Нийл Армстронг първи стъпи на Луната

Да. Показали го телевизията.

Вече казах, че в сънищата ми не се е появявало ни едно човешко същество. Много рано осъзнах този факт и мъчително страдах. Още като малко дете чувствувах, че ако в страшните ми сънища имаше до мен поне един човек, поне едно човешко същество, бих се избавил от кошмарите си. Дълги години всяка нощ мислех все за това — ако можех да зърна поне едно подобно на мен същество, щях да бъда спасен!

Чак когато станах юноша и постъпих в колежа, намерих ключа за обяснение на сънищата си. В колежа се запознах с психологията и учението за еволюцията и узнах как се обясняват различните психически състояния и душевни преживявания, които ни се струват съвсем странни на пръв поглед. Да вземем например усещането насън за падане от голяма височина — много разпространено явление, известно почти на всеки от личен опит.

Професорът ми каза, че това явление се обяснява с родовата памет. Корените му трябва да се търсят в ония далечни времена, когато нашите прапрадеди са живели по дърветата. Тях постоянно ги е грозяла опасността да паднат от дървото. Мнозина са загивали по този начин; всички наши прадеди без изключение неведнъж са падали, спасявали са се само онези, които са успявали да се заловят за клоните.

Разбира се, толкова ужасно падане, макар и завършило благополучно, е предизвиквало у хората шок. Този шок е пораждал молекулярни изменения в клетките на мозъка. Тия изменения са се предавали на мозъчните клетки на потомците, накратко, превръщали са се в родова памет. Затова когато, заспивайки или в съня си, падаме от огромна височина и се събуждаме с неприятно чувство, всъщност ние само си спомняме какво са преживявали нашите прапрадеди, които са живеели по дърветата — то се е запечатало чрез изменение на мозъчните клетки в паметта на човешкия род.

В това няма нищо странно, както няма нищо странно и в инстинкта. Инстинктът е привичка, която се предава по наследство, нищо друго. Ще забележа впрочем, че при тези добре познати на всички ни падания насън ние никога не достигаме земята, не се удряме. Ония от нашите прадеди, които са падали и са се удряли в земята, неизбежно са загивали. Сътресението, което са изпитали при падането си, разбира се, се е отразило на мозъчните им клетки, но те са умирали незабавно, не са оставяли потомство. Ние произлизаме от ония прадеди, които, падайки, са успявали да се заловят за някой клон: ето защо насън никога не падаме на земята.

Разсъждавам така: инстинктът е родова памет. Добре! Всички ние следователно наследяваме тази памет от нашите бащи и майки, а те на свой ред са я наследили от своите бащи и майки. Значи, трябва да съществува някаква частица, която да предава тази памет от поколения на поколения. Тя съхранява паметта на човешкия род през всички векове на неговата еволюция. Тия спомени са смътни и неопределени, а някои и съвсем поизбледнели. Но има понякога частици, които са запазили изключително силен заряд от спомени или, изразявайки се научно, са по-атавистични, такъв е моят случай. Аз съм странно явление на наследствеността, някакво атавистично чудо — наричайте ме както искате; но аз съществувам, реален съм, жив, три пъти на ден ям с голям апетит.

Известно ми е, че в онази далечна епоха човекът още не е съществувал такъв, какъвто го знаем днес. Значи, в сънищата си аз живеех и действувах в дните, когато той е ставал човек.

Омръзна ми да уточнявам, че т. нар. голодомор не е бил някаква политика, насочена само и единствено към Украйна. Той обхваща почти цялата територия на бившия СССР - освен УССР и Белорусия, Северен Кавказ, Поволжието (където е бил особено страшен), Южен Урал, Западен Сибир, Казахстан. Изглежда гьобелсовата наци-укро пропаганда успя да сугестира дори ДИ.

Освен двамата комшии, които споменах, и комшиите, които не споменах, срещнах и други добри хора, които, не съм ги молил да ми помагат, но те не знам защо ми помагаха