Отиди на страница:
За Кайлето и щерката на Дорис -  даже деветоюнско ми наприличва... - На мен отдавна цялата галимация ми се вижда като римейк на Испанската гражданска. Дейвид Уйлкок в последната си книга ( „Спиралата на времето и ключът на синхронността” ) пише за законите на синхронността. Повторения на познати събития на една нова витка от съзиданието. Така и сащисаните са римейк на Римската империя и Фоменко с компания са хем прави, хем бъркат. Дейвид е открил множество синхронности Натисни тук.  |
| О вере Великий грех желать возврата Неясной веры детских дней. Нам не страшна ее утрата, Не жаль пройденных ступеней. Мечтать ли нам о повтореньях? Иной мы жаждем высоты. Для нас - в слияньях и сплетеньях Есть откровенья простоты. Отдайся новым созерцаньям, О том, что было - не грусти, И к вере истинной - со знаньем - Ищи бесстрашного пути.  |
| От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни... И кораба се носи леко с попътни тихи ветрове, и чезнете в мъгли далеко вий, родни брегове И някога за път обратен едва ли ще удари час: вода и суша - необятен, света ще бъде сън за нас! А Вардар, Дунав и Марица, Балкана, Странджа и Пирин ще греят нам - до гроб зарица сред споменът един. Рушители на гнет вековен, продаде ни предател клет; служители на дълг синовен, осъди ни врага заклет.. А можехме, родино свидна, ний можехме с докраен жар да водим бой - съдба завидна! - край твоя свят олтар. Но корабът, уви, не спира; все по-далеч и по далеч лети, отнася ни... Простира нощта крилото си - и веч едва се мяркат очертани на тъмномодър небосклон замислените великани на чутният Атон. И ний през сълзи накипели обръщаме за сетен път назад, към скъпи нам предели, угаснал взор - за сетен път простираме ръце в окови към нашият изгубен рай... Горчива скръб сърца ни трови. - Прощавай, роден край! |