Отиди на страница:
За статията  . А иначе нищо добро не я чака страната със синчетата татьови. Спомням си как веднаж чаках на едно летище за connection filght към София заедно със едно момченце на богати родители от Петрич пратено да учи в щатски университет което в типичен диалект ми заяви: "Ке си бегам у Петрич. Много учене се оказА..." |
| Истината е очевидна ( за който иска да види): Най-добрите възпитаници са на гимназии/университети с пансионна организация! Питайте майките и бабите си за едновремешните езикови гимназии. Да не говорим за Военноморското училище, в което и сега няма нито един безработен, независимо дали плава или не. |
най добрите училища са тези с най добрите ученици. едно време са били техникумите Говориш пълни глупости! Техникумите винагио са били за изпаднали гаменчета, 95% от които никога не продължават в университет, а стават средни технически кадри-монтьори, техници и т.н. Елита винаги си е бил в езиковите и математическите гимназии.Говоря за времената когато е имало по 2 езикови гимназии от даден език, а не както сега.Френска например е имало в София и Варна само. |
| Нещо смесвате нещата. Говорите за елитни кадри, после средна българска мама... Любвеобилни политици и шефове на компании... Пълна каша. Светът е шарен и има място и за прости хора, и за средни кадри и за елитни управляващи. Проблемът в България е, че управляващите не са елитни, а средни или дори прости. И това обърква и демотивира цялата нация. Освен това ми се струва, че информацията в статията е малко старичка и цитира факти отпреди десетилетия. Светът се променя, както и методите за възпитание. Темата е сложна и не ми се навлиза в дълбочина. Само ще кажа, че любовта и щастието също имат значение, освен ефективността и успеха. Любовта към децата, която се демонстрира свободно, не е глезене. Незабравимите моменти от порастването на децата се губят, ако са настанени в пансион. Грижата, тревогата, споделянето, радостта от общуването, са неща, които осмислят живота на родителя. И изграждат детето като щастлив човек, който вярва в себе си. Дори и да не управлява света. |
| lexie, напълно подкрепям написаното от вас! Не съм съгласна с изводите на г-н Ламбовски, че е нужно строго възпитание, с прилагане на телесни наказания и изпитания, за да се създават добри ръководни кадри. А и в статията иде реч за ръководни кадри, от които не се очаква непременно творчески потенциал, идейност, съзидателност, които качества с подобна строгост по-скоро се рушат, отколкото развиват. Както lexie пише, за всеки има място под слънцето и човечеството се нуждае не само от строги ръководители, но и от съзидатели, откриватели, философи,та дори и мързеливци. Прекомерната строгост и боя в ранните детски години могат да нанесат тежки щети в психическото и телесно развитие на децата. Както казва автора на въпросния Емил " Защо му причинявате [на детето] повече страдания, отколкото може да понесе, без да сте сигурни, че сегашните мъки му спестяват бъдещите?" Русо може да е възприеман противоречиво като философ, но той е допринесъл много за реформите във възпитанието и то за добро! Децата, както и младежите се нуждаят повече от всичко от родителска обич и от рефлективност на това, което расте в тях, техните вълнения, емоции, интереси....Което далеч не означава, да бъдат дондуркани и глезени до 30. годишна възраст! Децата сами и интоитивно търсят границите и ако родителите/ възпитателите не са в състояние да им ги покажат, то грешката е в тях, не в децата, защото те са по-разумните! Дори в дресурата на животни наказанията и боят са аут, работи се основно с позитивен фитбек, защото хора, занимаващи се интензивно с тази тематика са установили, че така се извлича далеч по-голям потенциал от възпитаниците и взаимоотношенията човек-животно са на много по-хармонична основа. Но ако на обществото са му нужни социопати, то боят и униженията , както от родители/възпитатели, така и от средата на развитие са най-сигурният път да си ги достави в изобилие! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пипиlota |