнем палче тук! Като каже и нещо лошо за Европа и хубаво за Русия, както се полага на възпитаничка на Института, още Много умно...ми по тая логика тукашните мирикански айпита трябва да им приложим пълен игнор на простотиите. |
А такива като Акунин в Русия е пълно. Днес клепат едно, утре се покайват и се обръщат на 180. При това с много чупки и стойки. Много по-важен и безкрайно по съществен е с мнението си онзи , който корегираше огъня от бронята на танка в разгара на боя. |
Европа е старица на памперси Еваларката! Ми да се потурчваме тогава, а дрогарко? Турция е най-младежката държава в Европа... |
Разбирам: на Чхартишвили му харесва Русия като тази на Джугашвили или в краен случай на Шеварднадзе, а не тази на Путин. |
Европа е старица на памперси , което е за предпочитане за съжителство пред това с надрусано мутрафонче. |
Имам една забележка към В. Радинска. Впечатленията й от Чили са чисто туристически и съответно повърхностни. |
Липсват му всички видове тишина. Но най-вече вътрешната. Както беше казал един философ - вътрешните събития се случват само във вътрешна тишина. Когато тя липсва, няма и вътрешни събития. |
"...Талантът не вирее на почвата на търгашеството, той не принадлежи на този свят, а на другия, невидимия, храна за него са дълбините на същината, мълчанията на живота, в които той подслушва думите си..." Ех, колко възвишено, де да можеше така за всичко! Да, талантът принадлежи на "другия свят", но конкурсите се правят на "този свят", хубав или лош! Много отдавна изкуството е много повече пари, бизнес и пазар, отколкото "чисто изкуство", голямо откритие.... Между впрочем, наистина големите таланти или произведения не са получавали "награди", които са малко или повече конюнктурни... |
Едно от най-мъдрите решения на покойния вече Николай Никифоров през пролетта на 1992 г. бе да привлече в новосъздаващия се вестник Континент Валентина Радинска. За нула време тя успя да организира такива културни страници, на който биха завидели много от съвременните български медии... Валя, |
Това интервю е за много неща, а най-малко - за памперсите на старицата Европа. Недъгаво извадено от контекста, заглавието навярно продава и ... невярно предава текста. Защо? Кому е нужно? Да полемизирам(е) (ли) с този антиподен нам чилиец? Смисъл? Нима памперсът дефинира една старица? Памперсът - знамето на тържествуващата над духа материя? Геронтофил ли съм, щом виждам у старата дама повече от дамата и по-малко от старостта? А и какво е старостта? Не е ли цената на времето, което ти е било дадено? Прочее, нщо друго, освен презрение, не буди у мен метафората и подкрепената с нея теза. Един от случаите, когато съм щастлив във високомерието си. Високомерие, произтичащо от факта, че принадлежа и съм възпитаван в традиция, изключваща по всякакъв начин тази "употреба" на метафора и теза. |