Отиди на страница:
| Изприщвам се като чуя за тоя! |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Muktata |
Най-важното [условие] за хората да създават деца! (...) Нали помните защо Дева Мария (Прости ме Боже) е казала "Златни ти уста Йоане!" |
| Не, в случая Йоан е в ролята на експерт и консултант по въпроса как се случва зачеването. Действието се развива преди да измислят инвитрото, не знам дали няма тире някъде в последното. |
СЕГА като се замисля - много кофти са живели хората по библейско време - нито генерици е имало, нито оригинали - карали са само на плацебо.  |
Действието се развива преди да измислят инвитрото, не знам дали няма тире някъде в последното. Абе щях да пиша нещо по въпроса, но се уплаших, че май... богохулстваме. Не е наша /?/ или поне моя атеистическа работа, пък и не съм Пушкин да надмина "Гавриилиада"; да си разискват проблема Калин Янакиев со таваришчи. Тъй че - от мен туй тире и лека нощ! Очаквам архангелски сънища. Може би дори с архангелисимус!   |
| Другарки и другари, не е до шеги и закачки работата, не е и този Йоан за този момент, а друг: И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай! И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи. |
Нямаме възможност да прослушаме интервюто И аз така им казвам на гаджетата - "нямам възможност" обрекла съм се на другаря. Но понеже днес съм добричка - ето: Натисни тук Въпросът и отговорът са около 20-та мин. Човекът твърдо казва "генерици"! Геретиците ще да са феодални цептиви, обикновено червеникави с леки точици в резида. Има ги навсякъде! |
Маргаритка, младо, будно момиче, знае как стоят нещата! За позабравилите ще се жертвам!  "Тая работа без х...й няма да стане!" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенчо бре |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Justinian2 |
"Тая работа без х...й няма да стане!" Тфу! Това и баба знае. Мислех, че е нещо по-библейски завързано. Или по Пушкин - с трима претенденти, а също и насаме... ...И вдруг змии как будто не бывало - И новое явленье перед ней: Мария зрит красавца молодого. У ног ее, не говоря ни слова, К ней устремив чудесный блеск очей, Чего-то он красноречиво просит, Одной рукой цветочек ей подносит, Другою мнет простое полотно И крадется под ризы торопливо, И легкий перст касается игриво До милых тайн... Всё для Марии диво, Всё кажется ей ново, мудрено, - А между тем румянец не стыдливый На девственных ланитах заиграл - И томный жар и вздох нетерпеливый Младую грудь Марии подымал. Она молчит: но вдруг не стало мочи, Закрылися блистательные очи, К лукавому склонив на грудь главу, Вскричала: ах!.. и пала на траву... О милый друг! кому я посвятил Мой первый сон надежды и желанья, Красавица, которой был я мил, Простишь ли мне моя воспоминанья? Мои грехи, забавы юных дней, Те вечера, когда в семье твоей, При матери докучливой и строгой Тебя томил я тайною тревогой И просветил невинные красы? Я научил послушливую руку Обманывать печальную разлуку И услаждать безмолвные часы, Бессонницы девическую муку. Но молодость утрачена твоя, От бледных уст улыбка отлетела, Твоя краса во цвете помертвела. Простишь ли мне, о милая моя!... |
| Все пак това е само един пророк, а не Пушкин! Суровата истината често е лаконична. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенчо бре |
Суровата истината често е лаконична. Горко ми! Падам си по витиеватите... Ама ти твойта отгорце двойно си я членувал, завтаряш я демек - значи наистина я любиш, тачиш и милееш! Принципен човек си, Пенчо, не споря  |