майсторе, добре! целокупен Баце, това е. |
ББ пак паднал за дузпа. Миналият път се кри в болница сега пищи като девица за мъж че нямало да управлява ако нямал 121 депутата |
Доста тъпа карикатура днес, с всичките ми уважения. Вероятно човек не може да е хем добър, хем умен, хем брилянтен в призванието си всеки ден. |
Вижда се очевиден регрес в карикатурното отразяване на личността на Баце. Преди 5-6 години Комара го рисуваше намръщен четирикрилен гардероб, в днешно време е предимно позакръглен усмихнат чичко, а в момента си е като бебенце. Каква ли ще е картинката на Баце ако не вземе 121 дупетатски места? |
...Търгът бе в разгара си. Свободни места в залата вече нямаше. Точно зад Остап една дама, след като размени няколко думи с мъжа си, се полакоми за столовете („Чудесни полукресла! Дивна изработка! Саня! От двореца, моля ти се!“ и вдигна ръка. — Сто четиридесет и пет, петия ред вдясно. Веднъж. Залата притихна. Прекалено скъпо. — Сто четиридесет и пет. Втори път. Остап разглеждаше равнодушно гипсовия корниз. Иполит Матвеевич седеше с наведена глава и потрепваше. — Сто четиридесет и пет. Трети път. Но преди още черното лъскаво чукче да е ударило шперплатовата катедра, Остап се обърна, вдигна ръка и тихо каза: — Двесте. Всички глави се обърнаха към концесионерите. Фуражки, кепета, каскети и шапки се раздвижиха. Аукционистът вдигна безстрастното си лице и погледна Остап. — Двеста, веднъж — изрече той, — двеста, четвъртия ред вдясно, втори път. Няма ли повече желаещи да наддават? Двеста рубли, дворцова орехова гарнитура от десет парчета. Двеста рубли — трети път, четвъртия ред вдясно. Ръката с чукчето увисна над катедрата. — Майчице мила! — викна гръмогласно Иполит Матвеевич. Поруменял, но спокоен, Остап се усмихваше. Чукчето падна и издаде божествен звук. Продадено — обяви аукционистът. — Госпожице! Четвъртият ред вдясно. ГЕРБ да се преименува на "Гамбсъ"! |