Номерът е да усетиш кои са най-малките мики-маус-ци в българската политика и непременно да гласуваш за тях. Ако не гласуваш за тях, някои големи мики-маус-ци ще се намърдат във властта и става по-страшно. Процесите и реформите в обществото не стават с магическа пръчка, така, че ако на всеки следващи избори гласувами за по-малките мики-маус-ци, неминуемо след време ще имаме избора да гласуваме за нормални кандидати. Песимъзмът на Димитри обслужва големите мики-маусци с твърдият, купеният и манипулиран електорат. А дали Димитри го прави това с умисъл или без, няма голямо значение. |
Неколцина българи се опитаха да кажат по телевизията стихотворението на Вазов "Аз съм българче" и всички запецнаха, само Вежди го каза цялото. Гледахте ли или Ви го разказаха ... горния факт? ДИ |
Мисля, че ще е полезен и този текст http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=802:-2-&catid=54:2010-06-04-20-22-35&Itemid=91 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: aria |
карагьозов а статията, ако е на хартия, сещате се каква работа може да върши Нищо че има едно-две читави съждения. |
Ванга е част от късно-социалистическата мистика, която беше подържана от кръга Александър Фол - Светлин Русев - Людмила Живкова. Тази мистика - Индия, Рьорих, Ванга... - беше положителна с това, че дистанцираше от комунистическата догматика. Но беше и негативна, защото рушеше здравия разум и европейската идентичност на България. |
Мистичната групичка около Людмила отвращаваше технократите, които направиха България модерна държава. Технократите гледаха на мистиците като на соц сибарити, които омайват дъщерята, за да си живеят живота. Вътрешен соц елит. Нещо като специфично българско масонство. |
А някои форумци, подведени от застаряла омраза, хич не се съобразяват, че застават рамо до рамо с ЦРУ в борбата срещу църквата (преди всичко католическата, но всъщност и всяка друга)... |
Да. Така е. И Църквата е абсолютно право да не освещава един храм на езичеството. Партенонът не може да бъде осветен като християнски храм без да бъде унищожен. Всяка вяра с храмовете си. |
Застъпвал съм тази теза и преди тук. Дядо Натанаил, царство му небесно, беше правият. Има смелостта, макар и смирен по християнски да възрази и отстои истината - "иконите" на Светлин Русев са неканонични и чужди на Православието по дух и замисъл. Не харесвам Русев, не харесвам и творчеството му, доколкото го познавам. Не харесвам и начина, по който злоупотребиха с Ванга, за да тържествува непомерното им его. По този въпрос - светите икони, предпочитам да се "съветвам" с друг авторитет - този на св. Фотий. Обяснимо е. Важна част от живота и делото му е борбата с иконоборчеството. Ето, според него, какъв е духът и замисълът, мястото и функцията на иконата в храма, според Православието: (ще простите руския, не намерих на български източника) Иконоборцы, лишивъ невѣсту Христову — Церковь собственнаго украшенія ея, и нанесши ей такія глубокія раны, какими изрыто было все лице ея, съ бѣшенствомъ усиливались погубить ее въ пучинѣ забвенія, обнаженную, лишенную образовъ [2] и покрытую многими язвами, подражая тѣмъ Іудейскому безумію. Но теперь она, хотя еще и носитъ на тѣлѣ своемъ слѣды этихъ язвъ въ облиненіе Христоборнаго мудрованія Исавра, но загладивъ ихъ и облекшись въ велелѣпіе славы своей, преображается и воспріемлетъ прежнюю сановитость свою, посрамляя многихъ, гордыхъ, ругателей своихъ, и сожалѣя о безуміи ихъ, по истинѣ, безпримѣрномъ. — Настоящій день если бы кто назвалъ началомъ и днемъ Православія, дабы не сказать полновѣснѣе, тотъ не погрѣшилъ бы въ должномъ. Ибо хотя и не короткое время прошло съ той поры, когда померкло мудрованіе иконоборной ереси, и когда во всѣхъ концахъ вселенной возсіяли правые догматы, возженные по царскому, священному повелѣнію: — мое и это украшеніе, а подвигъ боголюбезной Державы! — но это око вселенной, этотъ знаменитый и божественный храмъ, въ которомъ изглажены были священныя изображенія, еще угрюмъ былъ, потому что еще не получилъ права возстановленія иконъ, и входящихъ въ него поражалъ блѣдною пустотою облицовки, а отъ этого и Православіе казалось угрюмымъ. А теперь невѣста Христова, не имѣя этой угрюмости, и благопристойно украсившись всѣми убранствами своими, и нося все богатое приданое свое, радостная, веселая, весело слышитъ громкій голосъ жениха своего, говорящаго: «вся хороша ближняя моя, и недостатка нѣтъ въ ней» (Пѣсн. 4, 7). Х о р о ш а б л и ж н я я м о я! Она живописью расцвѣтила истины правой вѣры, и такимъ образомъ священноприлично придала себѣ священное благолѣпіе, и какъ бы изваяла все сполна вѣроученіе свое совершенное, и потому не одними сынами человѣческими признается прекрасною, но и боговдохновенными мужами предвосхвалена, какъ красота неизреченная. В с я х о р о ш а б л и ж н я я м о я. Отъ пораженій укрылась, отъ язвъ исцѣлилась, прахъ отрясла, ругателей низринула въ тартаръ, пѣвцовъ превознесла до неба. Н е д о с т а т к а н ѣ т ъ в ъ н е й. Она лучше стала послѣ того, какъ иноплеменная и скверная рука изъязвила все тѣло ея. Раны ея зажили; старинное убранство ея все на ней, какъ на невѣстѣ. «Увидѣли ее дѣвы и ублажаютъ ее царицы и восхваляютъ: кто она, проницающая какъ утро? прекрасная, какъ луна, и превосходная, какъ солнце» (Пѣсн. 6, 8-9)? Это благолѣпіе ея, это царственное убранство ея описалъ свыше вдохновенный Давидъ, когда Владыкѣ и Царю всѣхъ пѣлъ пѣснь: «Предстада Царица съ правой стороны Твоей, облеченная въ одежду позлащенную и испещренную (Псал. 44, 10). Стопы ея украшены» (Пѣсн. 7, 2). Это благолѣпіе ея провидѣлъ и Исаія, когда вѣщалъ: «Встань Сіонъ, какъ въ началѣ дня, какъ новое поколѣніе вѣка; ибо на головѣ твоей веселіе и хвала: и обыметъ тебя радость. Это Я, это Я утѣшаю тебя, говоритъ Господь (Ис. 51, 9. 11. 12). Вотъ я на рукахъ моихъ живописалъ стѣны Твои, и Ты предо мною всегда» (Ис. 49, 16). Это же провидѣла и сама Она, и устами Исаіи возгласила, говоря: «Да возрадуется душа моя о Господѣ; ибо Онъ облекъ меня въ ризу спасенія и въ одежду веселія: возложилъ на меня, какъ на жениха, вѣнецъ, и какъ невѣсту, украсилъ меня красотою (Ис. 61, 10): и я буду уже, не какъ покидутый городъ, а какъ вожделѣнный, и какъ прекрасный вѣнецъ въ рукѣ Господней и царская діадима въ рукѣ Божіей» (Ис. 62, 12. 3). При этомъ торжествѣ и мы, въ веселіи и радости душевной, составивъ ликъ и празднуя обновленіе почитанія иконъ, сего дня вѣщаемъ устами пророковъ: «Вельми радуйся дщерь Сіона. Проповѣдуй дщерь Іерусалима. Отъялъ Господь обиды твои. Избавилъ тебя отъ руки враговъ твоихъ (Соф. 3, 14-15). Возведи окрестъ очи твои, и посмотри на собранныхъ чадъ твоихъ. Вотъ всѣ сыны твои и дочери твои пришли къ тебѣ издалека и принесли тебѣ (Ис. 60, 4), не золото, не ливанъ, не дорогіе камни, не эти произведенія земли, обогащающія святилище по человѣческому закону, но чистѣйшую паче всякаго золота и драгоцѣннѣйшую паче всѣхъ камней, отеческую, неповрежденную вѣру. Радуйся и веселись отъ всего сердца твоего. Ибо вотъ идетъ Господь, и водворится у тебя» (Соф. 3, 15). Канонът не е куха догма. Канонът съдържа есенциално духа на Православието. Този, който дръзва да постави несмирената си гордост и егото си над хилядолетна традиция, вплела ум, сърце, живот и дело на велики личности, не може да бъде подкрепен. И не бива. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Firmin |
. Разговорът беше на тема кога България ще стане демокрация. Първият каза: "Не може да стане от днес за утре. Ще мине поне година." Вторият каза: "Не една, а две години". Третият каза: "Три години". Аз казах: "Пет години." Интересно, и аз имах съвсем същия случай. Колко наивни сме били ... |
В този своебразен задочен спор между Димитри Иванов и форумеца параграф39 съм склонен да се присъединя към параграфа: ДЕМОКРАЦИЯ Е, БЕ! Какви ти там съмнения за една ли, две ли, пет ли години. И политиката е пазар търсене и предлагане. Едни си търсят господари, последните им предлагат за наместник тиква. Какво не му е демократично? И международната общост, и цивилизационираният свят го одобряват. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: водопроводчик |
И аз мислех 5-6 години. Но ние очаквахме, че само ще се гради и няма да се руши. И вярвахме, че само трябва да добавим това-онова и хоп - ставаме като Белгия. Рушенето и алчността спънаха градежа. |
Все по-директен, точен, категоричен и искрен. А по отношение на "православните скотове" пресният пример е от миналата седмица с "бизнес" разговора между старозагорския Галактион и Мутрата. И още година и половина преди това, когато новоизбраният български патриарх /умишлено с малка буква/ целуваше ръка на същата Мутра. Православието е част от нашата идентичност, но не и висшите чиновници-скотове с тежките раса, въртящи далавери с мутри и целуващи им ръце. |
Странно е, че думата паметник се ползва за разните фигури и композиции с които бе нацвъкана територията ни през соцвремето. Паметникът е обект, чиято цел е да напомня за нещо, обикновено за починал човек или важно събитие. Да помним какво - идеологическата пропаганда? Понякога паметниците имат и политическа функция. Например множеството паметници на Ленин по времето на СССР имат за цел да засилят политическата мощ на управляващото правителство. Онуй нещо пред турското посолство НЕ Е паметник. Защото НЯМА отношение към България. Ако не броим, че съветската армия е завладяла България. На това най-лично място и в този гигантски размер трябваше да има паметник на Българската армия, защото тя е създала и опазила България. Това образувание е едно вечно унижение за българите. И беше отлично боядисано. И трябваше да бъде оставено така. Така то придоби смисъл. |
Запознат съм със статуите от Свещари, но подобно съчетание-статуя с вода ми напомни за пристанището на Констанц, Германия http://www.geo.de/reisen/community/bild/289871/Konstanz-Deutschland-Konstanz-am-Bodensee Германката даже се върти! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: borony |
Така се случи, че преди промяната на 10 ноември 1989 г. нито веднъж не казах колко са лоши САЩ и НАТО, как "Първият" направил нов, значителен принос към съкровищницата на марксизма-ленинизма. И сега какво се промени? НАТО анексира Видин и окупира Ботевград ли, след като Бойко подаде оставка? |
Неколцина българи се опитаха да кажат по телевизията стихотворението на Вазов "Аз съм българче" и всички запецнаха, само Вежди го каза цялото. Не, не го каза! Думите му бяха (по смисъл): Мога, но не знам дали ще ми повярвате! Твърде често авторовите твърдения се разминават с истината! Да не припомням... |