Отиди на страница:
| Деветосептемврийският преврат е противоречиво, но като цяло положително за България събитие с огромно значение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
Така си е, 70 години не стигат, за да проумеем какво точно се е случило, па не сме и серизни историци и ни се губят нюансите на историческо, политическо, военно и битово ниво.  |
| Роден съм доста след Априлския пленум и не помня ексцесите, гоненията, убийствата, лагерите и грабежите от първите години след Девети. Сигурен съм, че са засегнали много хора, както съм сигурен, че в немалка степен са били реакция на ексцесите, гоненията, убийствата, лагерите и грабежите от годините преди Девети. Така или иначе, насилието и омразата постепенно са изживени и в крайна сметка благодарение на 09.09.1944 г. у нас се роди общество, което бе несравнимо по-добро от сегашното. Общество, в което хората съпреживяваха живота си, сравнително хомогенно общество, в което се култивираха взаимопомощ, справедливост, социална сигурност, уважение и общи стремежи. Всеки, който го помни, не може да не страда от загубата му и от превръщането му в тълпа без социална спойка, както и от израждането на онзи тип български хора в днешните егоисти и субективно нещастни мизантропи. |
| Сещам се за репликата на един малък герой от разказ на Ивайло Петров - "Да знаеш чичко, че животът майката си трака". |
Ще отговоря с перифраза на един циничен каламбур, чут в неизискана дискусия: "Ти, като си толкова умен, що не си богат, бе?" Така простак с портфейл обикновено затапва умник без такъв. "Ти, като си толкова прав, защо не си силен, бе?" - ще каже всеки политически вълк на всяко политическо агне. Ако умникът без портфейл си мечтае за него, значи е глупак, поне в сравнение с простака, макар, че може и да е деликатен глупак. Може и това само да си го мисли. Може, разбира се, и да е умник, който не се интересува от портфейли. Ама откъде извода, че всички са умни поне колкото агнето? |
| Защо на 9 юли 1949 г. толкова много софиянци плачеха и ходиха на поклонение няколко дни в Народното събрание? (Тогава бях там, на Стъклената спирка) Защо БКП имаше около 950 000 члена, и дали всички бяха убийци, простаци, чугунени глави и прочее? Защо сега все се сравняваме с преди 25 години? И още много "защо" без ясни за мене отговори. Ако някой може, да отговори ясно и приемливо за всички. |
 Хитлер е държал под контрол България, чрез свои "НПО-та" в нейния властови Модел...Не е до смях - предстои да преживеем познато премеждие - поразията от масата ни днешни НПО-та ще е същата... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: beagle |
ВладиГео 08 Сеп 2014 21:16 Мнения: 207 От: Bulgaria Скрий: Име,IP  Дядо ми (бивш лагерник) 90 - та гласува за бесепето. Тогава не го разбрах - сега вече съм наясно. И изстраданите му основания бяха - мръсната пяна винаги изплува при смяна на господаря, твоето човешко достойнство те задължава да запазиш лице, задниците са винаги в изобилие и ще ти пречат дори и да пресичаш улиците |
Общество, в което хората съпреживяваха живота си, сравнително хомогенно общество, в което се култивираха взаимопомощ, справедливост, социална сигурност, уважение и общи стремежи. ......Всеки, който го помни, не може да не страда от загубата му и от превръщането му в тълпа без социална спойка, Какви величаво -патетично - сълзливи глупотевини. Аз го помня това време и затова си представям /ако бяхме си останали в него/ как още щяхме да се свираме с нашите двама синове в едно двустайно апартаметче и да чакаме да ни се съберат лихвоточките, за да ни "дадат" още някаква кутийка , в която да отделим поне единия син в собствено "семейно гнездо", а пък после синовете ни щяха да висят/ докато сме живи на пенсиите ни/, защото със заплатата на млад специалист "по разпределение" деца не е се гледаха лесно; да се кандилкаме в очукана "Лада", връх на просперитета, изстрадан след двайсет години чакане; да ходим да гласуваме с 99 процента за Партията, след като кварталния отговорник ни е подбрал към урните срещу подпис ; да си разправяме под сурдинка вицове за наследника на бай Тошо /щото той, по силата на природните закони, все пак нямаше как да ни управлява и досега/ , но повече да ни интересува, че в магазина са пуснали прах за пране "Малби" и дезодорант "Нивеа" ; да гледаме на картинка Париж, Рим, Лондон, Мюнхен, Женева, Мадрид, Ню Йорк и дори Истамнбул и Атина; да молим от партийния секретар бележка за благонадеждност за разрешение каквото и да било начинание и всеки ден да ни се напомня , че не сме свободни, свободни свободни, а зависими от волята на някакво нагаждаческо партийно нищожество за всичко, което ни се случва и ще ни се случи - хубаво, лошо, но най-вече лошо. Всичко беше пълен фалш тогава, другарю, паралелна действителност, гнусно лицемерие и страх, страх, страх. Срам ме е да ви чета. А и Бойко Ламбовски. Не чак толкова ме е срам заради него, но ми е жал, че дори и той не посмя да напише какво точно беше 9ти септември 1994. Дано като пренапишат учебниците по история/за пореден път/ най-сетне да се осмелят да го кажат. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сибила |
| Сибила, 1. За жилища беше трудно само в градовете. Но така е и в Ню Йорк. 2. В селата всеки можеше да си построи къща. 3. В София "дейците на културата" имаха няколко блока в к-с Изток, където апартаментите са от 80 до 240 квадрата. Днес "дейците на културата" нямат такъв шанс. |
Ти, като си толкова умен, що не си богат, бе? Отговора е: Защото искам да живея по-дълго!/богатите ги трепят, а умния не пречи на никой!/ |
| 09.09. 1944г. е изпълнение на Решение на победителите, за света през следвоенния период - друг избор нямахме... Като падаме в "аковизми" и други еклектики за миналото - сега имаме ли избор ???... По тези въпроси ще ни светне, когато осмислим глобалната среда - и тогава и днес - тя е същата, империализъм... Вова е без Сталин, двамата "класици" срещу му - без Чърчил и Рузвелт... Каквото и да изберем - лихвоточки няма да са ни нужни - днес водим битка не срещу фашизма или комунизма, а срещу андрешковщината, срещу олигархията и нейните "учени слуги", които днес ни тарашат - редовно, демократично и "от наше име" ... След общата ни Победа, ще се позоваваме на общото си минало, само като обща поука и изстрадан общ Опит... Собственото ни бъдеще не бива да копира лековато целите на 9-ти Септември и тези на 10-ти Ноември /1989/, чийто "юбилей" скоро ще отбележим... Животът е нещо "просто", нещо, което сме длъжни да пазим преди всичко, от масовата си простотия ...  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: beagle |
днес водим битка не срещу фашизма или комунизма, а срещу андрешковщината, срещу олигархията и нейните "учени слуги", които днес ни тарашат - редовно, демократично и "от наше име" ... Колете наред, Господ ще познае своите.  |
| Сибила, изпуснала си много неща: кльон на границата стреля се без предупреждение изходни визи Без тези неща полека-лека българският народ щеше да се изниже през границата. политическа учебна година с агитатори от "Георги Кирков" очакване на светлото бъдеще до смъртта плажове и почивни станции само за "номенклатурата" (не можеш да влезеш ти) магазините с изобилието от два салама тип "кучешка радост" и меки развалени домати и т.н. |
Общество, в което хората съпреживяваха живота си, сравнително хомогенно общество, в което се култивираха взаимопомощ, справедливост, социална сигурност, уважение и общи стремежи. Такова беше обществото преди 1944 г. Обществото , по което въздишате, беше преди всичко едно дълбоко корумпирано общество. Това беше обществото на "връзките" и "втория начин" - все понятия останали ни от онова прехвалено време. Всичко ставаше с "връзки" - разпределяха се наборници за казармата, набавяха се дефицитни стоки (то па какво ли не беше дефицитно). И беше крадливо общество - крадеше се масово , най-вече от местоработата. Беше общество, в което барман беше супер престижна професия и нарицателно за маериаелн успех. |
"Децата се питат - това историята наука ли е?", изрази притеснение от своя страна и акад. Георги Марков. И подчерта, че не трябва да се посяга на националните герои. Това е от един друг днешен вестник, в който известни историци протестират срещу учебник по история. Та ... ако един академик твори подобни безмислици и не е наясно как се аргументира научна истина, как да се справят с оценките на историческите събития хората, "възпитани" с техните творби. |